Мили момичета, искренно ви съчувствам за загубата, която сте преживели. Знам от собствения си опит, че донякъде е успокоение събирането на информация с надежда да си отговори човек на болезнените въпроси защо се случва това нещастие. Аз преживях един спонтанен аборт в началото на една бременност, при втората нещата се развиваха много добре до 20 гс и след това също получих заболяване на плацентата. Установиха го в Патологоията на Тина Киркова и после по недвусмислен начин и Димитрова от Фемина го потвърди в 25 гс. И в моя случай мереха доплера и хванаха развиването на т.нар фетален трансфузионен синдром. Лекуваха ме с антибиотик, магнезий, едно лекарство, което предпазва от задържане на вода в организма, че цялата бях подута - ръце, крака, корем, лицето ми (съжалявам, но не помня името му), аспирин от 100 мг. Постепенно състоянието ми се подобри, но родих в 34 гс - близнаци недоносени, но слава Богу, здрави. Децата ми и до сега не могат да се настигнат по телесни показатели. Успокоявам се, че иначе се развиват добре и са здрави. Извинявам се за отклонението. Искам да кажа, че след установяване на проблеми ми, свързани главно със заболяване на плацентата, бях приета в АГ болница и лежах докато родих. Непркъснато, всяка седмица ми правеха изследвания, вкл. фетална с доплер за следене растежа на бебета.
Дивиана, не мога да си представя, че твоята близка с подобни проблеми си седи в къщи. Да си взема багажа и да постъпва в болница (аз лично съм фен на Тина Киркова по обясними причини). Не мисля, че някой ще я върне с такава диагноза. От моя престой в болницата разбрах, че до 32 гс бременната може да си лежи в болница и никой не може да я изпише ако тя не пожелае, дори ако е напълно здрава и няма никакви проблеми. Аз също страшно се колебаех и си мислех, че състоянието, в което бях е нормално, че в големите месеци жената се подува, че има болки и че лежане и стискане му е майката, но се оказа, че заради глупави притеснения за малко щях да направя голяма беля. И до ден днешен търся отговорите на много от въпросите, нищо, че изходът за мен и семейството ми беше възможно най-добрият.
Момичета, Spidi, Zlobi, моите пожелания да намерите успокоение и да имате надежда, че ще има следващ път и той ще бъде успешен. Който много иска и полага усилия, успява. Аз много исках, полагах усилия и се получи. Хубаво е, ако може да се запази и надеждата, за да може пътя към жадуваното детенце да е малко по-лек. Пожелавам ви го от сърце и ви стискам палци за успеха.
Дивиана, не мога да си представя, че твоята близка с подобни проблеми си седи в къщи. Да си взема багажа и да постъпва в болница (аз лично съм фен на Тина Киркова по обясними причини). Не мисля, че някой ще я върне с такава диагноза. От моя престой в болницата разбрах, че до 32 гс бременната може да си лежи в болница и никой не може да я изпише ако тя не пожелае, дори ако е напълно здрава и няма никакви проблеми. Аз също страшно се колебаех и си мислех, че състоянието, в което бях е нормално, че в големите месеци жената се подува, че има болки и че лежане и стискане му е майката, но се оказа, че заради глупави притеснения за малко щях да направя голяма беля. И до ден днешен търся отговорите на много от въпросите, нищо, че изходът за мен и семейството ми беше възможно най-добрият.
Момичета, Spidi, Zlobi, моите пожелания да намерите успокоение и да имате надежда, че ще има следващ път и той ще бъде успешен. Който много иска и полага усилия, успява. Аз много исках, полагах усилия и се получи. Хубаво е, ако може да се запази и надеждата, за да може пътя към жадуваното детенце да е малко по-лек. Пожелавам ви го от сърце и ви стискам палци за успеха.
