Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Рев и тръшкане за странни неша

  • 1 816
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9
Здравейте, мили мами! Моля за съвет и помощ. Момчето ми е на две годинки и 8 месеца. Има ужасни моменти поне по три-четири пъти на ден, в които изпада в истерии и нищо не го укротява за странни неща- вчера например ходехме до едно близко езеро с патета. Като ревна че искал да пие водата на патетата, е няма успокояване. Вечерта искаше да играе с братовчед си, който живее наблизо, но детето не си беше вкъщи - истерия! Преди време искаше да изпива водата на кучето от паничка, оставена на улицата за жадни кучета. Пак рев и истерии. Опитвам се да обясня, как водата на животните е замърсена, и че той си има негово шишенце с чиста вода; или пък че батко му сега го няма, но утре сутрин ще дойде да си играят и т.н. Но не помага. Докато не се разкрещя аз в абсолютна истерия, даже може да ми се наложи да го разтреса целия няма успокояване. То и след това следва рев, но по някое време млъква. Просто НЗ какво да правя - като се фиксира в нещо и няма разсейване. И в повечето случаи това са все странни неща. Някой имал ли е такъв проблем? Как се справяте? Изглежда ли ви нормално? Благодаря ви за отделеното време!

# 1
  • Мнения: 1 009
Нищо странно не виждам. Моето вчера се тръшка, че ципа на джоба ми е разкопчан, предния ден искаше да ходи с нощницата на яслата, днес подреждах обувките и искаше да излиза със сандалетите. Отделно се е тръшкала защо котката не взима неща, които и подава, защо е облачно, защо няма локви, защо не и давам да си рисува по дрехите, защо не може да излезе само по елече, защо не може да влезе във фонтана, защо не може да играе в пясъка на котките и още много други глупости. Въпреки че за нас са глупости, те все още не са опознали света напълно и не знаят кое е редно и кое не. Освен това им липсва причинно следствената връзка между действията. Да не говорим и за липсата на каквото и да е търпение.
Аз обикновено се опитвам да обясня защо не може да направи нещото. Ако не продължава да се инати се опитвам да я разсея с нещо друго. Понякога просто я оставям да се нареве.

# 2
  • Мнения: 3 080
Майка ми е расказвала, че е решавала проблема с тръшкането ми за глупости радикално - затворена в другата стая и да си викам колкото душа иска. Като млъкна, мога отново да изляза при другите и да си играя. Ако сме навън - казвала е защо не може, ако съм продължавала - прибиране веднага, за да се изгради причинно-следствената връзка - крещя и не слушам - седя сама в стая, докато не млъкна и/или не се извиня. Споделяла е, че доста бързо съм научила с този способ "Не" и "Не може" Grinning

# 3
  • Мнения: 6 289
това, да те затворят сама в стая, психиатрите нещо не го одобряват. Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 1 962
Не прикована и заключена, а отделена от вниманието, което се опитва да получи.

# 5
  • София
  • Мнения: 31 774
Обяснение няма. Т.е. има - нервната система на децата на тази възраст е незряла и реагира с т.нар тръшкане, което може да бъде провокирано от най-голямата глупост.
Помня първата истерия на дъщеря ми - нещо се ядоса на моливите.

# 6
  • Мнения: 44 020
Бебешки пубертет се нарича. След 3 г. започват да се очовечват. При всяко дете работи различен подход, трябва да откриете какво действа при него и да реагирате спрямо ситуацията. Понякога е отвличане на вниманието, понякога   сменяне на мястото, награди, игнориране и т.н., зависи от случая.
И избягвайте места, които знаете, че провокират истерии.

Не прикована и заключена, а отделена от вниманието, което се опитва да получи.
Нищо не се опитва да получи. И то не знае какво му е. Затварянето не се препоръчва, защото "работи" като извежда на преден план страхът от изоставяне. Т.е. детето млъква от страх, което влияе негативно на развитието му.

# 7
  • Мнения: 9
Момичета, много ви благодаря! Аз все изпадам в едно отчаяние - дали детето ми няма психичен проблем. Някой спомена, че след три години се пооправят нещата - дано! Много често имаме нервни кризи и истерии и аз и татко му също мн се изнервяме от тях. И както някоя от вас спомена - плаче, та и той не знае какво му е - това точно описва неговото състояние! Надявам се някога да има край и да се промени. Ама като видя някоя мама и син спокойно да си ходят хванати за ръчичка, аз аз моят в 90 процента от случаите го дърпам или влача и все си казвам: дано и ние някога така 😂

# 8
  • София
  • Мнения: 11 724
Скрит текст:
Здравейте, мили мами! Моля за съвет и помощ. Момчето ми е на две годинки и 8 месеца. Има ужасни моменти поне по три-четири пъти на ден, в които изпада в истерии и нищо не го укротява за странни неща- вчера например ходехме до едно близко езеро с патета. Като ревна че искал да пие водата на патетата, е няма успокояване. Вечерта искаше да играе с братовчед си, който живее наблизо, но детето не си беше вкъщи - истерия! Преди време искаше да изпива водата на кучето от паничка, оставена на улицата за жадни кучета. Пак рев и истерии. Опитвам се да обясня, как водата на животните е замърсена, и че той си има негово шишенце с чиста вода; или пък че батко му сега го няма, но утре сутрин ще дойде да си играят и т.н. Но не помага. Докато не се разкрещя аз в абсолютна истерия, даже може да ми се наложи да го разтреса целия няма успокояване. То и след това следва рев, но по някое време млъква.
Просто НЗ какво да правя - като се фиксира в нещо и няма разсейване.
Скрит текст:
И в повечето случаи това са все странни неща. Някой имал ли е такъв проблем? Как се справяте? Изглежда ли ви нормално? Благодаря ви за отделеното време!
Kaто за начало спри да го лигавиш и поработи над възпитанието му - да на почти 3г. е нормално да се възпитава, а не да се оправдава с "ама то е много мъничко и не разбира", защото така лесно се изпускат "първите 7" и после става "отървана работа". Има и доста литература по въпроса, как да се справяш. Постепенно ще разреди истериите и те ще стават по "леки" и по-лесни за овладяване, след което ще ги надрасне.

# 9
  • Miami, FL
  • Мнения: 23 307
Има си термин за този етап "'the terrible two".
Не е задължително да се прояви,но е обяснимо. При някои деца се получава малко по късно, до към 3 тата година, и за това си има обяснение, но няма да отварям тази врата...
Да успокоя авторката, че това нейното нищо не е. Моята дъщеря изпадна в адска истерия, когато видя в магазин книжка която има вкъщи, помисли че е нейната и искаше да я вземем. След като казах не, легна с рев на земята, започна да крещи истерино, а хората около нас се спираха и се чудеха какво става. Наложи се баща и да я изнесе като агне от магазина, а аз да си платя покупките и да се приберем вкъщи да види, че нейната книжка е там.
На тази възраст около 2 още не разбираъ съвсем добре, но и успяват да манипулират съвсем успешно. Топката е в полето на родителя.

# 10
  • Мнения: 6 937
,

Последна редакция: сб, 20 ное 2021, 23:32 от Uncommon

# 11
  • Мнения: 44 020
Всяка подобна форма на възпитание е израз на безсилието на възрастните да се справят с конкретен проблем. Дали е от мързел, дали от незнание, дали заради собствено възпитание, че по-слабите физически трябва да се смачкват, причините са различни.
Иначе за действие, действа. Това са беззащитни същества, които обаче имат инстинкт и го тълкуват като изоставяне или липса на любов/защита. Въпросът е какви са последствията, а те не са добри. После се чудят защо децата им са смачкани, плахи и жертви на насилие в семейството.

# 12
  • Miami, FL
  • Мнения: 23 307
Аз също съм на мнение, че бягането от проблема, не е решение на проблема.
Въпреки, че са малки с много говорене, показване, наказване (но не сам в другата стая) награждаване...и т.н. се постига някакъв възпитателен резултат.

Ще ви отнема малко време ако ви се чете, защо никога няма да пратя детето само в другата стая.
Скрит текст:
Цитат
В квартала в който живеех в БГ има едно почернено семейство. Преди много години на Нова година, домашна обстановка, ядене пиене, музика, семейството си имало гости и опитвали спокойно да си празнуват Детето им на почти 5 г не слушало , пречело и го пратили в спалнята само.Колко е плакало, не се знае, не се е чувало от музиката явно. След няколко часа, отиват да видят какво става. Намират го обесено с въженцата на щорите.
Не знам много подробности, и не ме вълнуват, защото изпитвам един яд.
Хората вече не живеят там. Но дори минавайки покрай блока им, ми се стягаше душата.

Та така. Дете само, наказано, никога в моя живот.

Последна редакция: нд, 21 ное 2021, 03:34 от So Lucky*

# 13
  • Мнения: 6 289
Представям си да затворя моето в коридора. Joy Първо ще изпочупи врати, ключове, брави, ще остана аз затворена накрая. Joy На четвъртата минута ще съжаля жестоко, защото вече ще е в банята, намокрен и намокрено всичко. Допълнителна работа и ядове само ще си създам... За някои затварянето се тълкува като "свобода" за действие. Simple Smile

# 14
  • Мнения: 1 009
Аз не я затварям в другата стая, само се отдалечавам от нея и изчаквам тя да дойде при мен. Готова съм да обясня, да разговарям, да гушкам, от каквото има нужда. Обаче като просто реве и се тръшка на земята тя не чува. Като мине кризата обяснявам, че когато плаче така аз не мога да я разбера и не мога да помогна. Или в други ситуации, че като съм казала Не, колкото и да се тръшка няма да го получи. Обаче никога не отстъпвам, Не означава наистина Не.

Общи условия

Активация на акаунт