Разумът или сърцето ?

Аплодирам написаното от Вас 💛👍

Просто спри да търсиш боклуци. И аз като тебе все по такива залитах докато не прехвъллих 30 и просто си исках тишината и спокойствието след работа, а не поредният скандал с алкохолика "любовта на живота ми". Сама трябва да си кажеш, че заслужаваш нещо по-добро и автоматично ще спреш да привличаш боклуци - но за целта трябва да си вдигнеш високо летвата.

Всичко това са много хубави съвети, но, като си израснал в определена среда, с оформен манталитет и (липса на) критерии, е много трудно да видиш и да търсиш друго, по-добро.
Късмет й желая на авторката. Но не вярвам твърде в добрия й избор.

Ако авторката се осъзнае, че са и ниски критериите, самооценката и й влияе семейния модел, с много упорита работа и постоянството, с времето може да започне да търси по-добър партньор за себе си.
Казвам го като човек с ужасяващ семеен модел и залитал много по такива като нейните възлюбени. Ами започнах да работя върху себе си и смея да твърдя, че имам голям напредък.
Но тя авторката изчезна. Не знам дали чете нашите изказвания.

Смятам, че всеки има шанс да подобри ситуацията си, докато е жив и заради това си струва да опитва. Дори и да не успее изцяло да изправи кривините, може да е много по-добре, отколкото ако въобще не поеме по този път.

Ох, за съжаление подобни погрешни избори могат да ти провалят целия живот. Жалко, че малко жени го осъзнават навреме. И не разбирам каква е идеята да бързаш да се омъжваш точно за някого от двамата? Има нормални и свестни мъже, не са само тези.

Мога да ти дам пример как би се развил животът ти с тези индивиди. Избираш "любовта", омъжваш се, раждаш дете. И някъде междувременно твоят хубостник се връща към себе си и започва отвреме навреме да си кръшка. Ти ставаш скучната майка, която е надебеляла и по цял ден сменя памперси. И той започва да си търси поводи да отсъства от дома, да си гали мъжкото его с жени, докато ти стоиш у дома с бебе и проклинаш съдбата си. В зависимост колко можеш да търпиш, или му раждаш второ за да "стабилизирате" отношенията си, или не стигаш до там и се изнасяш с детето. Накрая оставаш да отглеждаш сама детето/децата, докато той си ходи по женички и не плаща издръжка.

Вторият вариант, избираш "разума" (което в твоя случай далеч не е разум), създаваш семейство, раждаш деца. Човекът, обаче, започва все по-често да пие, става агресивен, започва и да ти посяга. Започва да се прибира късно пиян, детето расте в агресия и алкохолизъм. Накрая напускаш, гледаш си детето сама, той не плаща издръжка.

Тези филми сме ги гледали много. Има ли сериозни червени лампи в началото, семейство с такъв човек не се създава. Когато дойде истинския живот и ангажименти, тогава всички тези малки червени лампички стават голям червен светофар и повечето жени в тази ситуация си мислят "как можах да пренебрегна сигналите и да стигна дотук".

Да. Чета всичко! Повечето хора ме нападат или реагират подигравателно и реших,  че няма да отговарям. Знам,  че в корена на всичко стои семейството ми. И ми се иска да беше толкова лесно,  колкото звучи.. Вдигам летвата,  намирам свествен мъж на ъгъла и всичко е страхотно. Но съм изгубена не само в любовните си отношения,  целия ми живот тръгна така,  когато останах на 14 години сама. Всеки човек е различен,  аз не знам как да поправя себе си, така както биха го направили други хора. Все си мисля, че времето минава и ако до сега не съм срещнала нормален човек,  това няма и да се случи. И каква е гаранцията,  че " добрият" няма да се окаже по-лош от всички. Толкова въпроси и " филми" се въртят в главата ми с всеки изминал ден и това ме натоварва адски много.

Никой не твърди, че е бързо и лесно да се промениш. Напротив, това е дълъг, изморителен и болезнен процес. Няма гаранция, че изобщо ще успееш, но поне опитай, дължиш го на себе си.

Не трябва да се поправяш. Никой не говори за това, а просто да си кажеш че заслужаваш нещо по-добро. Така няма да правиш компромиси с разни идиоти и ще си тръгваш когато се държат кофти с теб. Не си само ти - писах ти, че и аз цял живот на такива глупаци попадах докато не ти казах, че няма да се задоволявам с огризките.

Не е лесно, напротив, изключително трудно е. Вдигането на самооценката е дълъг и трънлив процес. И ако някой ти каже, че ще стане за седмица, месец, два, не му вярвай. Ти казваш, че хората те нападат, но всеки говори от собствената си камбанария. Едни са израснали в прекрасни семейства, получавали са безусловна любов.  На други семейния модел не е бил добър, но са работили върху себе си. Трети са забравили, че и на тях някога се е случило нещо подобно и т.н. Хора всякакви. Различни сме. Някои са по-остри в изказванията си, други по-умерени. Опитай се да се абстрахираш от емоциите, представи си, че говорят за друг човек и виж нещата отстрани, струват ли ти се правилни.
Бих препоръчала да започнеш работа с психолог. Той ще ти помогне да елиминираш до някаква степен семейния модел. Ще те води, ще те напътства, ще дава упражнения.

Ами то не звучи лесно. Но пък лесното е да се плъзнеш по сценария на _Anna-Maria_.
Ще се самосъжаляваш след време, но ще продължиш да се самооправдаваш, че другото е много сложно, а ти винаги си била в тази ситуация и т.н. и т.н....

Ти поиска "страничен" съвет и за това беше права - отстрани гледната точка е различна. Но пък винаги можеш да си измислиш оправдание сама за себе си да не направиш нищо различно от това, което правиш в момента.

И защо смяташ, че ако не срещнеш Г-н Свестния зад ъгъла в следващите 24 часа, то живота ти ще отмине безвъзвратно?
На 25 години си! Тепърва те очаква Живота! А и в 21 век вече не е задължително да станеш майка до 25 годишна възраст. И на 40г можеш да родиш, ако решиш.
Но пък можеш да се "закопаеш" още утре с грешно решение "кой от двамата неподходящи за мене е по-малкото зло?“

Имах много сходна ситуация преди много години. Обичам мъжа си наистина, но със сигурност не е голямата ми любов. Така де аз последвах разума си и водя добър семеен живот. До преди 3 години често си задавах въпроса "Ами какво ако не бях избрала него?", но днес нямам съмнения, че съм направила правилния избор. Та така при теб обаче и двамата не са цвете за мирисане, но бих казала последвай сърцето.

Няма една работеща формула за всички, трябва да намериш твоята. На първо време ми хрумват следните стъпки (но не се чувствай ангажирана с тях):

- Ако на битово ниво все още живееш вътре в гадната ситуация, помисли за начини да се отделиш. Защо мисля, че е важно - за да ти даде първоначалното спокойствие да се фокусираш върху себе си вместо върху чуждите драми, които ти отвличат вниманието. Също, за да спре да бъде твоето "нормално", хората свикваме и с хубаво, и с лошо. Особено с лошото, понякога помага да поживеем в друга среда, за да видим, че то не е аксиома, че има и друг живот. Оттам и да поискаме по-добър живот за себе си.

- Ако разполагаш с финансов ресурс, потърси в мрежата специалисти и виж дали би искала да работиш с някого. Не бих давала препоръки, защото с кого ти е комфортно да работиш е нещо много индивидуално. Помисли дали има значение дали е мъж или жена. Прегледай специалисти, потърси техни достъпни ресурси - сайт, статии, участия някъде, отзиви. Дай си време да сортираш новата информация и, когато решиш, че някой ти допада - свържи се с него. Във форума има тема за консултации с Людмил Стефанов, би могла накратко да опишеш какво те мъчи и да помолиш да те ориентира накъде да се насочиш. Или, ако нямаш големи финансови възможности, да попиташ къде да потърсиш по-достъпна помощ на първо време.

- Започни да четеш/гледаш ресурси по темите, които представляват страдание за теб. Струва ми се, че на първо време е добре да се запознаеш с това какво е съзависимост. Но, ако има и други тенденции в любовните ти взаимоотношения, потърси информация и за тях. На мен ми беше полезна книгата "Райският проект. В търсене на Магическия Друг." на Джеймс Холис - смятам, че е написана на сравнително достъпен език. Преписвам резюмето ѝ в скрит текст:
- Помисли кои дейности ти носят радост и не зависят от друг. Филм, разходка, спорт, четене, писане, рисуване, свирене, ... Опитай да си доставяш повече радост.

Последно - на твое място не бих споделяла повече подробности от живота си тук. Във форума не сме специалисти, а външна гледна точка/критика от обикновени хора може да се приеме добре, само когато човек е стабилен. В противен случай има шанс да набереш допълнителна горчилка, от която не мисля, че имаш нужда.

Успех, момиче. В идеална възраст си да започнеш да се грижиш с любов за себе си. Всяка възраст е идеална за това.

 Благодаря за страхотните съвети и коментари! ❤

Сигурна съм, че дори шеговитите  коментари не са написани с лошо чувство. Така че не се огорчавай.  Ти си млада и животът е пред теб, лошите ти избори могат да останат назад и да имаш хубав живот. Не е задължително всичко в животът ти на този етап да е свързано с мъж, особено щом средата ти не предлага нищо по-добро от хубостници като тези двамата.
Имаш ли добро образование, работа, собствен(самостоятелен) дом? Тези неща ще ти дадат сигурност и самочувствие, за да не си зависима от никой мъж. Постави си цели в тази насока и ще му дойде времето и за качествен партньор.
Дали са ти и много хубави съвети за профеионална помощ,.

Успех и по-спокойно, няма да останеш самотна, не бързай да се хвърляш във връзки, които е видно, че не ти носят нищо добро.