Рев и тръшкане за странни неша

  • 3 652
  • 41
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 46 580
Моето започна по едно време да се заиграва в коридора. Аз щастлива, че изгражда самостоятелност. Оказа се, че тъпче разни неща в пералнята. Бе е с горно отваряне и като пусках не ровех до дъното да видя какво има. Шише с биберон, вилица, памперс (много лоша работа, всички дрехи после искат чистене), веднъж дистанционното на телевизора. Вадеше и обуваше обувки, как не се преби, не знам.

При моето дете действаше игнориране, в смисъл върша си нещо и се правя, че не плаче, предлагам нещо за игра, да се включи да помогне, храна и т.н., което да отвлече вниманието. Ако не искаше, не насилвах. За отстъпване, то нямаше за отстъпване, защото не знаеше за какво реве.

Иначе ако е за нещо конкретно, избирах си битките. Ако е за нещо, което е важно, като агресия, спазване на реда в сградата (например игра с нещо шумно) или опасно за живота, естествено не отстъпвах. Но ако е за нещо без значение, въобще не съм си усложнявала живота, да прави, каквото иска.

# 16
  • Мнения: 906
Не ми харесва чувството за вина,  което се опитва да се вменява  на родителите с по-буйни и палави деца.
Всички деца са различни и само някоя мама,  чието дете кротко си рисува в ресторанта докато семейството хапва сладко или си прибира всяка вечер играчките по местата , защото  сте му наредили така  може да каже, че истериите и тръшкането на тази възраст е родителска грешка!
Моето дете е от палавите да не кажа щурите. Установих за себе си, че става нервен когато е преуморен и превъзбуден.
В заключение ще кажа, че дори Кейт Мидълтън, за която се смята, че прави всичко безупречно, включително родителство и възпитание бе попитана как се бори с истеричните моменти на децата си.Отговорът беше, че и тя иска да попита същото.
Децата под 3 г.не могат да се контролират и не бива да се обвиняват родителите за темпеламента и по-буйният характер на децата!

# 17
  • Мнения: 299
И нашето 3-годишно хлапе ни побърква. Не признава никакви дълги панталони, все си иска летните шорти. За яке да не говорим, шапка-също. Едва го изкарваме сред хора, все се тръшка за нещо-пълен дивак. Снощи рева да му мия току-що измитите ръце пак и пак, а като стигнем до мивката, не ще. Същото с миенето на зъби. Като си лягаме, иска навън, като сме навън, иска да спи. Винаги противоположното. Ако му дадеш нова храна, я оглежда, мирише, мачка 10 минути преди да я опита и най-често хвърли на пода. Повечето зеленчуци му го пасирам и бам- в сокчето, иначе не ги пипва( единствено краставички и моркови яде сам. . Поне котките вече не закача…. Къса си книжките нарочно. Нядявам се да е само от възрастта му.

Последна редакция: нд, 21 ное 2021, 20:18 от Aminka

# 18
  • София
  • Мнения: 62 595
Аз също не одобрявам изпращането в другата стая, т.е. изолирането на детето. Ако то поиска да се оттегли, нека да има такава възможност, но не и да бъде напъдено.

Ще се тръшка, ще се тръшка, пък ще спре. Трябват здрави нерви в този период. Поне вкъщи е по-лесно човек да остане спокоен, няма го факторът външни хора.

# 19
  • Мнения: 2 352
Дъщеря ми изобщо не е от спокойните и послушни деца. Излизали сме броени пъти с нея на заведение, тя не стои мирно да хапне или да рисува. Иска да бяга, да играе, да щурее. За това и рядко сядаме някъде, спестявам си излишни нерви.
И аз си избирам битките, не може постоянно да се налагам. С дрехите си реших проблема като ги прибрах, не ги вижда и не ги иска така.
За зъби и ръце и при нас се е случва да реве, но тук не отстъпвам. Пълен абсурд е да се прибере вкъщи и да не си измие ръцете. Опитвах се да обясня, че са мръсни и ще си нацапа играчките и други такива. Тя просто си тества границите и се налага с рев да мием ръцете понякога. Зъбите вечер по същия начин, защото не и се ляга.

# 20
  • Мнения: 2 495
Тръшкането при две годишните не е родителска грешка. Това си е нормален етап от развитието на детето. Нервната система му е незряла и не знае как да реагира на умора, превъзбуда и различни стимули. Иска се много здрави нерви и търпение в този период. Обясненията не помагат. Докато е в истерия, няма да ви чуе какво обяснявате. Да крещите, също не помага. Изчакайте търпеливо да му мине истерията. Като се разтовари от нервното напрежение, ще стане сговорчиво. Гушкането също помага.
И не забравяйте - това е само период, ще отмине!!!
И аз си мислех в този период, че на моето нещо му има. Е, стана човек.

# 21
  • Мнения: 46 580
Не тръшкането и поведението на детето е родителска грешка, а насилието като метод за решаване на проблема.

# 22
  • София
  • Мнения: 38 864
Тръшкащо се дете не бих оставила само. Даже само да го наблюдавам, стига.

# 23
  • София
  • Мнения: 62 595
Малко дете не бива да бъде оставяно само, особено когато е развълнувано или в истерия. Има риск от битова травма. Кой знае какво може да му дойде на ума и тогава счупени предмети ще са най-малката беля.

# 24
  • Мнения: 6 764
Съвсем нормално е да се тръшкат н атази възраст. Вече са обяснили за нервната система и тн. Моят син също е в този период, на 2,5г. Ужасните две или бебешки пубертет, както там се нарича Joy може да се разреве за всякакви неща и обикновено е съпроводено с "няма, бобо не иска, без..." Гушвам го, вземам го на ръце и казвам спокойно "добре, няма, без..." докато се успокои, обикновено 1-2 мин. И после преговаряме като вече е спокоен, обяснявам защо не може или защо трябва да се направи нещото и така.. насила не става, трябва доброволно да го убедя да се съгласи. В повечето случаи става, но си избирам битките и ако е нещо маловажно и не застрашаващо живота и здравето, се водя по него и гледам да сведа до минимум "конфликтите". Навън ако се случи, просто го вземам и се прибираме. 15кг е и понякога много силно рита, ама става за сега, направих стабилни мускули за две години Joy В магазини не го водим, разбираемо, нали Stuck Out Tongue Closed Eyes така съм си организирала нещата, че пазарувам без него.

# 25
  • Мнения: 299
Моето вчера му говорих и гушках, и като не спря с истериите, го оставих да си играе само в стаята с отворена врата. Заигра се и млъкна след 5 минутки. Имаме камера за наблюдение по принцип в неговата стая за всеки случай. Мисля че може да се остави детето за малко стига да е под някакъв вид надзор. Много ясно че сред битови уреди и пр не е за препоръчване. След изчерпване на другите средства, малко време за саморегулация на емоциите може да помогне.

Последна редакция: вт, 23 ное 2021, 19:38 от Aminka

# 26
  • Мнения: 4
Най-добрия и ефикасен метод е да признаеш чувствата на детето. Не е ок да го игнорираш или да му обясняваш, че не трябва да вика. В такива моменти, децата най-добре биха реагирали, ако покажете, че го разбирате - "Ейй, много си ядосан! Виждам, че си ядосан и искаш да пиеш водата на патетата. Изглежда ти вкусна нали? Да, но тя е само за патетата. Нормално е да се чувстваш ядосан. Искаш ли да ритаме малко листа, за да ти мине?"
1. Валидирате чувствата на детето, 2. показвате разбиране на техния свят, 3. предлагате безопасен начин да излее чувствата си.
Това обаче трябва да стане с правилната интонация на гласа. Детето не трябва да усеща, че му се подигравате или го лъжете. Постарайте се наистина да усетите проблемът му.
Това не е магически метод и не винаги работи. Освен това е способ, които изисква тренировка. Веднъж усвоен, ще си спестите много проблеми и за в бъдеще. Работи дори над възрастни Wink

# 27
  • Мнения: 2 475
Винаги много се радвам на обясненията - ще се тръшка, ще се тръшка, пък ще спре. Много сладко звучи. Де и реалността да беше такава.

# 28
  • Мнения: 2 495
Ми точно такава е реалността. Лично изпробвано и с двете ми деца. Спомням си веднъж бяхме на вън с дребния. Започна да се тръшка на улицата (разбирай на тротоара) за нещо, което няма как да се случи. Седнах до него и най- търпеливо го изчаках.. Рева, рева и спря като видя, че не се впечатлявам.

# 29
  • Мнения: 2 352
Като вижда, че номера не минава спира да го прилага. При нас номера се показа няколко пъти, ама не мина. Веднъж я изнесох от магазина, за да не пречем на хората и още 4-5 пъти го показа на улицата и вкъщи. Оставих я да демонстрира възможностите си, но не отстъпих. Голямо въргаляне беше по земята.
Сега пак се мъчи да реве, но поне не ляга на земята Grinning

Общи условия

Активация на акаунт