... В момента се уча да контролирам емоциите си, най-големият ми проблем. Просто четох из форума други такива теми и ми става някак хубаво, че хората се борят.
Сетих се за един любим цитат :
“Да си представим, че 20 крачки делят един мъж и една жена. Ти трябва да направиш своите 10 крачки и да спреш. Ако никой не те посрещне там, не прави 11-та крачка. След това ще се наложи да правиш 12-та, 13-та., и така цял живот. Всеки трябва да направи своите 10 крачки.”
Благодаря за цитата, съгласна съм с него!
Радинка, ние с мъжа ми се борихме и преборихме за връзката си. Драматична е, но е силна, свързана с грижи, обич, страст, общо дете, просто сме много различни като темперамент и енергия с мъжа ми. Заедно сме от пролетта на 1997 година, досега - това са цели 24 години време, от които обаче сме били разделени общо за една година, на четири пъти сме се разделяли, като двата пъти той беше инициатор, другите два пъти - аз. Имали сме големи проблеми и кризи, доста несъответствия във възгледите, но не сме спирали никога да се обичаме, да се чувстваме емоционално близки, да си желаем взаимно доброто, не сме настройвали сина си един срещу друг, изобщо дори при разделите запазвахме култура на общуване. Съвместимостта по някои параграфи не е висока, но ценностите и идеалите ни почти се припокриват, а и сме чудесни родители на нашето си дете, понастоящем почти на 17 години. Така че да, възможно е след раздяла и дори след развод хора отново да се съберат и да е щастливо всичко или поне мирно и добре, но наистина ВСЕКИ от двамата трябва да е извървял СВОИТЕ 10 КРАЧКИ !!! На теб успех от мен, като цяло съм съгласна с мнозинството от мненията в тази тема, имай го предвид, тоест въпреки моя положителен личен опит, се съгласявам с писалите тук.