Оженихме се когато бях в 6-тия месец.Не съжелявам,че съм била бременна булка.След появата на детето отговорностите вече са други. Ако бяхме отложили сватбата още нямаше да сме женени.
- Публикувана: 31 окт. 2006, 14:12 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2006, 19:51 ч.
За сватбата - преди или след появата на бебето?
Ами аз не съм се засилила нито за сватба, нито за бебок, но да изкажа експертно мнение де 
Предпочитам да се омъжа преди да е дошло детето, и то ако имаме парички с хубава и луксозна сватба,последвана от сватбено пътешествие ( ех Париж...или Барселона
), където дай боже да направиме бебето 
Но никога за нищо не се заричам, кой знае я камилата, я камиларя
Предпочитам да се омъжа преди да е дошло детето, и то ако имаме парички с хубава и луксозна сватба,последвана от сватбено пътешествие ( ех Париж...или Барселона
), където дай боже да направиме бебето Но никога за нищо не се заричам, кой знае я камилата, я камиларя
Аз се омъжих, когато бях в 4 мес. бремена и сега малко съжалявам, че не изчаках да го направя след раждането. 
На сватбата си се чувствах грозна, дебела, отврат просто!!! 
Дори и рокля не желаех /нито имах/, нито пък сватба /като цяло/ - само най-най-близките! 
Ако бях изчакала, щях да се омъжа слаба и красива! 
Може пък подновяването на клетвите да го направя както и когато трябва!?! 
На сватбата си се чувствах грозна, дебела, отврат просто!!! Дори и рокля не желаех /нито имах/, нито пък сватба /като цяло/ - само най-най-близките! Ако бях изчакала, щях да се омъжа слаба и красива! Може пък подновяването на клетвите да го направя както и когато трябва!?! Аз бях в 6-ти месец. Но дори тогава изглеждах много по-добре от сега - никой не може да гарантира че ще се върнат старите килограми. Нямах рокля, а костюм с панталон. Всъщност никога не съм искала да съм с рокля и всички да зяпат в мен, не исках изобщо сватба. Като пораснах престанах да се изказвам така негативно за сватбите. От уважение към родителите направихме една почерпка само с тях след подписването и това беше.
Оженихме се 2003, Мимето реши да се появи 2006.Честно казано аз исках дете, преди да се оженя, но малката реши да се помота доста 
Сега като се замисля добре че нещата станаха в този ред.Сватбата ни беше огън
Майка ми и до днес разправя, че сме ги поканили на студентски купон.Така си и беше
Едва ли щях да си позволя такава бяс ако имаше бебче в коремчето.Друг е въпроса че си изчахме чаканката за малката, но важното е че бяхме плътно един до друг през тези 3 години чакане на съкровището ни.
Сега като се замисля добре че нещата станаха в този ред.Сватбата ни беше огън
Майка ми и до днес разправя, че сме ги поканили на студентски купон.Така си и беше
Едва ли щях да си позволя такава бяс ако имаше бебче в коремчето.Друг е въпроса че си изчахме чаканката за малката, но важното е че бяхме плътно един до друг през тези 3 години чакане на съкровището ни.
Не съм съвсем сигурна дали съм ЗА сватата изобщо 
??!!
Иначе, отказах да се бракосъчетая в интервала 2 - 9 месец / не , че някой около мен настояваше за това / поради факта, който изтъкваш
- липса на нагласа да си треса дебелините облечена в бяло и да се подлагам на излишен стрес:dancing05:
- честничко и по финансови причини
Приемам сватбата не като нещо задължително, а само като желан и от двамата партньори акт във подходящият момент......
Не ме плаши толкоз една сватба, колкото един развод...
Може би бих си простила ако не се омъжа, но едва ли бих могла ако го направя и стигна до развод....все едно да си признаеш публично че си сбъркал за толкова важно нещо в живота....
Нека не ме съдят всички разведени, не осъждам никого, просто споделям своите мисли
??!!Иначе, отказах да се бракосъчетая в интервала 2 - 9 месец / не , че някой около мен настояваше за това
/ поради факта, който изтъкваш - липса на нагласа да си треса дебелините облечена в бяло и да се подлагам на излишен стрес:dancing05:
- честничко и по финансови причини
Приемам сватбата не като нещо задължително, а само като желан и от двамата партньори акт във подходящият момент......
Не ме плаши толкоз една сватба, колкото един развод...
Може би бих си простила ако не се омъжа, но едва ли бих могла ако го направя и стигна до развод....все едно да си признаеш публично че си сбъркал за толкова важно нещо в живота....
Нека не ме съдят всички разведени, не осъждам никого, просто споделям своите мисли
