За късата памет на някои българи

Не съм чела отговорите и вероятно повтарям голяма част от тях - моето мнение е че НЕ МОЖЕШ да забравиш майчиния си език и всичко останало е фасон и самозаблуда. Вероятно има думи, на които трудно се намират аналози, но това е трудно, а не невъзможно.
Леля ми е напуснала БГ през 1947 г. Във Франция беше научила част от приятелите и колегите си на отделни български думи и изрази. Преди 5 години беше започнала да пише речник на турските думи в български език и беше стигнала до около 6000 думи (тя го правеше собственоръчно, без да ползва вече издадени такива в БГ). Днес разбирам, че като резултат от болестта й (Алцхаймер) вече почти не може да говори на френски, А САМО НА БЪЛГАРСКИ. И това е след 50 години във Франция и нито един ден прекаран в БГ от тогава насам!

С никого не ща да споря. И най-дребното нещо тука става повод за вадене на ножове - не, мерси (merci) Аз мисля, че идеално си личи кое е объркване, кое - поза и ги има и 2-те. Набутването на чужди думички с БГ окончание в българското ни ежедневие тук, в родна България, изобщо не се наемам да коментирам, че много ми се пали фитила

Мисля, че по тази тема обобщения наистина не могат да се правят. Всичко е много индивидуално - някои хора отлично боравят с няколко езика и превключват от един на друг без проблем, за други това си е цяло мъчение. Аз заминах в чужбина на 19 години. Изкарах цялото си висше образование там, след това работих и се върнах когато бях на 28. Най-големи проблеми и с българския, и с чуждия имах първите 2 години. Като че ли просто се бъгнах. Нито един от езиците не говорех както трябва. Пишех добре, но с говоренето бях зле. На български не грешах думи, нито пък можеше да става и дума за акцент и дори и интонация, но определено ми се губеха думи. Живеех с французи, учех с тях, нищо на български не прочитах. Така постепенно българският ми си остана на ниво гимназия, започнах да си намирам по-трудно думите и за да замаскирам този проблем започнах да ползвам паразитни думички и да "ъ"кам на всяка дума. Мен лично ме беше много срам от този факт и започнах да чета малко повече, за да наваксам. Като се върнах в България ми беше кошмар в началато още повече че с мъжът ми продължавах да говоря на френски, защото той български не знаеше. Термините в икономиката, политиката и разни други теми ги наваксах четяйки много вестници и правейки преводи. Между другото този форум страшно много ми помогна да се запозная с по-съвременния бг език, този който се говори от по-младите хора. Не можете да си представите как съм се смяла със сълзи на изрази като "Утрепа рибата" и подобни. Никога не ги бях чувала и истински се забавлявах тука в началото. По 5-6 пъти съм си редактирала всеки постинг, за да избегна повторенията и да се сетя някои правила по правописа. От тогава станах и преводач, но и досега ми е по-лесно да превеждам от бг на френски отколкото обратно, защото продължавам да не съм сигурна в добрия изказ на родния си език. Просто нямам достатъчен опит на него на по-високо ниво (не съм учила в университет на бг) и затова. Естествено в ежедневието вече се справям добре, само с паразитните думички все още се боря, но важното е, че има напредък. На мен винаги ми се е налагало да полагам повече усилия, за да постигна някакъв успех с езиците.

Иначе по-добре да не ни чувате с мъжа ми как си говорим в къщи - той уж учи българския и сега е на стадий да говори всичко смесено. И двамата си правим изречения от 2-та езика, а дъщеря ни не знам кога ще проговори, засега е явно в шок от нас и чак напоследък започна да проговаря, но казва само бг думи, въпреки че в къщи се говори повече на френски.

 

Живяла съм 6г в Испания-говоря български със шопски акцент. Хората,дето ми докарват разни чуждоземни акценти/не дъми,а акценти и произношения/ са ми меко казано смешни.