Личният пример, поне в нашия случай, не е от голямо значение, но мисля, че родителският контрол във възрастта на изграждане на хранителните навици не е непосилен.
Дъщеря ми закусва у дома. На родителската среща в началото на годината взехме решение да не бъде позволявано на децата /2 клас/ да ходят до лафката в голямото междучасие - имат някакви безобразни безплатни закуски и който иска ги яде, който не иска яде това, което родителите са му приготвили. Храната в стола не винаги е хубава. За след обяд разполага с пари, с които има право да си купи определен брой неща (имам наблюдения какво се продава в лафката и съм й казала какво й е позволено, което тя спазва). След училище ако е гладна има избор между плодове и ядки. Вечер яде топла храна, независимо дали й е от любимите или не.
Що се отнася до това дали става дума за скука или не, не мисля, че е толкова скука, колкото мода - всеки да си купи това, което има и другия. В нашето училище се продават куп безмислици от сорта на ледени сокчета, химикалки с печати, гривнички и т.н. и съм забелязала, че желанията не са насочени толкова към самата храна, колкото към това, което имат и другите. Но това е типично за възрастта, в която искат всички да са еднакви.
Дъщеря ми закусва у дома. На родителската среща в началото на годината взехме решение да не бъде позволявано на децата /2 клас/ да ходят до лафката в голямото междучасие - имат някакви безобразни безплатни закуски и който иска ги яде, който не иска яде това, което родителите са му приготвили. Храната в стола не винаги е хубава. За след обяд разполага с пари, с които има право да си купи определен брой неща (имам наблюдения какво се продава в лафката и съм й казала какво й е позволено, което тя спазва). След училище ако е гладна има избор между плодове и ядки. Вечер яде топла храна, независимо дали й е от любимите или не.
Що се отнася до това дали става дума за скука или не, не мисля, че е толкова скука, колкото мода - всеки да си купи това, което има и другия. В нашето училище се продават куп безмислици от сорта на ледени сокчета, химикалки с печати, гривнички и т.н. и съм забелязала, че желанията не са насочени толкова към самата храна, колкото към това, което имат и другите. Но това е типично за възрастта, в която искат всички да са еднакви.
