А какво можем да направим ние?

Ето срещу това трябва да се борим.  Да се промени Закона. Не може 1 година да е наказанието. Просто е абсурд.

имам идея довечера ще кажа

При всичките интервюта ми прави впечатление следното: Всички от Социалните служби говорят за реинтеграция и видиш ли, как трябва да се работи, та децата да си се съберат с биологичната майка. После пък немогли да ги надзирават щото семейството се местело често и нямали адреса, егати и оправданието. Ами кажи им те да се обаждат в определени дни и да се прави отчет на това какво се случва, в противен случай ще им бъдат спрени помощите пък да видим....
Смятам , че именно връщането на децата при майката трябда да се предотврати. Пак казвам, тази жена е шизофреничка, всички симптоми са налице. Ако мога, ще помогна.

Мисля, че е добре темата да се обедини с тази на pipi67. 


А ей такива оправдания като чета и направо полудявам. 
Абсолютно съм убедена, че такива "майки" много стриктно ежемесечно се явяват да си получат помощите, така че едва ли е толкова трудно да се открият. А в конкретния случай това оправдание е не просто абсурдно, тъй като семейството е настанено в общинско жилище. 
Иска ми се да видя документите на социалните по случая, че току виж се окаже, че са ги "посещавали".   
Те хората отчитат дейност, изкарват си заплатите. Кой обаче проверява дали всъщност е направено посещение или не. Аз лично бих подкрепила всякакъв вид протест, не смятам, че е безсмислено, най-малкото няма да навреди, а както се вижда от конкретния случай все пак има някаква вероятност компетентните органи да се задействат. 

Сутринта Ширин Местан каза по бтв, че е започнала проверка за несвършената работа от социалните и ще има наказания. Борис Велчев се е самосезирал за случая и майката ще бъде съдена, иска максимална присъда /1г./. Въобще, по този случай се вдигна достатъчно шум и по всяка вероятност ще се вземат мерки. По-важният въпрос е какво да се направи, за да има по-малко такива случаи, как да се накара системата да работи. Защото закони има, но няма контрол за прилагането им. Не може да се чака за всеки случай да се вдига шум по медиите или форумът да се възмущава.

Има ли в България Служба за децата,
или не знам как би трябвало да се казва.
В Германия, например, ако някой съсед
чуе или види, че родител удря детето си,
може да се обади в Службата, оттам пращат
служител, който проверява ситуацията,
после наблюдава семейството и е напълно
възможно да се отнемат родителските
права на родителя, а детето да се прати
или в дом, или да се даде на други родители.
Т.е. семейство, което е доказало моралните
си устои и се предполага, че може да
осигури добро настояще на застрашеното
от побой или малтретирано дете. Има ли
такава служба у нас? От друга страна, едва
ли имаме законово право да се бъркаме в
личностните драми на други семейства.
Знам ли. А това с помощите е хубаво, но
не е ли намеса в личното пространство.
Все пак майката трябва да даде съгласието си.
Иначе кои сме ние?!

НИЕ можем да направим много, доказали сме го. стига да сме единни и да не се отказваме.
присъда от 1 г ми се вижда смешна, боклука ще си изкара годината като царица в сливенския затвор и после ще си е все същия боклук, да не кажа и по-голям.
тексаски закон трябва за такива изродки, дето използват децата си само за средство за получаване на пари! аз съм за промяна на закона, за съжаление незнам как мога да помогна оттук, но където има да се слагат подписи, участвам с всички възможни крайници!

Да. Намирисва ми, че социалните служби
са клатикуровци само. Не им се работи.
Баш ги брига кой защо бие детето си,
колко често и с каква сила. Смятам, че
цитираните Ширин, Дългин и прочее
данъкосмукачи трябва да се задействат.
Кръгът е омагьосан. Хората са обезверени.
Лудостта и коравосърдечието се ширят.
Поне професионалисти да имаше, да си
вършат работата, за която им плащат.

Не бях видяла темата и вече писах подобно писмо на БТВ.

Мен лично ме вълнува как така в болниците редовно постъпват деца със синдрома на малтретираност и не се сезират съответни органи. В БТВ “Тази Сутрин” лекарката каза, че това е често явление – недохранени, лоша хигиена, бой и т.н. ?!?!

Няма ли задължаващ механизъм, лекарят веднага да информира органите, няма ли задължителна процедура по проверка и следене след това? Дани още на 2месеца бебе е бил в болница с явни признаци за лошо отглеждане, а социалните си измиват ръцете, че са информирани чак когато е станал 8 м 
Ако има някакъв подобен механизъм – какъв е той и защо явно не сработва? Очевадно е че това е първата връзка, която се губи

Другата връзка е работата на социалният работник. Кой решава да бъде върнато детето и на база само лична преценка ли става това. Кой контролира това решение? Има ли механизми за следене на реинтеграция на детето в семейството. Говоря за конкретни и задължителни анкети и процедури, ако трябва да се водят докладни или подобни отчитащи дейности. Така че да не се размива всичко с немарливо отношение на един служител, с това че майката си сменяла адреса и подобни дивотии.

Защото е ясно, че този случай ще бъде решен понеже се вдигна твърде много шум. А всички онези деца, постъпващи в Пирогов, за които не е направен репортаж???

ps. и още нещо - аз като данъкоплатец ИЗИСКАВМ в случая с двете деца да има служители, поели ОТГОВОРНОСТТА за допускане на тази ситуация и понесли наказание!!!!
Крайно време е да изискваме от НАШИТЕ институции и точно конкретни лица да поемат ОТГОВОРНОСТ за лошо свършената си работа. Защото, ако аз не свърша моята – няма лоши закони, нито малък бюджет, нито други виновни – АЗ нося вината за своите действия или бездействие!

дано наистина се вzемат мерки , zащот онашумяването може и да zаглъхне и никой нищо да не направи от това, което е обещал. Как ще има сърце zа това не zнам, но може и така да стане.

Защо пак тема за това, няколко станаха вече. Лени е работила в тази сфера в БГ, дано се появи и каже нещо... Най-доброто, което може да направи някой за тези деца е да ги осинови и да им даде любов и адекватна грижа.

Ами нали, уж, затова си имаме Агенция за защита на детето! Тази институция е смешна , и на малкото пръстче на тези в чужбина не могат да стъпят. Седят си там едни дами и само заплати взимат и чат пат по ТВ се показват (съжалявам ако има мами, които работят там, и то може би съвестно). Народа не иска приказки, а действия, реални, иска наказания да види, но в БГ всичко си е на старата максима: Грешно разбрана Цивилизация.

Ще се отнемат родителските права на идиотката. А кретенът до нея не е ли съотговорен? За т.нар. баща говоря. Той сигурно е     
Има ли някаква отговорност за него. Или ще му оставят род. права да държи в зависимост децата, бъдещите приемни родители или осиновители. Тези деца ще останат завинаги заложници на създалите ги заради възможността да се "дърпат" дивиденти.
Колко пъти и ние самите сме се замисляли (защото мисълта не коства усилия), когато видим просещо дете с живи рани заради "занаята" крачета и ръчички да позвъним на МВР. Какви са правомощията на полицията да ги задържи като по този начин ги предпазва.  
Виждала съм какво причиняват циганските тумби на социалните работници. Вземат свои и чужди деца, крещят, говорят една през друга, кълнат, вият. В рамките на работния ден жените, които ги обслужват се скапват напълно. Моя приятелка, работеща в соц. служба ми каза наскоро, че само през миналата година две нейни колежки са починали, а други две са се сдобили с трайна нетрудоспособност от стреса, на който са подложени. Не съм сигурна, че на тези соц. работници им е предоставена необходимата подкрепа от страна на полицията, за да си вършат безпрепятствено работата.
За малтретиране трябва да има по-голяма строгост  .
По темата съм много "хуманно" настроена.

И аз си задавам същите въпроси и аз изисквам същото от държавата!

Лиска, ние сме обществото. Ние живеем на тоzи сват групирани в общество по всякакви критерии. Няма 100% единаци , освен ако не са психически отклонени и нямат въzможност да видят иzвън себе си. Всичко ни обединява ТВ, интернет, транспорт, радио, битови услуги, храна, вода, граници, гражданство , власти, служби ...
Децата са членове на това общество. Те не са лични принадлежности на никого. Те са равноправни членове на нашето общество. За съжаление те са най беzzащитни, уяzвими и раними, най слаби и същевременно имат най мног онеобходимост и то не от вещи , а от нас по въzрастните.
Ние всички имаме отговорност zа всяко едно дете, а не само zа "своите". Всичките са наши.
Обществото е решило, че най добре отговорността ще се поеме от билогичната майка ... понякога не става така, zащото тя е болна (психически,  фиzически ... )  . Това не zначи, че предписали и веднъж отговорността ние трябва да си обръщаме главата на другата страна, като видим, че не се справя. НЕ оzначава, че трябва да оставим малкото човече беz грижи.