Ние не знаем какво е закусила.
Аз, когато се стреснах в началото, и ме прати джипка на трикратна кръв, закуска ми беше варено яйце, аз нали не закусвам, та едва го намухах.
После обяд, ядох кюфтаци и лютеница.
И трите ми стойности бяха под 5, и това на две седмици режим.
Неве, не съм изпила и грам розе от три месеца, бре 🤫.
Всичко съм спряла, / мъже, купони, приятелки, ха ха, пълен въздърж/ плодове, само малко бОровинки и замразени вишни с йогурт, ама и това спрях от месец и половина .
Докато си пиех розето, кз падаше под 5 🤪.
Аз, когато се стреснах в началото, и ме прати джипка на трикратна кръв, закуска ми беше варено яйце, аз нали не закусвам, та едва го намухах.
После обяд, ядох кюфтаци и лютеница.
И трите ми стойности бяха под 5, и това на две седмици режим.
Неве, не съм изпила и грам розе от три месеца, бре 🤫.
Всичко съм спряла, / мъже, купони, приятелки, ха ха, пълен въздърж/ плодове, само малко бОровинки и замразени вишни с йогурт, ама и това спрях от месец и половина .
Докато си пиех розето, кз падаше под 5 🤪.
А пък аз съм му поотпуснала края напоследък и нямам търпение да се кротна на едно място вече и да си влизам в релси. За сега не ми се отразява така че и да го усетя, но си знам че не е хубаво да е за дълго... При нашите съм, добре че не закусвам защото представата на мама за закуска е мекици и подобни
Останалите хранения са малко по-добре, а и пресни зеленчуци бол, ама не е и баш каквото трябва да ми е храненето. Но пък и не мога цяла къща хора да карам да се съобразяват с мен, нито все да казвам на мама че напразно е готвила и това няма да го ям... Та така за сега, поне се наслаждавам на компанията че от години не сме прекарвали толкова време заедно. Другото ще си дойде по местата после, няма де да ходи. 
) една седмица живях на сладолед (буквално и в момента докато пиша ям надявам се последния за тая година), и аз качих 2 кила, ама всички останали симптоми сърцебиения брутални смущения в съня, събуждане по нощите нервност, сънливост и т.н. и какво от това, всеки изпада в дупки, но по-важното е човек да успее да излезе от дупката или да премине препятствието, то това е човешкия живот не цел, а път, така, че това че си кривнала от него е без никакво значение, има една приказка, че прекаления светец и богу не е драг, след като знаеш какво правиш отново ще влезеш в пътя. 
Явно трябва да гладувам повече, че да видя резултат и в тази посока 
