Здравейте, ще съм благодарна на тези от вас, които са били в подобна ситуация и са намерили решение, да го споделят.
Ще се опитам да съм кратка.
Майка ми и баща ми са добри хора, но постепенно се превръщат в много неприятна тежест (въпреки че мноого отдавна не живеем заедно, те са на по 70г). Ще се опитам да опиша накратко.
И двамата са невротични, не се понасят един друг и не понасят никой друг. Имат тикове, развиват някои мании (трупане на вещи, ходене на определени пейки в парк и никои други, следване на някакви си техни модели, излизането от които ги побърква).
Постоянно се карат, като всеки един от тях се оплаква от другия на мен и то със злоба.
Това е така от десетилетия, но постоянно става все по-нетърпимо.
При майка ми навлизането в менопауза преди 20 години се отрази много зле - от няколко десетилетия е все едно тийнеджърка с много тежък пубертет : злоба, истерии, постоянно вменява чувство на вина на другите и постоянно иска другите да поемат отговорност - дори за това, че е омъжена за мъжа си, щото той и е най-черния на света. Все ние, останалите, трябва да я "защитаваме" от него, защото той "ще я разболее".
Баща ми е горе-долу същата работа, но би-полярен: от отнесен и отвеян, истерясва и агресира, и после пак отнесен.
Всеки намек да се грижат по-здравословно за себе си, да се движат, да ядат по-хубава храна, а не полу-фабрикати - е посрещнат пак със злоба и истерии.
Имам брат, но той ги е игнорирал напълно (поне така изглежда), съответно него се отказаха да се опитват да го контролират на всяка крачка, аз все още се опитвам да им помагам. Макар че имам чувството, сигурно е грях, че на моменти се опитват насила да се разболеят и се овесят на някой на врата. Не знам дали има решение на това нещо, цял живот им е такъв характера, но с възрастта става просто много тежко.
Търся съвети и идеи.
Ще се опитам да съм кратка.
Майка ми и баща ми са добри хора, но постепенно се превръщат в много неприятна тежест (въпреки че мноого отдавна не живеем заедно, те са на по 70г). Ще се опитам да опиша накратко.
И двамата са невротични, не се понасят един друг и не понасят никой друг. Имат тикове, развиват някои мании (трупане на вещи, ходене на определени пейки в парк и никои други, следване на някакви си техни модели, излизането от които ги побърква).
Постоянно се карат, като всеки един от тях се оплаква от другия на мен и то със злоба.
Това е така от десетилетия, но постоянно става все по-нетърпимо.
При майка ми навлизането в менопауза преди 20 години се отрази много зле - от няколко десетилетия е все едно тийнеджърка с много тежък пубертет : злоба, истерии, постоянно вменява чувство на вина на другите и постоянно иска другите да поемат отговорност - дори за това, че е омъжена за мъжа си, щото той и е най-черния на света. Все ние, останалите, трябва да я "защитаваме" от него, защото той "ще я разболее".
Баща ми е горе-долу същата работа, но би-полярен: от отнесен и отвеян, истерясва и агресира, и после пак отнесен.
Всеки намек да се грижат по-здравословно за себе си, да се движат, да ядат по-хубава храна, а не полу-фабрикати - е посрещнат пак със злоба и истерии.
Имам брат, но той ги е игнорирал напълно (поне така изглежда), съответно него се отказаха да се опитват да го контролират на всяка крачка, аз все още се опитвам да им помагам. Макар че имам чувството, сигурно е грях, че на моменти се опитват насила да се разболеят и се овесят на някой на врата. Не знам дали има решение на това нещо, цял живот им е такъв характера, но с възрастта става просто много тежко.
Търся съвети и идеи.
) . Трудно ми е, но въпреки това се старая и страдам за тях. Макар че на моменти егоизмът им ме изумява, пак ми е мъчно. 
