Инатото Овне не иска да говори с мен...

  • 1 304
  • 27
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 937
Тихите води били дълбоки. Да!

Получавам и доказателства. Кроткото ми и добронамерено, самодостатъчно си овенче нещо тайничко си плете и хич не ме допуска до себе си.

До вчера на всички приложени тестове в градината получавах адмирации - твоята дъщеря е предпочитан партньор в игрите, твоята дъщеря е много състрадателна, твоята дъщеря е...

И изведнъж - проблеми с дисциплината, инат, крясъци и писаци, протести всякакви...

Говоря, питам, използвам хватки всякакви, ами не ще да сподели каквото и да било и това е.
Ухилена до уши като я взимам, спокойна вкъщи..., а де!


При нас причината си мисля, че е заради вниманието, което отделяме на каката покрай първи клас.
Търся начин и време да бъда повече с малката, загубя ли доверието й сега, после нито ще намеря път към нея, нито бих й била полезна за нещо...

Vache, акъл не мога да дам. Подобно на теб се чувствам в безтегловност и само ми горчи.

Ама "Слушай сърцето си" ще е подходящо в случая. И не спирай да говориш!  Grinning

Последна редакция: пт, 13 окт 2006, 17:41 от Verdad

# 16
  • Мнения: 7 474
 ooooh! Не сме били само ние така. Даже по едно време се притесних , че това дете нищо не помни  Crossing Arms

# 17
  • Мнения: 4 806
определено, единственото, което се сещам е вече казано:
>> първо ти разказваш (надълго и нашироко), какво си правила през деня - какво си видяла, кой те е ядосал, а кой развеселил, как си пътувала до и от работа, какво си яла на обяд, дали ти се е спяло или ти е било смотано... всичко...
>> на първо време даже не я подканяш да направи същото...
>> от разказ към въпроси (диалог): яз на обяд ядох бла-бла-бла... я кажи при теб как беше...
        днес един чичко много, ама много ме ядоса, като направи ... бла-бла-бла... дали някой те е ядосал теб?

и т.н.

# 18
  • София
  • Мнения: 13 206
Ох, изчетох всичко...
онзи ден пробвах да й разкажа какво съм правила аз и тя каза повече отколкото друг път, обаче това не значи, че ще е така занапред...
Искам да кажа и във връзка с горните постинги... аз не я питам примерно какво е яла... на таблото гледам или питам госпожите дали яде нормално. На мен ми се иска да ми разкаже какво са правили, кой каква беля е направил.. ама явно или забравя, или за нея това са маловажни неща...
Виж, обаче не знам как не забравя някои неща и лъже съвсем на място... Confused
Оня ден беше яла боя за яйца... Crazy Отхапала от жълтата... цялата й уста жълта и като я питам какво си яла тя вика "Лекарства" Shocked Изприщих се... ходих, гледах.. само вит. С има на шкафа.... и накрая намерих пликчето с боя смотано зад една чаша и от жълтото беше отхапано. Питам "Яде ли от това"? Тия вика НЕ! Давам й огледало и я карам да си изплези езика да види... и пак питам.. от това яде ли и тя нямаше къде да ходи и си призна... ooooh!

Та така....

# 19
  • Мнения: 809
Vache, все едно за Стефчо ми говориш. И аз питам - насреща ме усмивка и следва - "Хайде да си играем" или нещо от сорта. Вадя думите с ченгел. Какво ядохте - супа. Или само едносрични отговори. Явно си е до детето. Не мисля, че ние имаме някаква вина. Дано да успеем да се разговорим с тия маймунки, че засега кахърите са бели, ама после...

# 20
  • Мнения: 11 316
Ваче, не е до овнето.
Моето раче беше същото. На нея специално и трябва известно време да смели инфото от градината, преживяванията си и чак след ден-два, може и след седмица да ми разкаже ни в клин, ни в ръкав какво било станало еди-кога си.
Сега като тръгна на училище - не мож и затвори плямпалника.
Или е от възрастта, или от средата. Знам ли и аз.
Ама и аз като теб се чувствах.
Виж теленцето е друга работа - не спира да разказва. Хем е момче. Wink

# 21
  • София
  • Мнения: 6 999
Vache и друг път съм ти чела теми по повод Александра и впечатлението ми е, че детето е със много силен характер, който влиза в 'двубой' със твоя също такъв.  Mr. Green За твое съжаление тя е доста по-млада и вероятността да спечелиш битката клони към нула Wink

Единствената идея, която мога да ти дам е да не я притискаш и да се правиш, че изобщо не ти дреме дали говори тя с теб и дали не. Явно, съдейки по усмивката й, на нея й доставя удоволствие да те дразни  Laughing

# 22
  • Мнения: 1 258
И аз имам овен,ако това има някакво значение.Никога не и задавам въпроси в пряк текст.Не питам дали днес се е случило нещо интересно,а я провокирам.Задавам странни въпроси.Разказвам и са себе си.Никога директно:"Какво интересно днес?" .Верно сега е доста по-голяма,но винаги е било така.

# 23
  • Мнения: 1 045
Аз като един много инат овен да ти кажа ... Винаги съм говорила с майка ми когато аз си реша и никога когато тя ме кара  Crazy Труден характер е тоя овнешкия ама се свиква  Wink

# 24
  • Мнения: 967
До характер си е. Моята е рибка, ама също нищо не казва. Вече 10 години по-добре не е станало.

Докарали сме го дотам, да казва какво са учили в училище и какво са яли, но... нищо лично.
Въпреки това има си малко трикове - например, когато детето заспива вечер е най-разговорчиво, така научаваме по нещичко, макар да е малко.

# 25
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 409
Някъде по-горе беше споменато, че овните са си самодостатъчни. Сигурно има нещо вярно - аз съм зодия "овен"  Thinking ... Наистина имам моменти на самовглъбение, когато не ми се иска да ме закачат, а още повече да ме разпитват.
Освен това си мисля, че децата възприемат света по-различно от нас възрастните и не се вторачват толкова в разни подробности  Crazy Какво яде? - едва ли е нещо толкова важно за детето щом в момента корема му е пълен и не изпитва глад ... Crossing Arms
Като попитам моят син какво е закусвал, той не ми отговаря и изглежда озадачен, очуден ... Затова спрях да го питам и поглеждам на таблото в градината, какво е било менюто ... Mr. Green
Някак си децата на тази възраст приемат настоящето, с неговите параменти, т.е. имат "сега", а нещата преди това загубват значение, ако не са нещо извънредно нетипично, ново или супер интересно.

# 26
  • София
  • Мнения: 3 421
 Моята щерка не е овне, а водолейче, но и до сега нищо не разказва. Теглим и думите на сила, разказваме в колата кой какво е правил през деня, а тя - Ами играхме, ядохме, спахме. Но какво е яла, на какво са си играли или какво са учили- забрави. Учителките ми разказват после разни неща и аз съм много учудена, защото тя дори не е споменала за това.
Случайно след два-три месеца се сети и разкаже нещо ни в клин, ни в ръкав, а то се оказва доста важно. Сума  време минаваше преди да чуя от нея как се казват госпожите и приятелчетата й.
  Брат й пък е доста впечатлителен и подробен - вечер всичко си разказва в къщи. Ние бяхме приятно изненадани(като си знаехме от каката как нищо не научавахме). Още първият ден ми каза имената на всички деца, имената на учителките, какво е ял и какво са правили през деня(и то в същата поредност), разни случки и т.н.
 И дъщерята явно е чула, че ние се радваме като брат й разказва, а и вечер като ги вземам питам него какво е правил, защото тя така или иначе не разказва и тя изведнъж започна да си разказва и да обяснява. Но това чак сега.

# 27
  • София
  • Мнения: 13 206
Момичета, благодаря ви!
Чух мнения и дадохте добри идеи...
Юлка, не знам какво ще стане като порастнат.. или ще се напаснем с тях, или ще си взимаме виза за "където и да е"... ooooh! Mr. Green

Иса, не знаеш само колко си права!!!! На мен ми трябва ей така някой да ме свали на земята.... Twisted Evil

Общи условия

Активация на акаунт