В животът си забелязах , че колкото по-успешни започнахме да ставаме с мъжът ми, толкова по-самотно започна да става около нас. Стотици пъти с него сме си говорили за това и ни е било много болно. Зейна страшна пропаст в темите ни, в ценностите, в критериите, в стремежите във всичко… Не успяхме да намерим сродни души. Много ни тежи това. Изградихме материалния си живот така, че да не зависим от никой и от нищо освен от себе си, но не сме искали да останем сами, а за съжаление така се получи
- Публикувана: 29 окт. 2022, 12:34 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2024, 23:23 ч.
За хората, които нямат приятели
Според мен не от “успешност”, заради израстване и различните нива на съзнание.
Аз никога съм нямала нужда от близки приятелки. Имам моменти, в които искам да съм сама навсякъде. Ейнджъл е отговорила защо така се получава. Дефакто аз нищо не получавам като емоция от тези хора вече. Нямаме теми. А нови хора, допускам, но не се чувствам честна с тях. Има неща, които не бих споделила и с мъжа си. Понякога съм копняла за приятелка жена, която да ми е сродна душа, но не съм я откривала. Неподходяща среда ли, какво ли...
В животът си забелязах , че колкото по-успешни започнахме да ставаме с мъжът ми, толкова по-самотно започна да става около нас. Стотици пъти с него сме си говорили за това и ни е било много болно. Зейна страшна пропаст в темите ни, в ценностите, в критериите, в стремежите във всичко… Не успяхме да намерим сродни души. Много ни тежи това. Изградихме материалния си живот така, че да не зависим от никой и от нищо освен от себе си, но не сме искали да останем сами, а за съжаление така се получи
Това ми напомни на един любим цитат на Оскар Уайлд: “ Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.”
Хората, които нямат приятели, рядко осъзнават това. Обикновено са обградени с много хора - основно за маса. И същите тези бързо окапват под масата, когато наистина има нужда от приятел.
Аз никога не съм имала нужда от тълпи народ, за да се чуствам оценена и несамотна. Но доста такива маси съм редила, в името на приятелството според разбиранията на човека до мен, и пак се вижда кои остават накрая. Максимум 2 ма-3-ма. Останалото е пълнеж.
Аз никога не съм имала нужда от тълпи народ, за да се чуствам оценена и несамотна. Но доста такива маси съм редила, в името на приятелството според разбиранията на човека до мен, и пак се вижда кои остават накрая. Максимум 2 ма-3-ма. Останалото е пълнеж.
Аз никога съм нямала нужда от близки приятелки. Имам моменти, в които искам да съм сама навсякъде. Ейнджъл е отговорила защо така се получава. Дефакто аз нищо не получавам като емоция от тези хора вече. Нямаме теми. А нови хора, допускам, но не се чувствам честна с тях. Има неща, които не бих споделила и с мъжа си. Понякога съм копняла за приятелка жена, която да ми е сродна душа, но не съм я откривала. Неподходяща среда ли, какво ли...
Не мисля, че мога да се доверя на някого изобщо някак.
Оставям това тук:
Не мисля, че човек има много приятели по принцип. Приятели могат да се нарекат доказаните такива. Останалите са само приятни познати, с които избираш да прекарваш време по една или друга причина.
Оставям това тук:
Докато не изпаднеш в нужда и не разбереш, че няма кой да ти помогне и че никой няма да те помни след като вече няма да те има.
Някой хората, които са по-успешни, съответно по-богати започват да ходят по по-скъпи места и очакват и техните стари приятели да ги придружават. Но за старите приятели тези места не са за техният стандарт и се натрупва огорчение и у двете страни.
Да имаш, да правиш и да поддържаш приятели също е работа, която може да е успешна, а може и хич да не е. Така че мисля, че хората, които нямат приятели, просто не желаят да имат.
О, трактат мога да напиша за истинските и фалшиви приятели...
Когато ми беше най- трудно, имах близки, които да ме изслушват, съчувстват и помагат. Когато животът ми се подреди обаче, на всички им "падна ченето" че на нещастната Вики все пак потръгна в живота... Дори не ми честитиха, не се насилиха да се усмихнат за моето щастие. Не, не бяха болни или нещастни в тези моменти... Не.
Оскар Уайд е бил прав.
Имаше и друг момент, когато аз бях до приятелки и до техните моменти на болест и опити за бременност. И когато успяха, аз същ бях до тях.... Но когато аз започнах да унивам.. тяхната подкрепа бе точно Нула.
В момента имам точно шестима приятели, от последните години. За сега се държат като мечтаните приятели. Нямам нужда от повече. Познати имам много, но не всеки може да ме впечатли особено.
ММ има също толкова. Не се чуват по цяла година, но когато го повишиха все пак се събраха да го отпразнуват. А когато друг катострофира отново се събраха за да видят дали и с какво могат да помогнат.
Прав е в това - Мъжкото приятелство е по-здраво от женското.
Когато ми беше най- трудно, имах близки, които да ме изслушват, съчувстват и помагат. Когато животът ми се подреди обаче, на всички им "падна ченето" че на нещастната Вики все пак потръгна в живота... Дори не ми честитиха, не се насилиха да се усмихнат за моето щастие. Не, не бяха болни или нещастни в тези моменти... Не.
Оскар Уайд е бил прав.
Имаше и друг момент, когато аз бях до приятелки и до техните моменти на болест и опити за бременност. И когато успяха, аз същ бях до тях.... Но когато аз започнах да унивам.. тяхната подкрепа бе точно Нула.
В момента имам точно шестима приятели, от последните години. За сега се държат като мечтаните приятели. Нямам нужда от повече. Познати имам много, но не всеки може да ме впечатли особено.
ММ има също толкова. Не се чуват по цяла година, но когато го повишиха все пак се събраха да го отпразнуват. А когато друг катострофира отново се събраха за да видят дали и с какво могат да помогнат.
Прав е в това - Мъжкото приятелство е по-здраво от женското.
Аз не зная дори какво е това приятелство, спрях да вярвам, че и съществува. Осъзнах че докато съм се прераздавала за другите, била до тях в трудни моменти, в щастливи моменти.. изведнъж видях, че до мен в трудните ми моменти нямах никого, а още по - големия шамар получих, когато ми потръгваха нещата и нареждаха, реакцията на "приятелка" - разочарованието и гневът й, че съм добре.. В един момент се изтощих да наливам от пусто в празно. Отдръпнах се, престанах да търся, всички онези които все аз търсех. Останах без никого, може би познати, но за мен не че има някаква съществена разлика и докато уж ги имаше.
Имам само познати. Пусто ми е,но явно някъде бъркам.