Заплаха ли сте за себе си и как се справяте с битовите инциденти?

Опа тема точно като за мен.
Баща ми казва че такова нещо като вестибуларен апарат и инстинкт за самосъхранение в мен няма.
Ще изброя първо счупените мой телесни части - 3 пъти комоцио, 2 пъти цепена вежда, 4 пъти чупене на ръце /на 2-те по два пъти/, 7 пъти премазване на нокти и на краката и на ръцете, 1 чуен крак и още 3 пъти шиене някъде по тялото след сблъсък с остри предмети, и няколко сериозни изгарания.
Забранено ми е да хващам ножове засега резултата е н-на брой за ножа и 0 за мен. Тази година досега гърмя в ръцете ми само бормашина, печка и скара при опит за включването им. С тока съм първи приятел друса ме редовно. Печката ме мрази и нон стоп ми загарят манджите. Чаши и чиний в нас винаги са леко в преразход на седмица поне по 2-3.
Какво да обяснявам още!? Не помага къдене, баене, четене на молитви нищо не помага, заплеса ми е хроничен.

Редовен номер - слагам нещо да размразявам в микровълновата, но на пълна мощност, а не режим размразяване.
Варена риба в найлон виждали ли сте? 

Забравено изгоряло ядене и счупени чаши не ги броя за инцидент, но скоро така щях да се подредя, че още ми настръхва косата като се сетя ...

Дробчета. Всичко почна от едни дробчета. Приядоха ми се, да се пробвам да си ги направя с кашичка, както едно време баба ми ги правеше. Да вметна - отгледана съм с пържени пилешки дреболии за закуска, домашен хамбургер за обед по инициатива пак на баба ми (да не си давам парите навън  ) и всякакви други тестени, силно солени и мазни храни.

Та размразявам аз дробчетата, сипвам олио в тигана, ще готвя в остъклената тераса 1 на 1 метър, която ползвам за лятна кухня. Отивам да взема купичката с измитите дреболийки. Обаче за минутката докато ме е нямало олиото явно се е загряло твърде много и като сложих първото парченце изригна пламък, поне метър висок, чак облиза тавана. И то гори, съска, пръска вряло олио, а до мен пълна газова бутилка, от големите.  Хванах тигана с голи ръце, бегом към другата ми кухня и го хвърлих в мивката. След това се подпрях да не падна, а ръцете ми треперят ... Така щях да се взривя, че ...

ти направо ме разби,я се стегни малко, направо ме уплаши!
"Рано ти е още"

Спокойно аз не се давам, ей го е още шавам и мърдам. Тази година само веднъж ходих до Пирогов. Сега се обзалагат познатите дали ще има още и някое друго посещение:) Аз съм не само с две леви ръце, но и краката са ми два леви. Свиква се де, от малка съм си такава, но оцелявам за потрес на природата.

ох и аз ако почна и съм цял наръчник какво не трябва да се прави , винаги всички знаят че съм в кухнята само по шума който се издава от тракане и падане на чинии, чаши и всякаква посуда, и си знам и винаги правя едни и същи каръшки изтървания , моето коте пък веднъж си изтърва ютията на ръката, но най- интересното нещо, което се сещам за една бивша съученичка преди около 2 години един жесток вятър, обърнал един казан и тя милата директно в казана, че ходеше като пребита около 2 седмици, най- интересното е че вятъра я е духнал натам, сигурно сега вече ходи с камъни в джобовете, иначе брат ми също е много добър- мама тъкмо се възстановяваше от операцията- на първия ден вкъщи и той да реши да яде мляко, ама домашно и като хвана буркана всички го предупредиха да не го хваща за капачката, защото няколко пъти сме чистили така след него, ама той нали си знае неговата и цялата кухня така беше се избелила...горката ми мама, чак и се плачеше, поне с общи усилия всичко си дойде на мястото

Тъй като Анда претендира за титла, ще си разкажа само последните десет минути в кухнята: Имам три чифта ръкохватки, но нито един, когато ми трябват. Бръкнах във фурната да разбъркам мусаката, изгорих се, дръпнах вилицата и си я лепнах на окото.

Стига дееееее 

аз си мечтая да направят кухня с дистанционно и 2-3 роботчета

Че кво и бъркаш на мусаката бе, Мю? 

Абе, мани я таз мусака, голяма грешка Саботира ме отвсякъде, просто! Каймата не се пръсна, остана на големи буци, пусна вода, картофите залепнаха(тогаз разбърках), заливката нещо я осрах и стана на парцали...що не си правя пастата, ми се забърквам в дебрите на манджите, на, питай ме!

В банята на родителите ми има бързонагряващо душче и един ден както се къпя ми спира тока. Аз си знам, че гори бушона често и излизам гола и мокра от банята. Отивам в коридора свалям си бушона сменям жички, чудесии и си го завивам. Майка ми влиза в същия момент и като ме видя какво правя само дето удар не получи. Разминах се този път.
На старата ни печка горния реотан беше килнат на една страна и най-редовно си горях ръцете. Мъжът ми не ми разрешаваше да бъркам вътре, защото редовно свършваше Дефламол-а и ходеше по нощите да търси аптеки.
Същата тази печка ме разтресе веднъж. Беше и изгоряло някакво мостче и слагахме една медна жичка за контакт  Фурната се включваше като се изключи щепсела, издърпа се плота с котлоните и след като сложиш медната жичка влючваш в контакта. Изключването ставаше в обратния ред. Един ден съм се замотала и бързайки да изключа фурната забравих да изключа щепсела. Ами тресох се бая и после 3 дена ходих като надрусана, а нервата така ме тресеше, че на 4-тия се сдобих с нова печка 

Абе аз съм от сръчните и рядко ми се случват инциденти, но когато се случат са паметни Като бях малка, ходихме на гости в братовчедите ми, леля беше направила мусака и за да изстине по-бързо, я оставила на теракотения под в коридорчето към кухнята. Беше ни предупредила, ама ние - деца и през едното влязло, през другото излязло И с братовчедка ми решихме да играем на криеница и аз хуквам да се крия По едно време - пляяяяс и се цопвам директно в тавата с врялата мусака Всички тичат и крещят да не съм си изгорила краката, а майка ми най-отзад нарежда ядосана, че съм провалила обяда
Друга паметна случка. Прибирам се от Англия за 2 седмици и съм купила на баща ми хубаво уиски Голяма радост, голямо нещо... Решавам вечерта да му го занеса на масата, за да се почерпи, а майка ми го прибрала в хладилника. Отварям вратата със замах и съответно бутилката се сгромолясва с гръм, трясък и хиляди парченца. Ей, насълзиха му се очите на татко А на мен какво ми беше... Че и трудно се чисти пущиняка - навсякъде имаше стъкълца.
Спомням си и как се изпльосках по задни части в коридора. Излизах от тоалетната, чух че телефона звъни, засилих се, но не можах да взема завоя към хола и ... После се наложи доста да обяснявам на приятеля ми откъде са синините
Дядо ми счупи нож, докато режеше едно пиле - просто ножа беше с пластмасова дръжка и тя се отдели от металната част... Гледката си заслужаваше
И други премеждия съм имала, но сега не се сещам. Ще следя с интерес темата