И аз си помислих за психично заболяване.
- Публикувана: 17 фев. 2022, 13:50 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2022, 13:02 ч.
Мъжат ми ме удари пред детето ни... Моли ме за прошка
Баща ми пребиваваше майка ми. Общо взето това доста ме промени като психика и човек. В момента имам най-добрия съпруг на света и се радвам, че не съм направила нейната грешка, но тези случки седят денонощно пред очите ми. Тежи много да гледаш такива неща когато си дете. Просто не мога да ти опиша колко лошо е да имаш такова детство и такива спомени. Толкова много хора ти казват махай се, но ти щом се замисляш... Жалко, че ще съсипеш живота на детето си. Ако можех да взема решение аз вместо майка си, щях да го напусна на секундата.
Ей затова съм си напивала всички гаджета, че и ММ, преди да ми стане ММ. Не оправдавам такива постъпки. Няма извинение. И дъщеря си така уча.
Бягай от този, защото ще има и втори път. И тогава ще има думи от типа - не помня, не знам, не бях аз, моля те, обичам те. Имай себеуважение и милост към детето ти.
Бягай от този, защото ще има и втори път. И тогава ще има думи от типа - не помня, не знам, не бях аз, моля те, обичам те. Имай себеуважение и милост към детето ти.
Ако можеше децата да взимат решенията на възрастните в определени ситуации този свят щеше да е много по-добър и спокоен.
А уж точно възрастните трябва да водят децата в морето на живота. Дрън-дрън. По-скоро им създават бури, с които се борят цял живот, вместо да им дарят слънце и попътен вятър!
П.С. Авторке, оправи това "мъжАт", че ми боде очите! Пълният член е "ът", "ят"
Съжалявам за ужаса, който сте изживели. Аз нямам дъщеря, но ако имах, в никакъв случай не бих я подкрепила да даде шанс отново.
Детето ти как преживява случилото се? А майка ти?
Познавам двама мъже, семейни приятели бяхме, които след като се напият стават агресивни л@йна. Единият не е близвал алкохол от 17г. поради тази причина. Отговорен, мил и без грам агресия от тогава. Другият, когато се напие става съвсем различен човек..За съжаление.
Не знам дали бих живяла в страх и несигурност след такава проява ако бях на твое място..
Детето ти как преживява случилото се? А майка ти?
Познавам двама мъже, семейни приятели бяхме, които след като се напият стават агресивни л@йна. Единият не е близвал алкохол от 17г. поради тази причина. Отговорен, мил и без грам агресия от тогава. Другият, когато се напие става съвсем различен човек..За съжаление.
Не знам дали бих живяла в страх и несигурност след такава проява ако бях на твое място..
Дано има как авторката да проумее, че най-голямата грешка ще бъде да даде втори шанс. Може би има шанс това да е единствения случай на насилие. Въпросът е заслужава ли си риска да се проверява тази хипотеза. Заслужава ли си страха, ужаса, очакването кога ще посегне отново, страха за детето...
Аз уважавам много шансовете и прошката под всякакви форми. Но не и на човек, който е упражнил насилие.
Аз уважавам много шансовете и прошката под всякакви форми. Но не и на човек, който е упражнил насилие.
Как се живее ''нормално'' след ненормалното му поведение?!? Аз си признавам, че не бих могла. Дори и да простя, в което, познавайки се, се съмнявам, как ще се смеем заедно, правим любов, ходим на почивки, спорим, уточняваме разногласия, планираме евентуално второ дете... Как? Ще изтръпвам всеки път, когато пред него има чаша с алкохол.
Абе, има си голямо значение. Ако винаги е бил мил, грижовен и идеален, но сега са го напили колегите и от д-р Фжекил е станал м-р Хайд все пак е по-различно, отколкото ако нещата ескалират отдавна и това е само кулминацията.
Но без тази информация толкова са ни адекватни и съветите...
Но без тази информация толкова са ни адекватни и съветите...
Точно така. Предполагам, че ако е инцидент и никога вече не се повтори, след време човек може да забрави. Сега се сетих за една моя близка, студентско семейство, на която мъжът и се напил с алкохол менте, донесен от някакъв, тръгнал да се прибира в стаята, тя не му отворила, той изритал вратата и се хванал да я души, а после изобщо не си спомнял и абсолютно отказвал да повярва, че е направил подобно нещо. Даже не е бил гузен, ами изцяло отричал да е счупил вратата и тя и половин общежитие го убеждавали, че се е напил като животно, а той нямал никакъв спомен. По принцип е много кротко момче и повече не е имал такива прояви.
Но е много неприятно, когато авторката напише един два поста и изчезне, а хората се питат за какво става въпрос и се опитват да дадат адекватен съвет.
Какво семейство сте били досега, бил ли е любящ и подкрепящ съпруг, можела ли си да разчиташ на него, как се държи с вас и хората, добър човек ли е?
Но е много неприятно, когато авторката напише един два поста и изчезне, а хората се питат за какво става въпрос и се опитват да дадат адекватен съвет.
Какво семейство сте били досега, бил ли е любящ и подкрепящ съпруг, можела ли си да разчиташ на него, как се държи с вас и хората, добър човек ли е?