Здравейте. За първи път пиша нещо подобно и то тук. Има ли и други, като мен с властни жени контролиращи ви изцяло живота? Преди 12г започна всичко лудо влюбен в нея постепенно с времето я спечелих и от 9г живеем заедно в чужбина. Аз не съм от този тип хора търсейки щастието някъде далеч и трудно излизам от зоната ми на конфорт, но заради нея тръгнах. Напуснах хубава и сигурна работа в София оставих родителите ми, приятелите целия познат живот за да съм до нея. Не съм мързелив, знам как се ползват прахосмукачката, пералнята и печката, покривах всички разходи през последните 8г за семейното жилище, технически грамотен съм (знам как да ремонтирам колата си, къщата си и тн), не твърдя, че разбирам от всичко, но, ако имам проблем гледам сам да си го оправя, работил съм над 250 часа месечно за да имаме нужното, знам как се сменят памперси и знам кога и за какво едно бебе плаче. Представяте ли си какъв глупак съм? Постепенно навлизаха фрази на абсолютно недоволство от всичко, а от всичко имам предвид найстина всичко. Защо съм направил това, защо другото, защо трето и пето са така, а не обратното, защо съм ял шоколад в колата, като съм бил на работа... Защо съм излизал да пия бира, да съм взел и децата. Постоянно сравнение с другите мъже и бащи как простирали, как си гледали къщата и семейството...?!?! Секс разбира се нямаше и всякаш трябваше да се моля за това, което беше абсурдното... Имаше и други изрази "само на нея съм разчитал, нищо не съм правил вкъщи и по принцип, щяла да бъде по- добре без мен да си ходя... Бил съм мамино синче, тя не ми била майка и тн и тн. Какво се случи ли? Тръгнах си оставих я буквално сама да се оправя с всичко, но това не реши проблема. Започна се с другите фрази "каква е твоята отговорност към децата, какво правиш ти за тях, имат нужда от това, кой ще ги взима от училище," . "ти си комплексар" беше използвана в момента, когато истината не й харесваше, а този момент беше постоянно. Минаха се 7 месеца и аз празноглавеца с кой акъл й говоря да си поговорим, да се оправим, да сме семейство . Ами не, същото си е пак съм комплексиран и пак съм виновен за всичко и пак се опитва да контролира всичко. Относно децата имаме доста различия и разбирания за възпитание. Например аз обичам всичко да е в ред ставане в 7 миене на зъби и тоалет, игри, занимания и тн лягане най- късно в 9. Но не тя не е съгласна били са ваканция могли да спят и да стоят до късно - да съгласен съм, но това се повтаря и през периода в който са на училище... Искам да се чете повече, майка им пък им бута таблетите и турските филми по родните телевизии.
От известно време съм решил просто да си тръгна и да не поглеждам назад. Ще си взема багажчето и всичко, което съм купил за нашата къща и никога няма да се обърна назад, но как, като си обичам толкова много децата как.... Не говорим или, ако говорим то е с зареждане от нейна страна, живеела гаден живот според нейните думи. Нямам психическа сила вече да търпя това отношение, но сърце не ми дава да си оставя децата...
От известно време съм решил просто да си тръгна и да не поглеждам назад. Ще си взема багажчето и всичко, което съм купил за нашата къща и никога няма да се обърна назад, но как, като си обичам толкова много децата как.... Не говорим или, ако говорим то е с зареждане от нейна страна, живеела гаден живот според нейните думи. Нямам психическа сила вече да търпя това отношение, но сърце не ми дава да си оставя децата...
