Kакво да ви напиша просто незнам...
Все още съм доста изнервена,което естетсвено рефлектира върху детето ми.Незнам как и кога ще се успокоя малко,защото и в съня ми той присъства с неговите скандали и караници...
Говорих с майка ми,която естествено не ми се сърди за думите,защото е била свидетел като изпадна в такова положение,4е съм крайна и рязка.Обясних и вси4ко с нормален тон до колкото можех и естествено и забраних пред мен да не споменава сина си.Казах й,4е колкото и да и е болно,аз ве4е нямам брат и,ако се сърди на някой,то трябва да се сърди единствено на нея,4е така го е нау4ила и възпитала.
По принцип съм доста търпелив 4овек,живота ме нау4и на това и доста търпя.Гледам винаги,ако мога да помогна на другите.Доста моми4ета от тук ме познават и знаят,4е не съм злобна ли4ност.
Да благодарна съм,4е не съм търтей като брат ми
Благодарна съм на себе си,4е запо4нах да работя още на 16 и работех до 00:00 4аса и дори и да излезнех пак ставах в 7 да отида на у4илище.След като изкарах още няколко курса и едно полувисше,си намерих добра работа,макър и не по специялността.Благодарна съм,4е съм постигнала вси4ко това сама.Благодарна съм и на мъжа ми,4е това което имаме сега е благодарение,4е ние двамата сами си го изкарахме и си го позволихме.Имало е моменти,когато не сме имали нищо и едвам свързвахме двата края,но се справихме благодарение отново на нас самите.
Все още съм доста изнервена,което естетсвено рефлектира върху детето ми.Незнам как и кога ще се успокоя малко,защото и в съня ми той присъства с неговите скандали и караници...
Говорих с майка ми,която естествено не ми се сърди за думите,защото е била свидетел като изпадна в такова положение,4е съм крайна и рязка.Обясних и вси4ко с нормален тон до колкото можех и естествено и забраних пред мен да не споменава сина си.Казах й,4е колкото и да и е болно,аз ве4е нямам брат и,ако се сърди на някой,то трябва да се сърди единствено на нея,4е така го е нау4ила и възпитала.
По принцип съм доста търпелив 4овек,живота ме нау4и на това и доста търпя.Гледам винаги,ако мога да помогна на другите.Доста моми4ета от тук ме познават и знаят,4е не съм злобна ли4ност.
Да благодарна съм,4е не съм търтей като брат ми
Благодарна съм на себе си,4е запо4нах да работя още на 16 и работех до 00:00 4аса и дори и да излезнех пак ставах в 7 да отида на у4илище.След като изкарах още няколко курса и едно полувисше,си намерих добра работа,макър и не по специялността.Благодарна съм,4е съм постигнала вси4ко това сама.Благодарна съм и на мъжа ми,4е това което имаме сега е благодарение,4е ние двамата сами си го изкарахме и си го позволихме.Имало е моменти,когато не сме имали нищо и едвам свързвахме двата края,но се справихме благодарение отново на нас самите. 
Останалото се постига. Съветвам те и ти да не се "наказваш" по този начин и да си гледаш живота. Всичко на този свят се връща, имай търпение 