Мамо не искам да ходиш на работа!

Ако работното ти място позволява и детенцето разбира достатъчно, бих те посъветвала да го заведеш с тебе на работа някой ден, или някой близък да ти го доведе на гости за малко. Така виждат къде забягват мама и тати, става им интересно, придобиват конкретна представа, абе кеф им е.

 Нещо в яслата го притеснява, не се справя с адаптацията/ситуацията там и има нужда от твоята помощ, разбери къде е проблема защото такъв има, щом детето реагира така.

И аз мисля, че има проблем в яслата. Поне в други случки, които съм чела тук, е било така. Поразрови се в по-стари подобни теми. Ще се потресеш от разни случки. Скоро имаше един случай като вашия, родителите надникнали през прозореца и видели как леличката набива детето...

Непринудено накарай детето да ти разказва. Без той да знае, че се опитваш да извлечеш конкретна информация. Хвани на разговор, когато е спокоен.

Не оставяй нещата така. Можете ли да смените яслата, ако се наложи?

Питам го да ми разказва много подробно как е в яслата. Хубаво било, лелките били добри, не му се карали, не го биели.
Ни искал да си играе с играчките там - не били интересни - само това не му харесвало.
Не че хия, не ми минава пре ума, че нещо може да му правят в яслата (чукам на дърво), но яслата е същата в която ходи цялата минала година. Правиха ремонт това лято обаче и започнаха чак на 15.10. та му се събра доста дълга лятна ваканция.
Освен това сега имат много нови дечковци, които са малки, плачат постоянно.
Питах лелките - след като си тръгна сутрин се успокоява и няма никакъв проблем цял ден

Имам същия проблем. Не смятам че е свързан с яслата. Моя син реве за мен всяка сутрин от една година, а до преди месец се гледаха с бавачка и още не ходеше на ясла. Смятам че децата преживяват някакъв необясним страх от раздялата /по мое мнение това важи особено за момчетата/.

Според мен просто детенцето ти е по-чувствително, а и щом е оставал и вкъщи с бавачка (която вероятно го е гледала добре, щом тогава е нямало проблеми), е видял, че има и начин да си стои вкъщи. Има деца, които трудно се адаптират в нови ситуации, особено с много хора наоколо.
Моите момичета, примерно много харесват яслата, но лелите казаха, че едната отказва да играе с децата и ходи само след госпожите (особено си е харесала една младичка, която винаги, когато е на смяна, е принудена да я гушка и да й чете приказки - детето я обсебва изцяло  ); в същото време другата играе с деца и е много общителна, но ревне ли някой и тя веднага ревва с него (за компания  ).
Т.е. имам предвид, че всяко дете реагира по различен начин в обстановка различна от домашната. А твоето момченце вероятно тежко преживява плаченето на другите дечица за техните мами и това го подсеща. Дори миналата седмица си говорихме с лелята в нашата ясла и тя ми каза, че при тях думата "мама" е буквално забранена през деня (чак следобед започват да си говорят как мамите се прибират от работа и идват да ги вземат), защото ако през деня някой се присети - всички надуват гайдата. За разлика от възрастните, децата нямат реална представа за времето и мястото. Когато са вкъщи и мама е на работа, се чувстват сигурни, докато ако мама ги остави другаде и изчезне - за тях това е трагедия. А и при вас го има този момент, че в рамките на 1 г. той е преживял твърде много промени - ти си тръгнала на работа, после бавачка, после ясла, после пак бавачка, сега пак ясла, нови дечица (а и ако сте сменили яслата или госпожите) и т.н.
А и реално той ходи на ясла само от 2 седмици (от 16-ти октомври) и времето е кратко за адаптация. Дай му време да свикне, защото сега е по-голям от миналата година и доста повече неща сигурно го притесняват (защото вече много повече неща осъзнава).
Първите 2 седмици в яслите - следобед носех на моите щерки разни лакомства и подаръци, а вечер ги вземахме при нас на спалнята. И постоянно повтарям как в градината ще си играят с дечицата, колко весело ще е (добре, че там наистина им е забавно - измислят им разни игри, идват театри и т.н.) и как вечер мама ще си ги вземе вкъщи и в градината се ходи само "на училище", докато мама и тати са на работа, а после се прибираме вкъщи и т.н.

Здравей,
не мисля че проблема е в яслата. По скоро е период в осъзнаването на дечицата. Мартин - на 2,5 г. е същият - даже бях пускала подобна тема- сутрин и вечер е - мамо не искам да ходиш на работа.
Да отбележа че тръгнах на работа когато беше на 1 г. и от тогава се гледат вкъщи с баба му. Правихме опит да тръгне на ясла септември, но бързо се отказах  и продължаваме вкъщи.
Така че - повече гушкане и внимание и да чакаме следващия период

Това е репликата, която и аз слушам всяка сутрин, като я събуждам за градината. Реве и  нарежда "Не искам на гадинката, искам с тебе" Това е абсолютно всяка сутрин. Най-интересното е че като я взимам вечер, казва че утре пак ще е на градинка и че там и харесва.

Според мен е от адаптационния период... Щом в самата ясла няма проблеми, яде и спи, не мисля, че има от какво да се притесняваш. Пък и не ти ли се е случвало да ти се прииска днес да не идете на работа и да сте си цялото семейство. Знаеш, че не може, ама ти се иска  Може би при него е същото.. просто е мъничък и няма така да се каже приоритети...

И моята е така, гледам да я забаламосам с нещо всяка сутрин, давам бонбон, носим някаква играчка, която да я чака в шкафчето, да знае, че си има компания. Сега, да чукам на дърво, от 2-3седмици, не е ревяла, много зависи и дали другите деца реват, ако като го водиш има друго дете, което реве и твоето ще ревне, колкото и да е спокойно.
Така са те нашите чувствителни деца. Ако можеш води го или малко по-рано или малко по-късно, когато децата са спокойни.
А пък за това, че не иска да ходиш на работа, тя сама си отговаря тати каза, че трябва да се бачка.

 
Сетих се за репликите на моите щерки. Сутрин репертоарът е: "Мамооо, Кики/Сесе не иска гадина." Вечер: "Мамоооо, гадинааа. Искам гужата. Искам иглая с децата."
 

И Деничка е така! Миналата година ходеше с кеф на ясла, но откакто тръгна на градина от средата на септември всяка сутрин мрънка, че не иска да ходи на градина, иска в къщи  при мама. Това го нарежда непрекъснато до градината а там вече като я съблека и  се почва и реването! Като я взимам вечер е весела казва, че там й харесва, играе с децата, храни се, спи, но на другата сутрин пак същото! 

Надявам се скоро да свикне, но вече един месец продължава това и ми е много криво като я оставям сутрин.! Вярно, че за момента съм си вкъщи с малката, ама и тя ще тръгне след 3-4 месеца на ясла и тогава пак ще е същото, че и двете ще реват по едно и също време, та съвсем да полудея!

Дано бързо се адаптират дечицата!

Абе стига с тия ясли не може за всичко да са виновни те

Valery , Бобо и миналата година си беше на ясла, нали? Нищо му няма, просто му се иска да е повече с теб.
И не прави грешката да го водиш в работата. Аз лятото водих Анджи няколко пъти, защото имах работа и тя реши, че там е супер хубаво - винаги има някой, който да ти рисува, черпят те, люлеят те, въртят те, щракаш си на компютъра, хартии, лепки, флумастери, машинарийки сащо са в изобилие - живот

Значи, аз също мисля, че е въпрос на осъзнаване, децата навлизат в по-сериозна възраст, тресе ги и бебешкия пубертет на 2-3години. Яна също от както се преместихме в Сф и тръгнах на работа започна всеки ден да ме пита и казва - "мамо, ти все ходиш на работа"... На 2г4мес е, баща и я води и взима и голям рев е за мен всяка сутрин. Реших днес аз да я заведа и изобщо не плака, сигурна съм, че и харесва по разни дребни неща, просто и беше ново всичко. Може детето ти да епозабравило и съчетано с това осъзнаване, нормално за възрастта - и ето го "проблема". Спокойно, това означава, че децата ни се развиват психически нормално, задават си въпроси, не приемат всичко просто така...

Аз също мисля, че е заради новите деца  и плачът - в групата на сина ми миналата година постоянно се записваха и отписваха, сутрин все някой плачеше жалостиво и той с този "някой". Тази година е съвсем друго - съставът е постоянен, посвикнаха един с друг и са чудесни деца и вече големи - на цели 4 години.
Ще го преодолее детето, много разговори и успокояване трябват...

Ходеше си цялата година и никаквъ проблем не съм имала - след като му мина адаптационният период нито една сутрин гък не е казал, че даже и през уикенда препираше да ходи на градина  Сигурно заради безоблачното ни посещение миналата година сега се стряскам от ревовете му.
Тази сутрин обаче е отличник. Ходиха само с баща си по мъжки и не е плакал - само е направил джуките готов да почне, но се понагушкали с баща си и влязъл без рев.
А в офиса ми Боби е идвал няколко пъти, последно това лято. Интересно му беше, но не се е впечатлил особено, защото хич и не ги споменава тези посещения.

При последната тръшканица аз я заплаших, че ще я накажа  и тя закрещя: "Аз ще те накажа! ДЕСЕТ ДНИ БЕЗ РАБОТА!!!" 

Малките деца имат по-голяма нужда от мама отколкото от ясла. Кога им се променят нуждите е индивидуално и ще си покаже. Яслите са неестествена измислица, за да могат жените да ходят на работа, понеже мъжете им не носят достатъчно пари или понеже са решили че са еманципирани, че им е писнало от детето и искат разнообразие и т.н.

Не че са посвикнали, просто са пораснали. 4 годишните вече са осъзнати, имат си интереси и нямат нужда от мама нон стоп

Дени мърмори понякога, но по-скоро по навик, отколкото по убеждение. И не, че не и се ходи на градина...явно и домъчнява за мен. Тогава и казвам, че и аз искам да си стоя повече в къщи, но за сега не става.
Слава богу нямам големи проблеми от това естество.

Когато дребният има идеи (да отидем в Египет, да си купим самолет, да си купим кино), ме пита:"Точно колко пари изкара днес?". 
Обясних му веднъж, че колкото и да работя, едва ли ще мога да купя самолет. Един месец след това баща му заминаваше за чужбина, със самолет.
Самуил каза осъдително: И как така купихте цял самолет, а? 

*у дома нямаме този проблем(засега)..
*но - аз ли1но не ползвам обяснението 1е работим за да има пари;казвам 1е оби1ам да ходя на работа както тя оби1а да играе с децата в яслата,да ска1а на бънджи или да да ходи на рожден ден...
подкрепям мнението 1е е нормален период на осъзнаване,затова и държа да 1уе от нас 1е работата е фън и нормална 1аст от деня;

Аплаузи.
И аз не мисля, че децата отсега трябва да се товарят психически с идеята "има работа - има пари; няма работа - няма пари", защото те приемат нещата много по-праволинейно от възрастните. Разбира се, добре е да са наясно, че за работата се плаща, но аз също обяснявам на моите момичета, че мама и тати работят, защото "така трябва" (децата много вярват на този израз), защото ни е приятно и интересно, защото е важно за нас и т.н. А тати учи, защото това е един-вид задължение - детска градина, училище и т.н. са мнооооого важни неща и ученето е хубаво, защото нали на тях им харесва да учат песнички и стихчета... на тати също му харесва да си учи уроците.
Изобщо, неща в този дух.