Бихте ли посещавали ориентационен курс в БГ

Хм, асистенти ли?    В коя област? Да не говориш за миналото, когато асистентите (тогава секретарки) пускаха ВИНАГИ емаили от името на шефа? 

Да, разбирам донякъде надуването на завършилите в чужбина, нали и аз съм от тях . И това за придобиването на опит по време на следването, да. Ама и в БГ става така - трябва да работиш докато учиш. Още по мое време в миналото хилядолетие стана така, че някои колеги съвсем се преселиха в businessa  , още преди да завършат. Работодателят ли го е страх от неизвестното - ами и завърналият се българин ще се сблъска с неизвестната за него работна среда в БГ  .

Курсовете дето ги "предложих" трябва да бъцнат и от 2те страни, за да се разберат очакванията и възможностите от 2те страни, т.е. да им помага да се разберат. Защото аз още от форумите усещам това противопоставяне - бг в чужбина  с/у бг в БГ  . Не се сещам сега за такива сблъсъци в реалния живот наистина, но съм склонна да вярвам, че има такива неща дето Ленние ги описва. Опитът ни в чужбина e ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ценен.  Някои могат да го приложат в БГ, други няма да могат, но трябва да се даде шанс.
Така се решават проблемите тук - има проблем, разгласява се проблема, анализира се, събира се инфо, търсят се мнения от различни инстанции, обсъждат се решения взаимно, прилагат се на практика, информират се потърпевшите за best practicies.
Ти напр. откъде знаеш дали работодателите в БГ имат интерес към завършили в чужбина и дали имат проблеми с назначени такива.

За продаването на собствената кожа, това чудесно го знаем, ние дето дойдохме да се продаваме със статус 0 и под 0та и никакви права в чужда държава, но си има и държавна политика и проблемът с изтичането и връщането на мозъците в БГ е част от нея и ми се иска да вярвам че е така. 

Меги, между другото, такава програма съществува. Казва се Завръщане у дома, и е съвместен проект на Министерство на икономиката,  Програма "Българска мечта", Държавната агенция за българите в чужбина и ДжобТайгър. Има за цел да координира информацията между бизнеся, правителството и държавните агенции, посолства и консулски отдели, организации, взаимодействащи си с българите в чужбина.  Също така - да помага на българите, работещи и учещи в чужбина, да откриват необходимата информация за работа в България.

За съжаление, прекрасна идея с пошло изпълнение.

Не знам дали бих посещавала подобен курс...ако ми изнася по джоба и откъм свободно време -  защо не?... Тук се научих, че колкото повече толкова по добре... все от някой храст може да изкочи зайче...

Обаче това, което прочетох дотук и от това, което съм си приказвала тук и там, ме навежда на мисълта, че голям процент от емигрантите, ако се върнат в България, биха разчитали на връзки специално при намиране на работа. А е много важно в началото някой да ти удари едно рамо, понеже може и да си много кадърен, ама ако не ти дадат шанс да се изявиш... все тази

и не само в БГ ами и тук връзкарството си казва думата

 с една дума, който го има, го има

Мерси, Зора. Да, четох за такива неща, не знам наистина докъде са стигнали. Защо пошло изпълнение? Кажи, ако знаеш повече, интересно ми е.

Аз да ви кажа чесно, по- скоро ми трябва адаптивен курс за навън. Толкова съм свикнала на нашата простотия и дивотия, че като съм навън все имам чувството, че някой ей сега, сегичка ще ми се разкрещи.

Не бих посеЩавала,няма нужда.Много информация минава през мен,поддържам връзки с пове4ето ми познати там.Пресявам каквото ми е нужно.

Меги, проблемът е, че никой няма желание да я приложи на практика. Не зная кога и на кого е дошла тази идея и в какъв контекст, но е изоставена и на практика не съществува и не се прилага. Няма разговори - между агенции, институции, хора, няма информация, няма разговори с бизнеса, няма връзка между образование и бизнес, и така. Когато за последно я обсъждах с Джобтайгър, преди около година, стана ясно, че просто от другите институции няма интерес. 

В България има голям недостиг на висококвалифицирани хора, особено за мениджърски позиции. Тази тенденция се засилва особено много в последните 2-3 години, когато на пазара се появиха големи корпоративни играчи, които са склонни да си плащат цената на подобен труд  (финанси, производство, качество, човешки ресурси, логистика, ит).  Хубавото е, че се появяват и доста хора, които в момента живеят извън БГ, но са склонни да се приберат, ако могат да работят при добри условия. Малко преди да напусна последната си позиция в България, бяхме назначили финансов мениджър, които се прибираше от Чехия (с предишни позиции в Щатите и Франция), и бяхме в преговори с Quality Manager, които по това време работеше в Австралия. Нещата в Бг отдавна не са такива, каквито бяха през 1999, с други думи.