Още не спят сами. 
- Публикувана: 18 окт. 2006, 23:57 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2006, 13:56 ч.
От кога детето да спи само
Зависи и как спи детето, защото ако се буди по сто пъти и майката трябва да става - айде няма нужда от излишни гимнастики 
Поради тази причина все още не сме отделили малкия да спи в детската. Ако спре до пролетта да се буди нощем по сто пъти, тогава, но не на всяка цена
Големия спи от първия ден в къЩи в неговата стая (доста смело от моя страна ).Само че първите 2 месеца zаспивахме често zаедно на дивана в хола.От преумора zаспивах държейки го на гърдите си zа да се оригне след ноЩното хранене.На 2 месеца спря да се буди ноЩем и си спеШе по цяла ноЩ в стаята..А малкия все оЩе при нас,zаЩото се пробужда понякога и ме притеснява да не буди баткото,който става рано zа градина.Но след месец, два Ще ги съберем.
По принцип смятам че по _рано трябва да се отдели детето ,докато не раzбира много.Може би около 6 месечна въzраст.
).Само че първите 2 месеца zаспивахме често zаедно на дивана в хола.От преумора zаспивах държейки го на гърдите си zа да се оригне след ноЩното хранене.На 2 месеца спря да се буди ноЩем и си спеШе по цяла ноЩ в стаята..А малкия все оЩе при нас,zаЩото се пробужда понякога и ме притеснява да не буди баткото,който става рано zа градина.Но след месец, два Ще ги съберем.По принцип смятам че по _рано трябва да се отдели детето ,докато не раzбира много.Може би около 6 месечна въzраст.
Боби си спи в нашата стая. Не изпитвам потребност да го местя. Така и на мен, и на него ни е по-спокойно. Децата усещат присъствието на родителите си и това ги кара да се чувстват щастливи и ги прави уверени.
Един ден, когато започне да изпитва нужда от самостоятелност, ще го преместим - така ще му покажа, че вече е порастнал.
Един ден, когато започне да изпитва нужда от самостоятелност, ще го преместим - така ще му покажа, че вече е порастнал.
Племеника ми,който е на една годинка го оставят да спи в отделна стая и доста често ако заспят дълбоко,родителите му не го чуват как реве.Толкова жално ми става за него и все си мисля как ли се чувства горкото като види ,че е само и никой не идва при него.А аз го чувам,защото съм на долния етаж точно под неговата стая и направо ми се къса сърцето.
Може да ме упреквате,но аз съм твърдо против отделянето на малко дете,а пък за бебе да не говорим.Ами ако се случи нещо през нощта и недай си боже на детето му стане нещо,ами после....Не че ако сме при него не може да се случи,но поне ще сме там и ще реагираме навреме.На моя позната детенцето й се задуши с възглавниците докато е спало,мир на праха му .Беше само на 6 месеца-едно малко ангелче.Майка му го бе оставила само за малко,за да просне прането си,а то какво стана
Абе ,против съм и тва е!Каквото искайте говорете,но за мен е важно да съм до детето си и да му показвам колко го обичам дори и когато спи.
Боби си спи в нашата стая. Не изпитвам потребност да го местя. Така и на мен, и на него ни е по-спокойно. Децата усещат присъствието на родителите си и това ги кара да се чувстват щастливи и ги прави уверени.
Един ден, когато започне да изпитва нужда от самостоятелност, ще го преместим - така ще му покажа, че вече е порастнал.
Един ден, когато започне да изпитва нужда от самостоятелност, ще го преместим - така ще му покажа, че вече е порастнал.
Племеника ми,който е на една годинка го оставят да спи в отделна стая и доста често ако заспят дълбоко,родителите му не го чуват как реве.Толкова жално ми става за него и все си мисля как ли се чувства горкото като види ,че е само и никой не идва при него.А аз го чувам,защото съм на долния етаж точно под неговата стая и направо ми се къса сърцето.
Може да ме упреквате,но аз съм твърдо против отделянето на малко дете,а пък за бебе да не говорим.Ами ако се случи нещо през нощта и недай си боже на детето му стане нещо,ами после....Не че ако сме при него не може да се случи,но поне ще сме там и ще реагираме навреме.На моя позната детенцето й се задуши с възглавниците докато е спало,мир на праха му .Беше само на 6 месеца-едно малко ангелче.Майка му го бе оставила само за малко,за да просне прането си,а то какво стана
Абе ,против съм и тва е!Каквото искайте говорете,но за мен е важно да съм до детето си и да му показвам колко го обичам дори и когато спи.
Ами всички изброени от теб недостатъци са такива, защото хората не са били достатъчно подготвени и съобразителни.
Бебефон и чуваш детето.
Възглавница в кревата на бебе не се оставя и прочие.
Като бях бременна и една позната ми разказваше как ставала по 100 пъти нощем да завива детето и се чудеше как ще оставя моето само без да го завивам. Ами купих й спален чувал. Малко мозък се иска.
Само 20 лева и си спестих нейното недоспиване. Просто някои хора си мислят, че като имат бебе и трябва да им е гадно.
Принципно всеки спи по-спокойно ако не смущават съня му. Та не ми се вижда вероятно 2 годишната ми дъщеря да е по-спокойна ако е в моята стая. Като ходим на почвки и трябва да спим в една стая определено се буди в пъти повече и не се наспива.
Цитат
Принципно всеки спи по-спокойно ако не смущават съня му. Та не ми се вижда вероятно 2 годишната ми дъщеря да е по-спокойна ако е в моята стая. Като ходим на почвки и трябва да спим в една стая определено се буди в пъти повече и не се наспива.
Всичките ти доводи бяха и моите също.
Според мен преди да навърши една годинка. Моето го отделих някъде в този период, защото усетих че спи спокойно докато не отидем по-късно и ние да легнем. Тогава се почваше едно въртене, сумтене, примрънкване за това и онова.
От тогава спи напълно самостоятелно, вярно че в началото се налагше многократно ставане, но си струваше. сега е доволен че има своя стая и е безстрашен в тъмното там.
Колкото по-големи стават и разбират повече, толкова повече се и запъват за собственото легло.
Детето но брата на мъжа ми е на 4.5 и всички спят в едно легло, иначе не става.
А колкото до по-горни изказвания - не ме притеснява да го оставя сам в другата стая, защото спрямо него шестото ми чувство явно наистина се е развило. Случва ми се нощем да се събудя и след няколко минути примерно той да промрънка за нещо, т.е. усещам явно че ще има нужда от нещо. Това е учудващо и за мен, защото това чувство ми е блокиране за всякакви други неща, но спрямо детето работи. Посъщата логика се случва да преценявам дали някоя настинка ще я преборим сами, или ще се ходи на лекар. Просто вътрешна увереност.
Но пък когато си станал свидетел на подобни истории като тази за 6-месечното бебе - незнам може и да имат основание някой майки за всички притеснения.
От тогава спи напълно самостоятелно, вярно че в началото се налагше многократно ставане, но си струваше. сега е доволен че има своя стая и е безстрашен в тъмното там.
Колкото по-големи стават и разбират повече, толкова повече се и запъват за собственото легло.
Детето но брата на мъжа ми е на 4.5 и всички спят в едно легло, иначе не става.
А колкото до по-горни изказвания - не ме притеснява да го оставя сам в другата стая, защото спрямо него шестото ми чувство явно наистина се е развило. Случва ми се нощем да се събудя и след няколко минути примерно той да промрънка за нещо, т.е. усещам явно че ще има нужда от нещо. Това е учудващо и за мен, защото това чувство ми е блокиране за всякакви други неща, но спрямо детето работи. Посъщата логика се случва да преценявам дали някоя настинка ще я преборим сами, или ще се ходи на лекар. Просто вътрешна увереност.
Но пък когато си станал свидетел на подобни истории като тази за 6-месечното бебе - незнам може и да имат основание някой майки за всички притеснения.
) 
Отделих Ивета в друга стая, когато стана на 2 г. Обаче и до ден днешен заспива при нас, на спалнята и после я пренасяме. Когато се буди нощем, нещо което за радост става рядко, я взимам при нас, за да заспи. Откакто е сама в стая е на периоди - понякога се буди и си говори сама в леглото и си се занимава, понякога веднага ни вика. Но като че с възрастта е по-трудно да се привикне в самостоятелност и това е нормално.
Много обичам да я гушкам и ми е приятно да заспива до мен, но не мисля, че трябва да жертвам напълно сексуалния и любовния си живот заради нея. С мъжа ми обичаме да си говорим в леглото след като я пренесем, а също така, слава Богу, правим секс редовно. Чудя се, как мамите, които държат децата да спят с тях, решават тия въпроси и не се ли страхуват, че ще настъпи отчуждение в интимната сфера?
Много обичам да я гушкам и ми е приятно да заспива до мен, но не мисля, че трябва да жертвам напълно сексуалния и любовния си живот заради нея. С мъжа ми обичаме да си говорим в леглото след като я пренесем, а също така, слава Богу, правим секс редовно. Чудя се, как мамите, които държат децата да спят с тях, решават тия въпроси и не се ли страхуват, че ще настъпи отчуждение в интимната сфера?