Змей вероятно. 
- Публикувана: 23 окт. 2006, 16:17 ч.
- Последно мнение: 29 март 2007, 19:35 ч.
Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги
Не знам дали ми вярвате или не а и не ме интересува,но историите ми са истински.Бях на 13 когато баща ми почина 3 вечери преди смъртта ми заспивах с рев какво ще правя като го загубя??сънувах расо с качулка без лице -една голяма бездна с коса в ръка.вечерта преди да почине ми каза ела да ти разкажа някои неща защото утре няма да ме има.След като почина майка ми една вечер ме вдигна (беше лято)да ми покаже как затворени врати се отварят и тракат сами тогава ми каза ,че някои всяка вечер я завивал и гъделичкал по краката-попита ме дали не съм аз ::Много неща се местеха сами при положение ,че съм сама.В часът на смъртта пердето само се задвижваше при което кучето ми се изнервяше много изпитваше страх точно от пердето 78.Върхът беше когато външната врата се отвори видя се ,че някой влиза след което старателно се затвори видях сянката на баща си които се беше подпрял на стената да се събуе и ми каза.СТЕФИКА ПРИБРАХ СЕ ТАТИ .Отворих вратата и видях едно слънчево петно на килима в коридора от там няма как да влезне слънчев лъч.Също и смъртта на брат си който каза че мъж е виновен за смъртта му но както и да е има още много много истории които просто не мога да си обясня
ох, DIVA_ORHIDEQ , стана ми тъжно.
като почина дядо ми няколко вечери подред по едно и също време около 12 в полунощ у нас започваше да мирише на цигарен дим. всяка вечер в продължение на седмица, две. без никой от нас да е пушил, аз всъшност тогава живеех сама и като ми замирише го приемах като знак 'дай да изпушим по 1 цигара' .тогава излизах на терасата и си 'правехме компания' с дядо.
друго - цял живот дядо ми ми пееше 'аз съм сънчо', обожаваше я тази песен и дори на дърти години ми я пееше. почина точно в 8 без десет...
като почина дядо ми няколко вечери подред по едно и също време около 12 в полунощ у нас започваше да мирише на цигарен дим. всяка вечер в продължение на седмица, две. без никой от нас да е пушил, аз всъшност тогава живеех сама и като ми замирише го приемах като знак 'дай да изпушим по 1 цигара' .тогава излизах на терасата и си 'правехме компания' с дядо.
друго - цял живот дядо ми ми пееше 'аз съм сънчо', обожаваше я тази песен и дори на дърти години ми я пееше. почина точно в 8 без десет...
Баба Ягодина е в стихията си май....
Има нещо такова
. Едно време бях известна с това и редовно ме караха да разкажа "нещо страшно". Само да не решите, че съм някое злокобно същество, което само разказва страшни истории
. И поредните истории от мен:
Като деца си разказвахме и за вампирите. През деня се различавали от обикновените хора по това, че погледът им бил насочен към земята и не поглеждали никого.
А ако вечер "те срещнел вампир" можело да се спасиш ако му покажеш кръстче
. ДРУГОТО Е ГАДНО!!!
Баща ми разказва, че в неговото село тръгнал слуха, че един наскоро починал човек е "вампирясал". Близките му били принудени да го ексхумират и да забият кол в гърдите на покойника, само и само да затворят устата на съселяните си.
ох, DIVA_ORHIDEQ , стана ми тъжно.
като почина дядо ми няколко вечери подред по едно и също време около 12 в полунощ у нас започваше да мирише на цигарен дим. всяка вечер в продължение на седмица, две. без никой от нас да е пушил, аз всъшност тогава живеех сама и като ми замирише го приемах като знак 'дай да изпушим по 1 цигара' .тогава излизах на терасата и си 'правехме компания' с дядо.
друго - цял живот дядо ми ми пееше 'аз съм сънчо', обожаваше я тази песен и дори на дърти години ми я пееше. почина точно в 8 без десет...
като почина дядо ми няколко вечери подред по едно и също време около 12 в полунощ у нас започваше да мирише на цигарен дим. всяка вечер в продължение на седмица, две. без никой от нас да е пушил, аз всъшност тогава живеех сама и като ми замирише го приемах като знак 'дай да изпушим по 1 цигара' .тогава излизах на терасата и си 'правехме компания' с дядо.
друго - цял живот дядо ми ми пееше 'аз съм сънчо', обожаваше я тази песен и дори на дърти години ми я пееше. почина точно в 8 без десет...
Пра-дядо вярвал, че е повозил на каруцата си самодива, а тя му е благодарила, че не я е изгонил като сплела плитките на конете.
Не си спомням баба да е разказвала за нещо лошо сполетяло семейството... 
Но в наше село винаги са тачели много самодивите
. В полето понякога се намират отъпкани кръгове трева. Хората вярват, че това са самодивски хора 
Бу, джинове има и в български легенди. Бях на флклорна експедиция (от СУ) в Родопите, в с. Гела. Там има ДЖИНОВ МОСТ, който се намира по пътя между Широка лъка и Гела. Та бабите от Гела са ни разказвали страховити истории за джиновете, които точно както таласъмите - нощем бродели и правели пакости и лоши неща. А по-интересното е, че в Гела няма мюсюлмани, заради които да са "навлезли" джиновете във фолклора .
Относно страховитите разкази за гробищата, имам приятел, който е Сатанист (или, по-скоро е анти-християнин)и ми е разказвал, че много често е посещавал посреднощ гробища, но никога нищо страшно не му се е случило. А той специално на лов за страшните неща е ходел там.
И да се включа в темата за градските легенди: Като бях 1ви клас, в квартала се разказваха точно този тип страховити историйки като следната: Не трябва да се спи на отворен прозорец даже и с мрежа, защото нощем бродел страшен убиец с огромна брадва. И мрежата на прозореца не го спирала, защото тоя я разпарял с брадвата тихомълком и изколвал цялото семейство. Е, няма да ви кажа как от тази, а и от подобни други истории спях на светната лампа, на отворени врати с родителите ми...
.Относно страховитите разкази за гробищата, имам приятел, който е Сатанист (или, по-скоро е анти-християнин)и ми е разказвал, че много често е посещавал посреднощ гробища, но никога нищо страшно не му се е случило. А той специално на лов за страшните неща е ходел там.
И да се включа в темата за градските легенди: Като бях 1ви клас, в квартала се разказваха точно този тип страховити историйки като следната: Не трябва да се спи на отворен прозорец даже и с мрежа, защото нощем бродел страшен убиец с огромна брадва. И мрежата на прозореца не го спирала, защото тоя я разпарял с брадвата тихомълком и изколвал цялото семейство. Е, няма да ви кажа как от тази, а и от подобни други истории спях на светната лампа, на отворени врати с родителите ми...
... Е, няма да ви кажа как от тази, а и от подобни други истории спях на светната лампа, на отворени врати с родителите ми...
Ужас. Сигурно и моите госпо`ици ще се занимават с подобни историйки тъй че спането в отделна стая... остава мираж....
Не знам до колко това е страшно, но много, много често чувам гласове на познати хора, които ме викат, много е реално,сякаш наистина някой ме вика. Но когато се обърна - няма никой. Майка ми каза,че знае от баба си,че това е нечиста сила, която те придупреждава за нещо- може да е добро, но може и да е лошо. И ако се обърнеш- значи приемаш това, което ще се случи, съгласна си да ти се случи. Затова в никакъв случай не трябва да се обръща глава в посока на гласа. Майка казва да изчакам да ме повикат и трети път- ако ме павика три пъти- значи е човек. Нечистата сила викала само до два пъти. На мен наистина много често ми се случва ясно да си чувам името от познат глас.
Боже, тук сме се насъбрали едни кукумицини.... 
Дано не четат от жълтата полиция
Иначе и аз имам много за разказване, но няма да пиша, че ще ме вземете за по-луда от лудите...
Дано не четат от жълтата полиция
Иначе и аз имам много за разказване, но няма да пиша, че ще ме вземете за по-луда от лудите...
Давай, давай...
Аз след малко ще ви разкажа друга история
Ами моето е сън свързан с баба ми, която ме е отгледала. По стечение на обстоятелсвата не знам къде е гроб й 
Сънувах къщата й, там където съм отгледана винаги когато съм била извън страната. Къщата в съня ми или беше както в детството ми, или в съня си знаех че баба ми е починала, или правех ремонт. Не сънувах баба ми...
Бях вече бременна с малкия ми син, когато сънувах за последен път. Сънувах, че съм си в старата махала и срещам съседа и питам къде е гроба на баба ми. А той казва "Ама как така, тя си е в тях"
И аз тръгнах към къщата й ( бях с мъжа ми ). Видяхме я на улицата, както я помня като малка.Облечена с хубави дрехи, с обеци и червило, с прическа. Помня деня беше страхотно слънчев. Тя само показа че одобрява мъжа ми и тръгна по улицата надолу. Аз я поптитах "На къде отиваш?" Тя само се обърна, усмихана и продължи.
2 дена след това разбрах, че ще се прибирам в БГ. Малкия ми син е кръстен на нея.
Преживе тя все се притесняваше как ще си намеря мъж ( растях доста висока ) , мъжът ми е почти 2м висок
Сънувах къщата й, там където съм отгледана винаги когато съм била извън страната. Къщата в съня ми или беше както в детството ми, или в съня си знаех че баба ми е починала, или правех ремонт. Не сънувах баба ми...
Бях вече бременна с малкия ми син, когато сънувах за последен път. Сънувах, че съм си в старата махала и срещам съседа и питам къде е гроба на баба ми. А той казва "Ама как така, тя си е в тях"
И аз тръгнах към къщата й ( бях с мъжа ми ). Видяхме я на улицата, както я помня като малка.Облечена с хубави дрехи, с обеци и червило, с прическа. Помня деня беше страхотно слънчев. Тя само показа че одобрява мъжа ми и тръгна по улицата надолу. Аз я поптитах "На къде отиваш?" Тя само се обърна, усмихана и продължи.
2 дена след това разбрах, че ще се прибирам в БГ. Малкия ми син е кръстен на нея.
Преживе тя все се притесняваше как ще си намеря мъж ( растях доста висока ) , мъжът ми е почти 2м висок
X
Реклама