Седемте урока

  • 2 272
  • 43
  •   1
Отговори
# 30
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 404
Обобщенията понякога пропускат уникалното.
Ако целта на авторът е да насочи публиката към някаква проблематика - добре ... Но защо говори от първо лице  newsm78........... Това ми звучи като обреченост, като липса на импулс и възможност за промяна. Или е с цел достоверност ... Thinking
Има и друго - много деца не искат да бъдат научени, или учителите не могат да ги заинтерсуват в учебния процес - ето това е проблема... дали формата на обучението има главно значение ...
И защо мислите, че не може да се приложи на местна почва ....
Спомням си сконфузеното мълчание на класа в часовете по литература, когато трябваше да правим анализ на някое произведение .... Crazy Изобщо не ми беше приятно, макар че имах какво да кажа, но нещо ме спираше ..... Confused

# 31
  • Мнения: 2 070
Прочетох само първия... Интересни неща превеждаш... Да, потока от информация и хаоса е пълен, но аз в училища венаги попадах на добри учители, които вкарваха нещата в някакъв контекст, обясняваха значимостта на цялата тази информация...Поне по хуманитарните предмети, затова и ги заобичах, затова и обичах дда ходя на училище и си доразвих заложеното любопитство и любознателност.... Та тук не трябва да изключваме човешкия фактор... Понякага и той внася нужния уют, хармония и връзка между нещата... Пожелавами на двецата ни да се паднат добри учители, не само в училище...

# 32
  • Мнения: 2 070
Прочетох и това за Харвард.... Ами аз помня, че в училище ни учеха точно на тези неща, или само аз съм попадала на добри учители? Вие как мислите?  newsm78

# 33
  • Мнения: 2 070
За звънците - имало е звънци, които са ме спасявали и звънци, които не съм искала да бият, защото ми е било интересно.... В крайна сметка са съобразени с разни психически и физически възможности за възрастта, съсредоточаване и т.н.... Донякъде е прав автора, но позитивно погледнато може да се каже - звънеца учи и на дисциплина донякъде... И да се съобразяваш с време - такива са изискванията на системата и извън училище - всичко в срокове.. А ако нещо ти е станало интересно спокойно можеш да се доинформираш допълнително... Този май подценява децата и хората като цяло....

# 34
  • Мнения: 3 491


хм, ето за какво е 'pro':
1) The ability to define problems without a guide.
2) The ability to ask hard questions which challenge prevailing assumptions.
3) The ability to work in teams without guidance.
4) The ability to work absolutely alone.
5) The ability to persuade others that your course is the right one.
6) The ability to discuss issues and techniques in public with an eye to reaching decisions about policy.
7) The ability to conceptualize and reorganize information into new patterns.
Sunglasses The ability to pull what you need quickly from masses of irrelevant data.
9) The ability to think inductively, deductively, and dialectically.
10) The ability to attack problems heuristically.

...това са изискванията на Харвард, той твърди, че училищата не учат децата на това, а би трябвало.

Че те в училище точно на това ги учат. newsm78 И не знам откога е тази т.нар. реформа, или каква реформа се цели, но в университета, където аз учех,  имах колеги от различни възрастови групи (25-50г.) и различен произход, и ги умееха всички тези неща. Става въпрос за един от 100-те най-добри в света университети, който все пак не е Харвард. С deshtovidi съм съгласна - и нас в училище се опитваха да ни учат на такива работи, ти как мислиш, Анда? Но имаше и много спорове на тема "уникалност", "лична свобода" и какво ли не още, това всъщност беше част от чара.  Simple Smile
Честно казано, кой каквото ще да пише, пазар голям, хора всякакви. Само да не разрушават това, което вече и без това работи добре. Подобен опит за един човешки живот ми стига.

# 35
  • Мнения: 5 877
ами и да, и не... смесени ми са мислите. Аз изпитвам възрожденско-топли чувства към идеята за образованието като цяло, имам добри спомени от училище (повече "взаимовръзка" в прогимназията, повече свобода в гимназията, тези две неща не си ли противоречат?), но не ми пречи дасе замисля.

А текстът е от деветдесетте, така че надали ще разруши нещо съществуващо в САЩ, много е стар. Тук каквото е могло да бъде разградено - е.

# 36
  • Bristol
  • Мнения: 9 365
Хъм, аз ли под вола намерих теле  newsm78 но ми се струва, че това есе не е едностранно и не става дума само за училището и образователната система  Thinking

# 37
  • Мнения: 2 070
Анда, какно стана с другите уроци? Преведе ли ги? Интересно е...
И аз мисля, че не се отнася само за училище, но на пръв план това е сложено...

# 38
  • Мнения: 5 877
ето, чудех се дали не досаждам вече
Урок четвърти: Емоционална зависимост

Четвъртият ми урок е по емоционална зависимост. Чрез звезди и червени отметки, чрез усмихнати и намръщени личица, чрез награди, отличия или слаби оценки аз уча децата да подчиняват волята си на предопределената йерархична стълбица.  Правата могат да се дават или отнемат от всяка власт без право на обжалване, защото в училището няма права – няма го даже правото на свободна реч, постановено от Върховния съд, - освен ако училищните власти не кажат обратното. В качеството си на учител аз се намесвам в много лични решения, ратифицирам онези, които ми се струват правомерни, и дисциплинирам поведението, което се изплъзва от моя контрол. Децата и тийнейджърите непрекъснато се опитват да проявяват индивидуалност, тъй че моите наказания биват чести и тежки. Индивидуалността противоречи на класовата теория и подрива системите за класификация.
   Ето някои често срещани начини за проява на индивидуалност: децата се измъкват, за да останат насаме в тоалетните под претекст, че им се пишка, или пък си открадват някой миг в коридорите – ужким искат да пият вода. Знам, че не е така, но все пак ги оставям да ме “измамят”, защото така те зависят от моето благоволение. Понякога свободната воля се явява пред мен в групички от деца, които са ядосани, потиснати или щастливи за неща извън моя обсег; в такива случаи не се признават никакви права, само се отменят привилегиите – заложници на доброто държане.

Интелектуална зависимост

Петият ми урок е по интелектуална зависимост. Добрите ученици чакат учителя да им каже кой е най-важният урок; всички трябва да чакаме други, по-образовани хора, да ни кажат какъв е смисълът на живота ни. Всеки по-важен избор се прави от експерти; само аз, преподавателят, мога да определя какво трябва да учат децата – или по-точно казано, определят ги хората, на които плащаме да вземат решенията, които ние после налагаме. Ако ми кажат, че еволюцията е факт, а не теория, аз препредавам каквото са ми наредили и наказвам всички нехранимайковци, неприемащи онова, което съм инструктиран да ги карам да мислят. Тази власт да решавам какво трябва да мислят децата ми помага да отделям безпроблемно добрите от лошите ученици. 
Добрите ученици мислят каквото им възложа с минимум съпротива и приемлива демонстрация на ентусиазъм. От милионите стойностни неща за учене аз избирам малкото, за които бихме имали време; или по-точно те се избират от безименните ми работодатели. Изборът е техен, защо да го оспорвам? Любопитството не е важна част от служебните ми задължения; само конформизмът. 
Лошите ученици се съпротивляват, разбира се, въпреки че им липсват понятия, за да осмислят с какво точно се борят; опитват се сами да решат какво и кога да учат. Как бихме могли да позволим това и да оцелеем като учители? За щастие има процедури, които пречупват волята им; е, разбира се, става по-трудно, ако детето има порядъчни родители и те му се притекат на помощ; но това се случва все по-рядко въпреки лошата репутация на училищата. Не съм срещал средно заможни родители, които да вярват, че тяхното дете ходи в лошо училище. Нито един родител за двайсет и шест години преподаване. Това е удивително и навярно най-точно показва какво става със семействата, когато майката и бащата са били добре обучени и сами са научили седемте си урока. 
Добрите хора чакат експерта да им нареди какво да правят. Не е преувеличено да кажем, че цялата ни икономика зависи от този урок. Помислете какво щеше да се разпадне, ако децата не бяха научени на зависимост – социалните служби нямаше да оцелеят; те щяха да се изгубят в историческата мъгла, от която са възникнали неотдавна. Психолозите и терапевтите щяха да гледат ужасени как пресъхва потокът от психически инвалиди. Всевъзможните комерсиални развлечения, телевизията в това число, щяха да залинеят, тъй като хората биха си спомнили как да се забавляват сами. Ресторантите, готовите храни и всички други услуги от този вид щяха да се свият значително, ако хората пак започнат да приготвят храната си, вместо да зависят от непознати, които да садят, берат, режат и готвят вместо тях. Голяма част от съвременното правораздаване, медицина и строително инженерство също щяха да залинеят, заедно с текстилната и образователната индустрии, ако от училищата не продължи да се излива непресъхващ поток от безпомощни хора.
Не бързайте да гласувате за радикални образователни реформи, ако искате да продължите да получавате заплата. Целият ни живот е устроен в зависимост от покорството на онези, които правят каквото им се нареди, тъй като не умеят сами да решат какво да правят. Това е един от най-важните ми уроци.
6. Условно самочувствие
Шестият ми урок е условното самочувствие. Ако някога се опитате да вкарате в пътя дете, чиито родители са го убедили, че ще го обичат при всякакви обстоятелства, знаете колко е невъзможно да наложите подчинение на уверения човек. Нашият свят не би удържал дълго на наплив самоуверени хора, затова аз уча децата, че тяхното самочувствие трябва да зависи от оценката на експертите. Учениците постоянно биват съдени и оценявани. 
Всеки месец в домовете им се изпраща обстоен отчет, за да обозначи одобрение или да укаже с точност до процента колко недоволни трябва да бъдат родителите от децата си. Екологията на “доброто” образование зависи от препредаденото неодобрение, също както и комерсиалната икономика избуява от същия тор. Въпреки че някои биха се изненадали колко малко време и мисъл влагаме в изготвянето на тези математически отчети, общата тежест на тези привидно обективни документи изгражда профил, който принуждава децата да стигат до определени заключения за самите себе си и за своето бъдеще; заключения, основани на небрежната преценка на чужди за тях хора. Самооценката, ядрото на всяка важна философска система на земята, никога не се взема предвид. Бележниците, оценките и тестовете учат децата, че не трябва да се доверяват на себе си и насвоите родители, а да разчитат на критериите на дипломирани служители. Хората имат нужда да чуят колко струват.
7. Няма къде да се скриеш
Седмият ми урок гласи, че не можеш никъде да се скриеш. Уча децата, че са винаги под наблюдение, че аз или моите колеги непрестанно ги гледаме. За децата няма лично пространство и лично време. Междучасията траят триста секунди, за да се минимализира безразборното сприятеляване. Учениците се насърчават да доносничат един за друг и дори да доносничат за родителите си. Аз, естествено, карам родителите да докладват за всички своеволия на децата си. Семейство, което е научено само себе си да клевети, надали ще крие някакви опасни тайни.
Възлагам им допълнителни занимания под формата на “домашна работа”, тъй че ефектът на постоянното наблюдение, ако не и самото то, да се прехвърли и у дома им, където в противен случай детето би могло да използва свободното си време, за да научи нещо нерегламентирано от баща си или майка си, като експериментира или като помага на някой мъдър човек от квартала. Липсата на лоялност към образованието е дявол, който само чака да намери работа на празните ръце. 
Постоянното наблюдение и липсата на частно пространство означават, че на никого не може да се има доверие, че не е позволено да се усамотиш. Наблюдението е древен императив, подкрепян от влиятелни автори; основните му положения са описани в “Републиката”, в “Божият град”, в “Наставление за християнската вяра”, “Новата Атлантида”, в “Левиатан” и ред други съчинения. Всички тези мъже без потомство са достигнали до един и същ извод: децата трябва да бъдат наблюдавани строго, ако искаме да държим под здрав централизиран контрол. Ако не ги държим под строй, децата могат да тръгнат след друг барабанчик. 

# 39
  • Мнения: 2 070
Интелигентен учител прозрял системата показва негативната и страна... Дано се позамислят хората, всяко средно интелигентно дете тези неща ги разбира и усеща в училище, макар и да не си ги формулира така... Нищо ново....

# 40
  • В офиса
  • Мнения: 4 018
Имаше съвсем скоро тук тема как си представяме училището на бъдещето. За нея писах един дълъг пост, който в крайна сметка ми се стори прекалено стряскащ и не го публикувах.
Опасенията ми буквално повтаряха някои от точките - интелектуалната зависимост (бтв ако точките са подредени по някакъв начин умишлено, то 5-тото място на тази точка ми се вижда подценено), тоталния контрол и изолацията (т.е. няма къде да се скриеш), класите, разпокъсаността на познанието, условното самочувствие...Сега като чета това, направо се ядосвам защо все пак не записах някъде моето мнение.

Мисълта ми е, че това не е днешното образование, но може да бъде утрешното. Или това след 50 години. Залагат се основите и има достатъчно интереси това да е така.

Точките са и логически водещи една в друга, но не по начина, по който ги е номерирал авторът.

Да тръгнем от интелектуалната зависимост. И политическите лидери и корпоративните гиганти печелят от лесно манипулируеми хора. Такива, които не са научени да си задават въпроси встрани. Конформисти и изпълнителни. Буквално няма дума, с която да не съм съгласна. Интелектуална зависимост лесно се постига с разделяне на 'класи'. Наистина способните, уникалните, тези които не могат да се пречупят (които изобщо не са толкова много) нямат място сред 'масата'. От тях ще излязат бъдещите лидери (в каквато и да е сфера) Масата трябва да бъде унифицирана и всеки да си знае мястото. Така е и по лесно за контрол. Разпокъсаното познание от една страна спомага за интелектуалната зависимост. Непознавайки основите и връзките между нещата, не можеш да анализираш и да правиш изводи, различни от тези, които ти се налагат. От друга е естествен ефект от това посредствени хора да преподават на други посредствени хора.
Тоталният контол обобщава и прави горните процеси управляеми. Той е шапката, ръчките, или средството, с което да се постигнат другите точки.
Условното самочувствие е дъвката или близалката, която залъгва, че индивидът е значим. Защото потребността човек да се чувства значим е жизнено необходима.
А изолацията е страничния ефект.

Сега отивам да му чета биографията на човека. Интересни са ми и другите точки. 

# 41
  • Мнения: 3 740
Всяка теза може да бъде доведена до абсурд.
Добре, системата има тези елементи, за които пише авторът. И как точно се очаква да се решат всичките тези проблеми? Всяко дете да си седи вкъщи, където родителите му зорко да бдят да не би нещо да накърни неговата индивидуалност, като същевременно си отглеждат зеленчуците, кравите и житото, предат, тъкат, месят тухли и зидат къщи? За да не зависят от системата. Защото в момента, в който детето излезе от родния двор, се сблъсква със също толкова ненакърнимата индивидуалност на съседчето и, ако не са научени на правила за поведение, следва война. А правилата ограничават. Налагат рамки на неповторимата индивидуалност. Отрязват стърчащите й краища, за да може да се стикова с другите индивидуалности.
Не съм против индивидуалността. Но как се работи само с индивидуалности, без общи положения?
Не си представям как се решава този проблем. Ако някой има решение, моля да го сподели. Ще съм му безкрайно благодарна.

# 42
  • Мнения: 3 491


Май не е за домашното обучение, а за реформи в образованието
Знам ли ...  newsm78 Попрочетох още малко от този човек, и ми се струва, че си е баш против училището като институция, как иначе да тълкувам "School is too vital a jobs-project, contract giver and protector of the social order to allow itself to be "re-formed." It has political allies to guard its marches, that’s why reforms come and go without changing much. Even reformers can’t imagine school much different.", или "Government schooling is the most radical adventure in history. It kills the family by monopolizing the best times of childhood and by teaching disrespect for home and parents." Взех ги от тук:

http://www.johntaylorgatto.com/underground/prologue2.htm


П.п.Есето, което превеждаш е наистина от 1991г. Изданието на книгата, в която това есе е включено обаче, е от 2002г. (Доколкото разбирам, книгата е преиздавана). Възторжените рецензии на привържениците на домашното ообучение в Амазон са от 2006г.
Разбира се, не отричам факта, че в български контекст идеите от есето може да звучат съвсем на мястото си. Аз лично имам доста добри ученически спомени от времето до 1988г., и катастрофални учителски от периода 1995-1998г. Може би много бих се радвала да прочета нещо подобно. Хубаво е да се превеждат и адаптират такива идеи, особено ако са останали в далечната 1991г.  Но виж, ако авторът реши да става или бъде поканен за консултант по проблемите на българското образование,  не бих била очарована, май вече съм мнителна.

Последна редакция: сб, 21 окт 2006, 03:19 от блажка

# 43
  • Мнения: 822
Допада ми и заставам зад всяка дума от 7-ми урок...Преди време бях споделила нещо за обществото,което се гради на доносничеството и neighbourhood watch...Поне в това отношение за последните 10 години в Канада няма никаква промяна и прогрес.Доносничеството е дълг към обществото и начин да се чувстваш полезен,ако не умееш да го направиш по друг начин...Ако имам време ще се включа пак,но това за мен е една от кулминационните точки.Ще се радвам,ако и други чужбински мами го прочетат и се включат... Peace

Общи условия

Активация на акаунт