Публикувана: 3 фев. 2022, 23:14 ч.
Последно мнение: 18 фев. 2022, 22:55 ч.

Частни училища - информативно-дискусионна тема 51

30 441
748
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се определят оценките в училище?
Какви са мненията относно оттеглянето на документи за кандидатстване в училище, когато се промени решението за записване?
Какви са впечатленията за качеството на образованието и отношението към децата в ЕСПА?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се определят оценките в училище?
  
  В университетите се използва нормално разпределение за напасване на резултатите от изпит към оценки, като се фиксира минимумът за минаване, а после оценките зависят от постигнатите резултати на групата. За училищата обаче няма такива сложности. В Английската Колегия се използва предварително известно и фиксирано съотнасяне на проценти от изпитния резултат към оценка. В държавните училища обикновено се използва равномерно разпределение на оценките през срока, като обикновено има между 3 и 5 оценки за един предмет за един срок.
- Какви са мненията относно оттеглянето на документи за кандидатстване в училище, когато се промени решението за записване?
  
  Форумът включва различни мнения относно оттеглянето на документи за кандидатстване в училище, когато се промени решението за записване. Някои участници твърдят, че при промяна на решение за записване в частно училище може да има такса за резервация, която се губи при отказване от договора. Други посочват, че практиките на училищата са много различни и препоръчват да попитате конкретното училище.
- Какви са впечатленията за качеството на образованието и отношението към децата в ЕСПА?
  
  Впечатленията за качеството на образованието и отношението към децата в ЕСПА варират. Някои родители изразяват загриженост относно голямото натоварване с домашни задачи и допълнителните уроци, предлагани срещу заплащане. Освен това има оплаквания относно липсата на спортни дейности и други занимания. Въпреки това, има и положителни отзиви за приятелската среда в класовете и високите стандарти на преподаване по английски език и иврит.
- Какви са изискванията за прием в 5-ти клас в Питагор и как стоят нещата с обучението в новото СОУ?
- Какви са разликите между училищата по отношение на разстоянието и транспорта?

# 45 5 фев. 2022, 12:19 ч.

Мнения: 5 653

Моето беше една от трите издънки в клас с 26 пълни отличника. Не се беше стресирала особено.

# 46 5 фев. 2022, 12:37 ч.

Мнения: 5 949

Ами имала е адекватни родители да я възпитат с добра самооценка и приемане на себе си.

# 47 5 фев. 2022, 12:43 ч.

Blondeville
Мнения: 2 843

Естествено, че е личностното развитие е комплекс от фактори, но училището е много важен такъв Grinning

Моите родители (учители и двамата), все ми казваха, че каквото и да реша, ще ме подкрепят. Ама малко повече вразумяване ми е трябвало, не толкова угаждане на капризи Grinning

Сега излишно е да уточнявам, че моден дизайнер не станах, така че престоят ми в Техникума беше може би най-излишно пропиляното ми време. Можех да си науча испанския в гимназията, в университета можех да си науча езиците, заложени по специалността, и ехеее, да имам повече избор после Blush

Да, успях да се реализирам въпреки всичко, в точното място, на точното време се оказах, ама със сертификат САЕ по английски. И после яко навксване в сферата и яко работа за да стигна там, където съм сега. Ако и английския го нямах като солидна основа, този шанс щях да го гледам през крив макарон Grinning

А баща ми беше против даже да ходя на частни уроци по английски навремето, добре че майка ми поне за това тропна с крак Grinning

Та за мен лично е по-добре темпото в училище да е според “първите”, а не според “последните”, така и едните и другите ще извлекат максимума, ще имат по-реалистична представа за възможностите си, и ще е малко вероятно да се оставят по течението и да се отказват да полагат усилия.
И няма нищо лошо в това някой да е последен или по средата, не може винаги всички да са номер 1, нито е нужно да искат да са. Тук вече ролята на семейството е от огромно значение.

Последна редакция: сб, 05 фев 2022, 12:49 от blondie_anna

# 48 5 фев. 2022, 12:48 ч.

София
Мнения: 62 595

Каквото и да си говорим, тук никой не иска детето му да е средняк (така ми дойде думата на ума, да го кажем и по друг начин "гравитира около четворката"), защото няма как да знае нататък ка ще се развият нещата. А съм сигурна, че и историята го показва, при едно 90 процента от тези вече с големи деца, предпочитат поне едно висше и се стремят децата им да са отличници. А тези, на които не са - минават във фаза "да, ама пак се оправи и е по-добре от отличниците". Дайте да сме честни, поне понякога!
Тъй като са ми интересни биографиите на успешните в международен мащаб, моделът е горе-долу един и същ - който е бил от най-добрите, просто го приема за нормално и децата му също го приемат, а който е бил средно ниво или с проблеми в училище, се опитва да го превърне постфактум в предимство, но за децата си е суперамбициозен и държи да завършат престижни училища и университети. Така си вървят нещата, човещинка.

# 49 5 фев. 2022, 13:09 ч.

Мнения: 39

Пак много зависи. Ако си бил добър в училище и си се реализирал е нормално да вярваш, че ученето е пътя.

Ако пък си бил зле в училище и пак си се реализирал, най-вероятно за теб училището не е такъв фактор.

Ако пък си бил зле в училище и не си се реализирал, може да вярваш, че това е заради училището и да натискаш детето повече, за да не повтаря твоите грешки.

Всичко зависи от гледната точка.

Все пак частното обучение не е евтино. Не мисля, че тук има нереализиеани хора, но всеки е постигнал успехите си по някакъв си негов път.

Затова едни вярват в сериозното учене, а други залагат на алтернативен метод.

# 50 5 фев. 2022, 13:34 ч.

София
Мнения: 17 377

Ако под средняк в случая не се разбира средно образование, а човек по средата в училищните успехи, аз съм успешен средняк, децата ми и те са там и сме в пълен мир със себе си Simple Smile

Никога не съм имала амбиции за първенец, отличник и най-добър, нито пък съм ги имала за децата. Аз лично смятам, че такава амбиция, ако не ти идва отвътре, а е от външен източник, не води до нищо добро.

# 51 5 фев. 2022, 13:41 ч.

Мнения: 9 852

В края на крайщата всичко си зависи от детето. Знанията и уменията са начален капитал. Колкото повече, толкова повече възможности. Оттам нататък, дали ще го развие или пропилее, зависи си от детето.

# 52 5 фев. 2022, 13:48 ч.

София
Мнения: 2 780

Ама за какво толкова пък сериозно учене говорим до 7-ми клас? Това е основно образование, не е ядрена физика. На този етап е важно РЕДОВНОТО учене. Тоест, системно, да не се позволява натрупване на пропуски, което прави трудно усвояването и на лесни неща впоследствие. Материалът по МОН не изисква нищо, което да не е по силите на нормално развито дете. В основното проблемите могат да са други - лежерни учители, без опит или твърде изхабени, непредвидима среда от деца и родители и т.н. Хаос от учебници и помагала, през който трябва да може учителят да те преведе успешно. Създаване на навици. Ей, такива неща. Не знам какво е това вайкане за свръх учене в някои училища. Да, системно се учи, надгражда се и се затвърждава, има обратна връзка редовна... Ама чак пък нещо ултра непосилно...Освен това и оценките са спорни, на места се пишат шестици на килограм, другаде за същото едва ще вържеш тройка. Та един "средняк" в мястото, където не се подаряват шестици със сигурност е по-добре като знания от отличник в подаряващо оценки училище.

# 53 5 фев. 2022, 14:02 ч.

Мнения: 5 949

Аз същото бих написала и за образованието до 12 клас. Прекалено много либералност взе да навлиза във всички сфери на живота ни.
Просто трябва да се учи и толкова. Систематично и методично. Материалът по никой от предметите не е свръх дори и за деца на долната граница на интелектуални възможности. Не говорим обаче за маргинали и малцинства.
Това, че някой от първенец станал последен. Голяма работа!. Ами полезно е и за самочувствието му, и за себеоценката тази смяна на местата. Разбира се, ако има ниво на интелигентност да го оцени. Не винаги в този живот можеш да си пръв навсякъде и във всичко. И това са точно уроците на живота.

Някои хора, които са се потискали и комплексирали, че са последни на опашката, после стават свръхцентрирани върху собствената си публична себеизява и прекаляват. Но не успяват сами да си направят изводите. Та всичко е самооценка и ясна представа за възможности. И липса на комплекси от това.

Последна редакция: сб, 05 фев 2022, 14:09 от Fancy

# 54 5 фев. 2022, 14:04 ч.

Мнения: 39

Цитат на: blondie_anna в сб, 05 фев 2022, 12:43

Естествено, че е личностното развитие е комплекс от фактори, но училището е много важен такъв Grinning

Сега излишно е да уточнявам, че моден дизайнер не станах, така че престоят ми в Техникума беше може би най-излишно пропиляното ми време.

Аз пък мисля, че вашите родители са ви направили най-добрата услуга. Оставили са ви сами да си вземете решение и сами да си носите последсвтия за грешките си.

Това ви е научило на отговорност, на осъзнатост, на плануване и инициативност, която ви се е наложила да приложите, след като сте видели на къде отиват нещата.

Мисля, че това са много по-важни уроци, които са ви формирали като човек.

И моите родители бяха тотално незаинтересовани или поне така изглеждаха. Работеха по 15 часа на ден и въобще не се вглабяваха дали уча или не. На 13 години сама си избрах гимназията, че даже сама си намерих частните учители, които да ме подготвят.
А после като влязох и им казах, че ми е много трудно, отговорът беше: "сама си го избра". Което си беше така!

И така си изкарах като "средняк" няколко години, без някой да се вглабява в оценките ми. Дори не съм сигурна, дали някога са ме питали за оценки Grinning

И все пак вярвам, че либералното им отношение ми е донелсло само и единствено ползи. Както и на вас.

# 55 5 фев. 2022, 14:24 ч.

Мнения: 6 627

Аз не одобрявам такава незаинтересованост. Децата нямат чак такъв социален опит, а често и информация, за да преценят кое би било наистина добро в дългосрочен план.
Сега не Ви ли гризе, че вместо да си кретате в гимназията можехте да използвате 5 г. по-пълноценно?

# 56 5 фев. 2022, 14:31 ч.

Мнения: 39

Цитат на: sylviana в сб, 05 фев 2022, 14:24

Ами.... не знам Simple Smile

Как по пълноценно да използваш периода от 13 до 19 години? Исках да уча в езикова гимназия и учих.

Много съжалявам за грешните избори, които съм направила за децата си, защото нося отговорност за живота на някой друг. Затова е толкова труден изборът на училище. Но за мен не. Ако всичко е минало и сме живи здрави, какво значение има какво е било Grinning

Имайте в предвид, че според мен многоо зависи и от децата. Едно своенравно дете може да ти вгорчи живота, ако не му позволиш само да вземе решение.

Последна редакция: сб, 05 фев 2022, 15:52 от Mom_MI

# 57 5 фев. 2022, 14:37 ч.

Blondeville
Мнения: 2 843

Mom_mi, не мисля, че са ми направили услуга нашите. Едно е да ме подкрепят, друго е да ми угаждат на всеки тийнейджърски каприз.

Категорично ТТО беше най-пропиляното време в живота ми, 5 години, в които можех да науча нещо истински полезно. А шестиците от ТТО както може би е ясно, не отварят никакви врати след това, предпочитам да бях със среден успех, но в гимназия, където се учи наистина. И с пропуските по езиците от университета, което на практика беше основното в специалността ми, не знам докъде щях да я докарам, ако ПОНЕ английският ми не беше на ниво, че да имам шанс да пробия и да се докажа някъде.

# 58 5 фев. 2022, 14:41 ч.

София
Мнения: 748

Аз пък си бях отличник още от първите години в училище - четях например съвсем гладко още в детската градина, слагаха ме да чета книжки на останалите деца. После и в училище ми беше супер лесно и така се стекоха нещата, че ме приеха в някаква експериментална математическа паралелка още в началното училище. И така на 9-10 години разбрах какво е от първи на село да станеш последен в града. Беше ми един от най-полезните житейски уроци и без него сигурно щях много да се успя. Мобилизирах се сравнително бързо, след това и в гимназията, и в университета ме приеха точно по първото ми желание.
Едва ли щях да имам същия шанс ако си бях останала в кварталното училище. Но ме е водила явно личната ми амбиция, родителите ми ме подкрепяха, но никога не са ми вменявали свои очаквания. Беше ми приятно да съм в среда, в която не съм от последните, но не съм и от най-първите и винаги имаше кой или какво да ме дърпа напред.
Децата обичат предизвикателства, точно както и възрастните, а в последните години уклонът е все да ги щадим, да не ги напрягаме, да не се налага да се измъчат за нещо и всичко да им е поднесено като на игра. Нищо няма да им стане ако си проведат и няколко лични битки сред веселбата.

# 59 5 фев. 2022, 14:44 ч.

Мнения: 8 327

Това с родители дето бягат от отговорност и оставят детето да реши ми е просто любимо.
Щяло да стане самостоятелно, трънки, как едно 12-13 годишно дете да предцени без да има опита и знанията от живота на хора по 30-40 години.
Естествено, че изборите се обсъждат с детето...

Препоръчани теми

КЪДЕ и КАКВО спортуват нашите деца?

Бъдещи първокласници 2016 - 2017 г. - тема II

713
Набори

18 СОУ с източни (японски, китайски, корейски, други) и западни езици

818
Училища

Вашата история със злоядото дете

Причина:

Причина: