Здравейте на всички тук! Започвам поредната, навярно изключително банална за вас история за мъж, който до определена възраст не е имал връзка с жена.
На 23 години съм и съм в буквално безизходно положение, що се отнася до " любовния фронт". Пределно отчаян съм и пиша всичко това в момент, в който сякаш всичко отвътре ми се къса - не ми е за първи път, хиляди дни приключват с това чувство, та ако сметнете написаното за твърде хаотично, на това се дължи и поднасям извинения. На въпроса - никога не съм имал гадже, приятелка, връзка, взаимоотношения с развитие, секс, целувка, държане за ръце дори. Нито в последните години, нито в училище. Няма шанс и да не съм забелязал, ако някоя дама е имала интерес към мен в този аспект - нулево женско внимание! Поне що се отнася до любов.
Две големи несподелени любови - едната в училище към отличничката на класа, другата към много по - голяма от мен дама, превъзхождаща ме с доста откъм интелект, социален статус, образователен ценз...не че тези подробности са толкова важни за тази публикация. И при двете имаше момент на идеализация, който продължи с години(все още го има, когато си харесам момиче/жена). И двата пъти бях " отрязан" доста рязко, вторият път това беше огромен удар за мен, който ме тласна към депресия, продължила много дълго, суициден опит, огромна загуба на тегло, паник атаки и още редица " подаръци". Като се посъвзех, започнах да търся нова възможност за връзка, защото самотата започна да ме смазва.
Не съм уверен, не се държа ларж, не съм атрактивен, няма и как да се представям като такъв - това се усеща много лесно от жените, а и не е никак джентълменско.
Отделно от това винаги се случва, че или жената е обвързана, или сме с разлика, която за нея е притеснителна по някакъв начин, или се сковавам от страхопочитание пред очарованието ѝ и се държа глупаво и неадекватно...
И така до ден - днешен. След всеки нов провал се сривам минимум за месец, а оттам започват и проблеми в работата заради липсата на концентрация.
За да се стигне до момент, в който съм по - отчаян дори от времето, в което си посегнах...и не виждам хоризонт пред себе си.
Изчел съм много съвети, много публикации по темата и тук, препоръки на пикап артисти - напусто, някак си при мен са неприложими. А натрупаните разочарование, болка и отчаяние не ми позволяват да не мисля за това. Впрочем, винаги се намира нещо, което да ми напомни - всеки ден виждам двойки, няма как да се избегне.
Надявах се, че поне това лято ще се случи нещо по - хубаво, положих и усилия, доколкото можах, но вече няма и време.
Търсил съм както навън, така и в сайтове и приложения за запознанства - напусто...
Все така, без да съм усетил, че съм млад, че съм жив, че съм човек, че съм обичан...
Няма да се обидя, ако получа коментари от типа " самоубий се", " нищо не става от теб" и прочие, защото нямам сили и да се ядосвам дори вече - толкова съм емоционално изтощен.
Като заключение, искам да кажа на хората със сполучливи връзки - пазете това, което имате повече от всичко друго!
Вие сте благословени, дори не знаете колко - сами виждате колко боли липсата му.
На 23 години съм и съм в буквално безизходно положение, що се отнася до " любовния фронт". Пределно отчаян съм и пиша всичко това в момент, в който сякаш всичко отвътре ми се къса - не ми е за първи път, хиляди дни приключват с това чувство, та ако сметнете написаното за твърде хаотично, на това се дължи и поднасям извинения. На въпроса - никога не съм имал гадже, приятелка, връзка, взаимоотношения с развитие, секс, целувка, държане за ръце дори. Нито в последните години, нито в училище. Няма шанс и да не съм забелязал, ако някоя дама е имала интерес към мен в този аспект - нулево женско внимание! Поне що се отнася до любов.
Две големи несподелени любови - едната в училище към отличничката на класа, другата към много по - голяма от мен дама, превъзхождаща ме с доста откъм интелект, социален статус, образователен ценз...не че тези подробности са толкова важни за тази публикация. И при двете имаше момент на идеализация, който продължи с години(все още го има, когато си харесам момиче/жена). И двата пъти бях " отрязан" доста рязко, вторият път това беше огромен удар за мен, който ме тласна към депресия, продължила много дълго, суициден опит, огромна загуба на тегло, паник атаки и още редица " подаръци". Като се посъвзех, започнах да търся нова възможност за връзка, защото самотата започна да ме смазва.
Не съм уверен, не се държа ларж, не съм атрактивен, няма и как да се представям като такъв - това се усеща много лесно от жените, а и не е никак джентълменско.
Отделно от това винаги се случва, че или жената е обвързана, или сме с разлика, която за нея е притеснителна по някакъв начин, или се сковавам от страхопочитание пред очарованието ѝ и се държа глупаво и неадекватно...
И така до ден - днешен. След всеки нов провал се сривам минимум за месец, а оттам започват и проблеми в работата заради липсата на концентрация.
За да се стигне до момент, в който съм по - отчаян дори от времето, в което си посегнах...и не виждам хоризонт пред себе си.
Изчел съм много съвети, много публикации по темата и тук, препоръки на пикап артисти - напусто, някак си при мен са неприложими. А натрупаните разочарование, болка и отчаяние не ми позволяват да не мисля за това. Впрочем, винаги се намира нещо, което да ми напомни - всеки ден виждам двойки, няма как да се избегне.
Надявах се, че поне това лято ще се случи нещо по - хубаво, положих и усилия, доколкото можах, но вече няма и време.
Търсил съм както навън, така и в сайтове и приложения за запознанства - напусто...
Все така, без да съм усетил, че съм млад, че съм жив, че съм човек, че съм обичан...
Няма да се обидя, ако получа коментари от типа " самоубий се", " нищо не става от теб" и прочие, защото нямам сили и да се ядосвам дори вече - толкова съм емоционално изтощен.
Като заключение, искам да кажа на хората със сполучливи връзки - пазете това, което имате повече от всичко друго!
Вие сте благословени, дори не знаете колко - сами виждате колко боли липсата му.
