Публикувана: 15 ноем. 2006, 20:15 ч.
Последно мнение: 30 ноем. 2006, 17:35 ч.

9 годишно дете убило 8 годишно (и разсъждения за детската психика) ...

7 287
156
1

1
...
4
5
6
...
11
Всички

# 60 15 ноем. 2006, 23:33 ч.

Мнения: 155

Цитат на: crazy chick в ср, 15 ное 2006, 23:20

Цитат на: mariabutti в ср, 15 ное 2006, 22:45

Добре де! и аз съм израстнала в семейство, където кавгите, обидите и насилието са били ежедневие. в училище не бях от "популярните"... но не съм станала нито жестока към останалите, нито повтарям грешките на родителите си със сина ми. брат ми е същия. борим се да не се повтаря същото, което ние сме изживяли. това кой ще ми го обясни?

Ами вариантите в такива случаи са два - в първия самотата, гневът и обидата, които таиш, се превръщат в агресия към другите. Изпитваш удовлетворение, ако някой страда по начина, по който ти си страдала. Унижаваш, ако са те унижавали; удряш, ако са те удряли. В другия те избива на автоагресия. Решаваш, че си лоша и че не заслужаваш да бъдеш харесвана. Живееш с убеждението, че трябва да полагаш специални усилия, за да спечелиш нечие благоволение или любов и правиш невъзможното, за да си мила, добра и изобщо, да не си "като вашите". В някои случаи си намираш съпруг, на който цял живот се доказваш или пък ставаш страхлива и със склонност към подмазване. И в двата случая обаче има голям шанс да се "излекуваш" по собствена воля и да станеш страхотен човек. Много рядко патологичната агресия е в резултат на семеен тормоз - трябва той да е граничил почти с извращение, за да увреди необратимо психиката. Много по-често е в резултат на семейно превъзнасяне, колкото и да е странно това, и най-често - на тотална липса на емоционална и морална хигиена у родителите.

Да, и точно ,защото в Щатите законодателството е строго, то я поровете в нета за събития от предишните 2-3 години да видите колко ученици изпозастреляха съученици в училище ей така, без причина; в Англия и Франция за колко случаи на педофилия, домашно насилие и сериини убийства писаха. И те са страни с едни от най-строгите закони и най-тежките наказания, особено Франция. И въпреки всичко се случват тези неща и там, че дори и в доста по-голям процент в сравнение с тук. Законът не мотивира решеният да извърши престъпление, мотивират го вътрешни причини, които най-добре може да изясни психолог или друг специалист. Средата е важна, националната идентичност също, а най-вече семейството.

# 61 15 ноем. 2006, 23:35 ч.

Мнения: 5 228

Цитат на: Lennie в ср, 15 ное 2006, 22:20

Стига с тая държава!!! Стига сте си завирали главите в пясъка.

Айде възпитавайте децата в ненасилие, в творчество, в хуманизъм, в уважение
към опит, възраст и мъдрост
и после да видим дали ще изнасилва и убива.

Защо омаловажаваш вината на държавата в случая? Психопатите и убийците на се формират само в ранна детска възраст и в зависимост от възпитанието си. Много фактори могат да отключат такова поведение и в зряла възраст, но в България няма авторитетна власт, от която изродите да изпитват страх. В България същестува абсолютно чувство за безнаказаност. Законодателните и изпълнителните органи си бъркат да не казвам къде, докато деца биват насилвани и убивани. Ако имаше адекватни закони и сурови наказания, сигурна съм, че престъпността би намаляла. Друг е въпросът затворите наистина ефективни ли са или от тях излизат още по-закоравели престъпници.

# 62 15 ноем. 2006, 23:38 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Незнам дали съм права, незнам дали има някой прав.
За себе си знам следното: не чета книги за отглеждане на деца и не се деля от себе си. Не, не признавам правото на детето ми да е личност и дълго време няма да я бъде неговата, държа с мъжа ми да сме бетон и единни пред детето, без отпускане. И един път не му разрешавам да тръгне да наранява (на една ръка разстояние съм). Децата нямат нужда от родители-приятели, а от родители. Аз съм приела тежестта един ден да ме разправя по психиатри, че съм му опропастила детството, но държа да му набия правилата в главата.
Естествено, сигурно ще бъда най-изненаданата, когато чуя нещо лошо за детето си. Защото това не са наши деца, а деца на времето си.

# 63 15 ноем. 2006, 23:43 ч.

Мнения: 6 167

Цитат на: Фукла в ср, 15 ное 2006, 23:35

Цитат на: Lennie в ср, 15 ное 2006, 22:20

Мисля, че горния постинг преди твоя отговаря на твоя въпрос.
дори и там , където има държава, контрол, спазване на законите има много по-фрапиращи случаи на насилие на деца.
Колумбайн да го спомена ли? ( Щатите).

Почти всеки ден тук ( Италия) има някаква шокираща новина в стил " Внук уби баба за Х евро"
или " Ученици правят секс с преподавателка, взима им по 50 евро" и тн. Новините в голямата си част са нещо като криминална хроника.
Държавата със сигурност има роля, но тя не е първопричина.

Причината е липсата на морал на хората. Това е.
И като морала му е спрял до 'око за око, зъб за зъб' и така си отглежда детето...
Какво се чудим.

# 64 15 ноем. 2006, 23:51 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Лили, извинявай, не съм видяла въпроса, но как'Сийка е отговорила (както и аз бих).
Искам само да добавя, че всяко дете има прояви на агресия, нормално е. Ние сме тези, които трябва да обясним, помогнем, научим. А щом питаш и се притесняваш, аз съм сигурна, че си на прав път.
Това, което пише Франзела Калина, е и моята "родителска" философия. Имам си едно съседче на 17 години, "добро момче", отличник и пр. На баща си казва "Иване". Приятелски отношения имали. Баща му няма никакъв авторитет. Самото момче - е, с всички сили се надявам, че няма да отгледам такова говно. Rolling Eyes

# 65 15 ноем. 2006, 23:52 ч.

Мнения: 5 228

Естествено, че навсякъде се случват подобни неща. България обаче е малка държава и ако сметнеш колко тежки престъпления има в държава с население 8 000 000 и колко тежки престъпления има в държава с население 50 000 000, съм сигурна, че резултатът ще е стряскащ. Естествено, че законът не мотивира едно престъпление, но законът и страхът от наказание би могъл да го спре.

# 66 16 ноем. 2006, 00:12 ч.

Мнения: 4 362

Добре !
Съгласна съм с повечето от написано тук.Вина имаме и ние родителите и държавата.
Но аз ще държа и ще се боря до последно да възпитам дете с морал,ценности,уважение и всички онези качества хубави,но
ако го правя само аз и още 5000 майки,то тогава какво става Как да предпазя детето от другата част деца?Как да го уча да не посяга,да не се кара,да се държи добре,като знаем че не всички са такива и все ще има случай,в който ще се създаде ситуация и може би детето ще бъде наранено,не само физически ,но най вече психически.

Знам едно,ние родителите сме хората от които децата копират,те гледат как ние се отнасяме към останалите и така се отнасят и те-трябва първо себе си да променим,след това да възпитаваме

# 67 16 ноем. 2006, 00:29 ч.

Мнения: 2 567

Цитат на: Франзела Калина в ср, 15 ное 2006, 23:38

Напълно съм съгласна.
Това казах преди малко и на съпругът ми, докато гледахме новините и там майката, на която щерката ударила учителката разправяше как били приятелки двечките.
Аз не искам с дъщеря ми да сме приятелки. Тя си има нейните, аз си имам моите приятели.
Искам да имаме близки и искрени взаимоотношение, но пред нея аз да имам родителски, а не приятелски авторитет Naughty

Не смятам, че ако не съм и приятелка ще загубя доверието и. Дори напротив. Успея ли да отстоя родителския си авторитет ще я спечеля много повече.
Смятам, че децата имат нужда от родители, които се държат като такива. Строги, налагащи наказания, приучаващи към спазване на правила, а не от такива, които искайки да следват някаква мода (или бягайки от по сериозна ангажираност) решават, че ще са първи дружки на децата си и по този начин размиват границите във взаимоотношенията им.

# 68 16 ноем. 2006, 07:50 ч.

Мнения: 1 113

Съгласна съм, че семейството играе най-важна роля при формиране на характера на детето. Но все си мисля, че тази агресия в поотрасналите деца се дължи и на други фактори. Навремето имаше толкова много извънкласни дейности, които заемаха голяма част от времето ни. Сега не е така, особено в по-малките градове. Искам да кажа, че ако децата бяха по-заети с други неща, може би нямаше да търсят къде да изливат агресията си, нямаше да се оглеждат до вманиачаване кой с какво е облечен и защо, аджеба, е по-хубав от тях. Щяха да намират поне едно нещо, в което да са по-добри от останалите и по този начин да откриват своята индивидуалност, а не с ритници и юмруци.

# 69 16 ноем. 2006, 07:55 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 842

Цитат на: Lennie в ср, 15 ное 2006, 23:43

Колумбайн да го спомена ли? ( Щатите).

Точно за Колумбайн се сетих след втория пост по темата (на Василиса).
С две думи: 2 момчета проявяват видими признаци на агресия поне една цяла година; имат сайт в нета със страшно агресивно съдържание; имат лесен достъп до оръжие; говорят и се държат агресивно, приказват за саморазправа. За поне една цяла година, за която е сигурно, че са показвали признаци на ненормална агресия, родителите им не са обърнали внимание. Не са реагирали - никак!

Тези момчета един ден влизат в училището си и избиват със стрелба 12 съученика и раняват още 24, преди да се самоубият. Това е най-известното и най-дискутираното училищно убийство в САЩ.
http://en.wikipedia.org/wiki/Columbine_High_School_massacre

При разследването родителите са били изненадани, че техните деца са направили такава чудовищна постъпка...

Последна редакция: чт, 16 ное 2006, 08:01 от Бу

# 70 16 ноем. 2006, 08:00 ч.

Мнения: 5 577

Преди 10 години исках да излезем с майка ми на разходка и да пием кафе на центъра, а тя ми каза (ама помня случая дословно) "Ти приятелки нямаш ли си да излезеш с тях?".
Помня, че бях обидена, тя наистина не излезе никога с мен (е сега да, като имам отделно семейство).

Дали това е било именно подхода за който пишат Франзела и Летисия?

Аз пък винаги съм мислела обратното, че трябва да съм приятелка на сина си, за да споделя с мен. Thinking

# 71 16 ноем. 2006, 08:16 ч.

София
Мнения: 4 423

Опита ми като майка, резултатът до този момент ми подсказват, че съм действала правилно през годините. Дъщеря ми знае, че в мое лица има най -добрия си приятел, но никога не е злоупотребила с това, не бих я лишила от възможността да си споделя всичко с мен и да ме търси във всяка една ситуация.
Така съм била възпитана и аз, такава е била и моята майка за мен - така ще продължавам и с двете си деца.

# 72 16 ноем. 2006, 08:29 ч.

Мнения: 15 619

Късничко се включвам и не изчетох всички постове.Вече не знам какво да очаквам.
Утрешния ден като изпратя сина си на училище сигурно ще психясам от притеснения.
Гледах новините и се чудех как да обясня на 6 годишния си син защо се случва това?! Къде сме всички ние? Нима не виждаме какво се случва у съседа или при близките ни и можем ли да си признаем нашите собствени грешки като родители? ooooh!

Господи, това са дечица! Praynig

# 73 16 ноем. 2006, 08:55 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: Lennie в ср, 15 ное 2006, 22:49

Това ми напомня за скорошен спор в една тема, в която накрая се хванахме за гушите личност ли е бебето. Тогава мн. малко хора казах/ме, че се става личност не по дифолт, а с някакъв опит.
Единият пример беше , че мн. родители коронясват децата от малки с това, колко са умни и тн, само защото са се научили да включват двд-то. Такова поощряване за което говори и крези шик според мен води само до ... арогантно отношение към света.
Че са дар божи за света, че той трябва да им се доказва, не те на него и тн. да не се повтарям.

Тоест, има някакви насадани и прокрадващи се идеи, като прекалената либерализация или прекалените суперлативи към 'на мама дитето', както и вечното оправдаване на детето пред др. хора ( както днес в предаването на МЦ).

Затова не е очудващо, че и деца на 'интелигентни' хора превъртат към агресия и арогантност.

Аз пък мисля обратното....децата стават агресивни, когато не им даваш шанс......когато детето, независимо от възрастта му иска да прави нещо и непрекъснато му се отвръща с "недей, ти не можеш това"........в един момент детето избухва и се превръща в някой , който нищо не може и няма смисъл в живота, но изпълнен с агресия.........имам близък пример

# 74 16 ноем. 2006, 09:04 ч.

Мнения: 15 619

Аз пък мисля, че всички правим грешки по отношение на децата си, но има хора, които дори не се замислят за това. Да създадеш дете е най-лесно, ами после? Как го възприемаш? Какво му показваш? На какво го учиш?
И да, за мен детето ми е личност още от мига в който се появи на белия свят, позволявам му много, но не всичко...

Препоръчани теми

Покупка на Лаптоп

Капки за уши

Лихвоточки

Препоръчате ми хубав крем за лице

Причина:

Причина: