Връщане в офиса след пандемията

  • 5 832
  • 192
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 174
С падането на мерките, фирмите малко по малко  започват да ни връщат по офисите, на хибриден модел или не.
Аз лично се чувствам като болна (и физически), имам панически атаки само като си помисля, че трябва пак да прекарвам деня си нагъчкана с други десетки хора около мен, неизбежната токсичност, и в пъти по-големи нива на стрес, сравнено с работата от вкъщи. Дори мисля за напускане, просто след 2 години работа от вкъщи не мога да си представя да се върна пак към стария мега стресиращ начин на живот.
Как ви се отразява на вас предстоящото връщане в офиса?

# 1
  • София
  • Мнения: 6 726
Винаги съм била в офиса през цялата пандемия. Разбира се можеше да си вземем хоум ако искаме, но аз пък съм точно обратния тип човек. При мен по-скоро беше проблем работата от вкъщи и това постоянно седене на едно място затворен.
Ако все пак на вас не Ви е комфортно може да помолите за хоум, а другият вариант е изцяло работа базирана на хоум офис ( доста фирми вече видяха, че няма смисъл да плащат за офиси и хората работят и от вкъщи).

# 2
  • Мнения: 513
Бях хоум офис съвсем за кратко - не е моето. Предпочитам да съм в офиса. В къщи нито служебната ми работа върви както трябва, нито домашната...

# 3
  • Мнения: 1 174
Явно наистина всеки има различни нужди.
Аз съм интровертна и с този две годишен хоум офис съвсем отвикнах от общуването в корпоративна среда..
Не вярвам да ми позволят да съм хоум офис на 100%, но ако се стигне да трябва напусна заради това мога и да опитам да говоря.

# 4
  • Мнения: X
Бахме хибридно и преди пандемията. Сега предполагам ще сме 1 ден в офиса на седмица.

Наскоро се организирахме с колегите да се съберем в офиса по наша инициатива. Видяхме се, беше много приятно. По-малко работа свърших, отколкото ако бях вкъщи. Обаче се заредих на макс с енергия. Аз много се разбирам с тях, през пандемията си се виждахме и на ресторант. За съжаление загубихме колега от ковид и беше първата ни сбирка без него. Много гадно се усети липсата на този човек!

Според мен ако си живееш в града и не си забегнал в провинцията, няма да е толкова лош вариант с хибридното. На мен сутрин не ми се става, коства ми да пътувам, но после ми е хубаво като видя хора, връщам се вкъщи като преродена. Екстроверт съм, преди познавах цялата фирма, едно кафе да ходя да си взема и 100 човека, здрасти, здрасти… липсва ми живия контакт, но не бих ходила 5 дена седмично в офис.

# 5
  • София
  • Мнения: 353
На мен също не ми допада връщането в офиса. Така или иначе аз работя сама в офис. Моят шеф си идва, когато реши. Работата ми  не е свързана със стоене и е абсолютно безсмислено да кисна там, да пътувам, да преживявам стрес (финансов и физически) в пиковите часове пътувайки. Аз също обмислях да напусна, но скоро излизам в майчинство и ще издържа някак си до този момент. Има сфери, в които работата от вкъщи не е възможна, но когато е възможна, не виждам нищо лошо да е по желание на служителя. Все пак важно е да се чувстваме комфортно, докато работим. А всеки е различен и има различни нужди.

# 6
  • СИ
  • Мнения: 4 406
Някои от фирмите въобще не искат да връщат хората си по офисите. Или поне ще върнат малка част от тях. Усетиха, че им излиза много по-евтино.

# 7
  • Мнения: 1 174
Има сфери, в които работата от вкъщи не е възможна, но когато е възможна, не виждам нищо лошо да е по желание на служителя. Все пак важно е да се чувстваме комфортно, докато работим. А всеки е различен и има различни нужди.

Много съм съгласна. Оптималното ще е всеки да има право на избор, така всички ще са доволни и щастливи. Simple Smile ... и следователно по-продуктивни.


Наскоро се организирахме с колегите да се съберем в офиса по наша инициатива. Видяхме се, беше много приятно. По-малко работа свърших, отколкото ако бях вкъщи. Обаче се заредих на макс с енергия. Аз много се разбирам с тях, през пандемията си се виждахме и на ресторант. За съжаление загубихме колега от ковид и беше първата ни сбирка без него. Много гадно се усети липсата на този човек!

Аз пък започнах нова работа преди пандемията, и още не си познавам колегите. Ако трябваше да се върна на старата си работа, където ги познавах, щеше да ми е една идея по-спокойно.
Иначе според мен няма работа, където всички да се харесват с всички.

Последна редакция: пт, 08 апр 2022, 12:07 от Leona^^

# 8
  • Мнения: X
Моят случай е по-особен. В случая се събрах със стария ми тим, с който работех дълги години. Новият ми екип не го познавам лично. От ноември съм с тях- само съм ги чувала. Половината не са в БГ, другата половина са тук, но са само гласове.

И аз не мисля, че има работа, в която всички да се харесват. Но в офиса сме 1800 човека, все ще се намери с кого да общувам.

Надявам се да си случила на читави колеги и като се запознаете, да се харесате!

# 9
  • София
  • Мнения: 13 249
Ние самите сме си шефове и откакто имаме кантората винаги сме работили хибридно. Особено по време на пандемията (която и сега не е отминала, а отпадането на мерките е икономическо и политическо). Още повече, че кантората ни е непосредствено до дома. Аз от началото на пандемията спрях напълно да работя, но останалите работят хибридно и така ще продължава. Сключвайки договори с наемни служители, включваме вътре клауза за работа от дома.
Масово наши познати в чужбина и в определени сфери на частния бизнес у нас работят така от години. В началото по финансови причини за фирмите, а впоследствие след отчитане на повишен капацитет.

# 10
  • Мнения: 95
Същата работа и при мен - 4 години бачкам изцяло дистанционно вкъщи, супер ми е. И аз имам социална фобия и малко трудно работя с хора, така че съм в пъти по-продуктивна у дома. Сега пак стрес. От миналата година работя за една компания, като фрийленсър, но началото на този месец с отпадането на мерките получих обаждане от шефа, че решил всички да минем в офиса. Плюс, че аз имам личен автомобил и шефа ясно ми заяви, че би имал по-голяма полза от мен, ако съм му под ръка. Да, ама аз работя дистанционно още от преди началото на пандемията и представете си стреса ми да започна стандартна работа от 9 до 18 в офис с непознати хора ... Обмислям и аз да напусна, в момента съм само с граждански договор, но пък ако мина пак на фрийленс заетост заплащането ми е малко, а се самоиздържам, квартира плащам и кола поддържам. Инак ако мина в офиса ще бъда на трудов договор и сравнително добро заплащане. Направо се чудя и мая как да постъпя - да превъзмогна социалната си фобия и да се изправя пред хората, с риск от провал и допълнително стрес или да си стоя вкъщи и да си бачкам по мое усмотрение, но с риск да закъсам финансово ...

# 11
  • Мнения: 1 861
Аз пък работя от вкъщи от почти 5 години и в началото много ми харесваше. Не съм много социален тип и работата с хора ме изнервяше, та смятах, че ще е супер да работя от дома си.
Да ама много ме стегна шапката последните 2 години. Покрай пандемията не ми останаха почти никакви социални контакти извън работата и вече се побърквам затворена. Буквално не издържам психически вкъщи и сериозно мисля да си търся нова работа само за да имам някакъв социален живот.
Та, според мен човек има различни нужни в различни етапи от живота си. Убедена съм, че само след няколко месеца до 1 година пак ще мечтая за хоум офиса, но в момента се побърквам.

# 12
  • Мнения: 1 174
Същата работа и при мен - 4 години бачкам изцяло дистанционно вкъщи, супер ми е. И аз имам социална фобия и малко трудно работя с хора, така че съм в пъти по-продуктивна у дома. Сега пак стрес. От миналата година работя за една компания, като фрийленсър, но началото на този месец с отпадането на мерките получих обаждане от шефа, че решил всички да минем в офиса. Плюс, че аз имам личен автомобил и шефа ясно ми заяви, че би имал по-голяма полза от мен, ако съм му под ръка. Да, ама аз работя дистанционно още от преди началото на пандемията и представете си стреса ми да започна стандартна работа от 9 до 18 в офис с непознати хора ... Обмислям и аз да напусна, в момента съм само с граждански договор, но пък ако мина пак на фрийленс заетост заплащането ми е малко, а се самоиздържам, квартира плащам и кола поддържам. Инак ако мина в офиса ще бъда на трудов договор и сравнително добро заплащане. Направо се чудя и мая как да постъпя - да превъзмогна социалната си фобия и да се изправя пред хората, с риск от провал и допълнително стрес или да си стоя вкъщи и да си бачкам по мое усмотрение, но с риск да закъсам финансово ...

Така е, и при мен е тази дилема с + / -, защото не искам без да се усетя да започна пак тази рутина, която имах преди, която беше работа-път за работа-прибиране вкъщи, изморена психически и физически-repeat.
Мисля да пробвам как ще е, и да преценя какво да правя.

# 13
  • София
  • Мнения: 28 632
Вредата от изолацията нагледно.

# 14
  • Мнения: 541
От 2019 насам работя от вкъщи. Не си познавам колегите, нито шефовете лично. Изпитвам невероятен страх, ако се наложи на работя в офис. Да се напасвам с хора, да си премълчавам нередности и прочие. Работила съм в офис, но ходех с нежеление, понеже екипът беше супер сприхав и конфликтен. Все гледаха или да използват някого, или да въртят интриги. Да не говорим,че не съм особено социален тип. Е,на моменти се учудвам на желанието си да общуване, ама не винаги. Имам комплекси, та гледам да страня от хора, щото видиш ли си мисля,че повечето хора са нещо повече от мен. Че вършат велики неща, имат супер сили едва ли не, а аз съм незначителна в каквото и да е. Таа, отплеснах се... Grinning

Общи условия

Активация на акаунт