Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

Едно разказче по темата,на което попаднах случайно:

 Дама Пика  by Georgi Savchev
 

Александра беше попрекалила с грима тази вечер. Ама имаше хубави дълги руси коси. И тъмно сини очи. Цяло щастие е, че имам такава хубава съученичка, помисли си Виктор. А тази вечер нещата се случват по-специално. Защото сме на хижа с класа. Целия осми "А" клас, в три следобед, влезе в наетия автобус и потегли към планината, отвъд града.
След четвърт час автобусът спря пред малка хижа, разположена в живописна местност, цялата обрасла в люлякови храсти. Най-после се отърваха от шибаното ежедневие! Бяха наели станцията за една вечер. За една вечер лицемерието на делника умира! Свалете маските...вече сме свободни! И по време на пътуването, и когато влязоха станцията погледа му постоянно я търсеше. Вече не сме в училище, ще я заговоря! Виктор не преставаше да мисли за нея. Не обръщаше внимание  на суетата по настаняването, която цареше около него. "Какъв купон ще става само", "Къде е алкохола?", неистовата детинска радост нямаше край. Вече се бяха разположили по стаите и крачеха шумно по коридорите. Персоналът на хижата отдавна бе свикнал с подобна гледка- за дебелите лелички цигарите по пода, разлятата бира, пиянските викове, повръщаното по мокета, презервативите бяха ежедневие.
Да, това предстои да се случи, това винаги се случва! Да живее реалността в антиреалността! Най-важното за един тийнейджър в тая ебана държава беше да бъде сам със себеподобни. Всъщност това е и най-невъзможното. Най-важното за едно момиче в този момент е да бъде достъпна за всеки, истински достъпна. Поне за една вечер! Най-важното за едно момче е да бъде пияна свиня, която си забравя името... Чувство-ориенталски неповторимо, все едно си хванал Създателя за...
И така настъпи вечерта... Между мръсните вицове, покера със събличане, дозата алкохол дойде и СТРАХОТНАТА ИДЕЯ. В 11.07 вечерта решиха да извикат Дама Пика! Всички знаеха дузина страшни лагерни истории за тази адски студена, но красива Дама-призрак, която взема душата ти винаги след като я извикаш. Техните по-големи сестри и братя им бяха разказвали как се вика Дама Пика: в затъмнена стая пред огледалото изпадаш в транс и започваш да говориш с призрака. Разказват, че винаги се появявала. Неведнъж тийнейджъри са изпадали в ужас при срещата им с нея. После сънували страшни истории- виждали смъртта си насън или млади момичета в черно, обикалящи около пресен гроб с името на този, който е призовал веднъж призрака.
Александра беше най-нахъсана да извикат Дама Пика. Говореше увлечено, с отворени уста, а Виктор я гледаше. Тя обясняваше бавно и съсредоточено как в една стая трябва да се заключат 5 души-2 момчета и 3 момичета, да загасят светлината, да застанат пред огледалото, да извадят картата с образа на Дама Пика от тестето, да я поставят пред огледалото и да изрекат три пъти: "Дама Пика появи се, Дама Пика появи се, Дама Пика появи се". Всеки трябваше да носи със себе си и Джокер, но да не го поглежда 10 секунди след появяването на призрака. Виктор жадно гледаше Александра, той не вярваше в подобни истории, почти не я слушаше, просто бе влюбен в нея. Искаше само да разроши косите й, да доближи лицето си до тях, да я хване за гърдите, да й пусне ръка...За това се реши да отиде с нея в стаята й, заедно с още 2 момичета и 1 момче и да извикат Дама Пика. След минута ключалката изскърца, те загасиха лампите, а останалата част от класа остана до вратата отвън. Александра извади две свещи от чантата си и ги запали. Всички се събраха пред огледалото, тя седна по средата. Измъкнаха картата от тестето и в хор произнесоха три пъти "Дама Пика появи се, Дама Пика появи се, Дама Пика появи се"...
И тя се появи. Дама Пика. Прозрачният й образ се изличи на огледалото-млада жена с тъмносини очи и дълга коса. Студеният й поглед бе застинал, не потрепваше, ледена усмивка личеше върху образа на призрака. Анна не усещаше краката си, от кръста надолу бе в безтегловност, Владимир започна да заеква "Д-д-д-д", останалите стояха неподвижни.
Александра стана от стола, изтича до вратата, с треперещи ръце търсеше ключа, отвори, блъсна тълпата на прага и затича безмълвна по коридора. Загуби равновесие по стълбите, спъна се и тялото й захвърча надолу. Като се просна на партера изпищя и се напика. Струйка вода потече по колената й и намокри паркета. Беше толкова объркана, че това й се стори облекчаващо, въпреки че се усети засрамена.

Това не е история от детството ми, а и не мисля всъщност, че е история.

В първи курс се познавах с младежи - от Турция и от Мароко, мюсюлмани. Те ми разказаха за джинове - най-разнообразни истории. Как джиновете, противно на образът от 'Аладин' в голямата си част са лоши, пакостливи и не само, а правят всякакви пренеприятни неща.

За една стая в общежитието казаха, че имат джинове - момчетата вътре също бяха мюсюлмани, да не речете, че само неверниците навестяват. Точно както полтъргайсти описват, казваха, че стават нещата в тази стая - както си стоят вътре, се движат предмети, ако излезнат - тупуркане и наредени чинии и чаши все едно някой е ял и тъй нанататък.

Разказаха ми още как понякога джин за забавление сяда на гърдите на спящ човек и последният се задушава в съня си, а не може да се събуди. Чувства тежест, а не знае от какво... дни след това друг мой познат ми разказа как редовно му се случват такива неща през нощта - докато спи, чувства голяма тежест, не може да поеме дъх, а не може да се събуди... бррр. Не му казах за обяснението с джинове... дошубя ме някак.

Още една история с джинове - нямам идея градска легенда ли е или има истина.
Някакъв младеж никак не бил религиозен. Хич биля. Близките му го подканвали да се моли, да обръща внимание на религията и т.н., той не щял. Една вечер там, където живеел (не помня вече, но съм останала с впечатление, че нещо като общежитие) отишъл по нощите до тоалетната - явно на етажа. Влиза сам, а вътре изведнъж вижда някакво зловещо джудже-джин, чиито ръце и крака са обърнати наобратно. Просто като закрепени наобратно...
И леко полудял. И станал много религиозен Може и това да е моралът от историята, не знам.

Историята на Пандора ми припомни и една друга подобна.

Някаква майка сънува мъртвия си син, който и казва: "Мамо, ще се женя. " И описал какво е момичето, от къде е, как се казва и т. н.
Майката на момчето не обърнала внимание, но на следващата вечер сънят се повторил. Момчето също така помолило майка си да намери родителите на момичето и продиктувал адреса, на който да отиде.
Жената мислила, мислила и решила да послуша сина си. Отишла на адреса в посочения град и какво се оказало: там действително живяли хора, които са загубили дъщеря. И името и всичко друго отговаряли на описанието.

Във втори или трети клас имаше няколко съученички, които разказваха истории за таласъми. Така се вживяваха, че чак си и вярваха . Та таласъмите били някакви лоши духове, които идвали през нощта и започвали да душат или тъпчат хората.
Сега ми е смешно, но си спомням как  тогава вярвах и какъв страх брах .

А ще ни кажеш ли вече за какво ти са тези страшни истории?

Същите тези джинове, дето писах аз.

Навона, сетих се за две такива измислени историйки, които си доукрасявахме в различни варианти.
 1.Бащата подарява на детето си червени ръкавички, те вечерта оживяват и изпоудушават,  дето що сварят.
 2. Във втората версия има червени ботушки, от които изскачат червени джуджета, въоръжени със огромни ножове-смъртта е чрез заколване
  Ти да не пишеш дипломна работа за детските страхове ?Успех!

Уф, направо ми настръхнаха косите.
А за истории от детството, едно време като бях трети клас си разказвахме за някакво момиче дето като се прибрало в къщи и си пуснало радиото. Пеела Лили Иванова и изведнъж чуло глас от радиото дето му казал момиченце спри радиото иначе майка ти ще умре и така няколко пъти но то не го спирало и накрая майка му умряла.
Имаше и разни истории за черни човеци, но тях съм ги забравила.
Сега тези неща ми звучат глупаво, но тогава се изпращахме на тумби до входовете и много ни беше страх да се приберем. Имаше един период, в който ме беше страх да пускам радиото.

  А, за радиото и Чер човек! Значи-слуша детето радиото и оттам глас-спри радиото, защото Чер човек е на 1 километър от къщата, лапето не спира радиото.После- на улицата бил, после пред къщата и Бум-бум-чука на вратата.А детето пищи, и ние , дето слушаме,пищим, голям страх! Аз така-накратко,щото ме мързи да пиша, но сюжетът е ясен.

Ау, за черната жена как забравихте?

Някаква жена (или баба на пазара ли беше) подарила на друга някаква черно лале. Последната го занесла у дома си, натопила го. През нощта то се превърнало в черна жена, дето изпоудушила децата.

явно лили иванова не се харесала на гласа от радиото!

Много страшни истории бе хора ,ся как ша ида да пикая ,пък трябва да си лягам

Вие хубаво си ги разказвате, ама питайте ме мен защо ги чета по пова време

Така е!

Ето тази ме е ужасявала най-много:
Младо момиче много искало син лак за нокти, докато накрая майка му склонила и му купила. Момичето се лакирало, излязло и...така и не се върнало повече. Майката била съсипана от мъка, но все пак и трябвало да яде нещо. Купила кайма, направила кюфтета, отхапала, попаднала на нещо твърдо. Било парченце нокът със син лак.

Mного такива истории съм слушала,обаче слава Богу,нищо не помня!!!