Здравейте мами , с риск да бъда упрекната ще ви споделя какво ме мъчи.. Имам син на една година.Още докато бях бременна не исках да го кръщавам на никого и таткото беше на същото мнение.Но като наближи момента моите родители започнаха да ме питат как ще го кръстим и като им казах те много се ядосаха започнаха да ме убеждават , че не може така трябва да е кръстено на родителите на мъжа , след това той попита родителите си и те бяха на същото мнение , че трябва да е кръстено на тях ,аз не исках .. , но след тези думи на родителите на мъжа ми и той започна да се разобеждава за това име и да се опитва да ме убеди , че трябва да го кръстим на неговите родители и така след като никой не ме подкрепяше , аз отсъпих и го кръстихме на тях. но оттогава това ми тежи и не мога да го приема , че така ме принудиха да го кръстя на тях...
- Публикувана: 2 септ. 2022, 15:35 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2022, 22:01 ч.
Име на бебе
Направете си второ, като ви питат и настояват да кръщавате на някой си просто се съгласявайте и кимайте, за да не ви тормозят и накрая си го кръстете както вие искате. В крайна сметка майката носи детето и има пълно право да го кръсти по нейно осмотрение. Може да се посърдят после известно време, но ще им мине.
Човек трябва да се научи да живее с изборите си. Избор е да клекнеш и да кръстиш детето според вижданията на друг, избор е да се опълчиш и да рискуваш лошо гледане с години. Правилно, неправилно - след като изборът е направен е безпредметно чудене, самосъжаление, вайкане и гледане назад.
Моето скромно мнение по въпроса даже няма значение. Изборът също така учи и евентуално помага в бъдещи такива.
Моето скромно мнение по въпроса даже няма значение. Изборът също така учи и евентуално помага в бъдещи такива.
Казва се Мартин , тежи ми това , че бях под натиск
Мартин е хубаво име, можеше да е много по-зле.
И при мен имаше натиск, авторке. Да им се не начудиш на роднините, сякаш въобще не ме познават. Дори и мъжа ми по едно време изплю да бъдело на баща му. Естествено на мен няма как да ми се въздейства по никакъв начин, но само за успокоение го написах, че си е съвсем естествен процес да те понатиснат от всички страни.
Ще свикнеш, свършено е вече.
Ще свикнеш, свършено е вече.
За мен е голяма грешка тези неща да се говорят когато "бебето е на прага". Родителите ми знаят, че ще си кръстя детето, както решим с бащата и напълно ме подкрепят (ако не ме подкрепяха пак щеше да е моето, но поне ще имат едно на ум да не се пробват даже, да се мусят тихо). Това го знаят още от преди да сме заедно с него, просто сме си говорили на тази тема. ММ по същия начин с неговите родители. Изговорихме го още при идеята за бебе.
Проблемът е на очаквания и реалност - те да очаквали ти да се сетиш сама да го кръстиш на тях. Ти си очаквала мъжа ти да не е безгръбначен и роднините ти да не са неандерталци. От там идва разочарованието.
Изключително важно е тези неща да се говорят предварително, наистина. И да не се споделят идеите с родата. Това ми е закон. Пред свършен факт да се сърди, който иска, колкото иска.
Проблемът е на очаквания и реалност - те да очаквали ти да се сетиш сама да го кръстиш на тях. Ти си очаквала мъжа ти да не е безгръбначен и роднините ти да не са неандерталци. От там идва разочарованието.
Изключително важно е тези неща да се говорят предварително, наистина. И да не се споделят идеите с родата. Това ми е закон. Пред свършен факт да се сърди, който иска, колкото иска.
Щом детето вече е родено и му е дадено име, няма смисъл от негативни емоции. Или свиквай, или заведи дело за смяна с всички семейни последици. Ти решаваш.
Но преди всичко се научи да си отстояваш мнението и желанията. Щом си се омъжила и имаш дете, значи си пълнолетен човек. Бъди и зрял такъв.
И променете, заедно с мъжа ти, тази зависимост от родителите, за да не ви манипулират. И зависимостта от твоите също, защото явно си зависима поне емоционално, щом са си позволявали да те тормозят, докато си била бременна.
Но преди всичко се научи да си отстояваш мнението и желанията. Щом си се омъжила и имаш дете, значи си пълнолетен човек. Бъди и зрял такъв.
И променете, заедно с мъжа ти, тази зависимост от родителите, за да не ви манипулират. И зависимостта от твоите също, защото явно си зависима поне емоционално, щом са си позволявали да те тормозят, докато си била бременна.