Да се разделя ли с бащата на детето ми

  • 4 645
  • 82
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 32 295
Да споделя от опит. Сама отгледах детето и никой не ми е помогнал. Градина, училище, доктори, уроци... Преди месец сина ми каза отивам да живея при тати и си тръгвам. И оттогава не говори с мен, не ми вдига телефона, баща му също. Там му е по добре защото контрола е занижен, развали си успеха, има 15 забележки за лошо поведение, чух че е пушил трева... Но казва на майка ми, че там  му е по добре и винаги е искал да живее с баща си. Изпипай си нещата юридически и не се отклонявай от тях за да не попаднеш в този ад, като мен. Не си мисли че бащата ще помисли за някой освен за себе си.

Много тъжно.
На колко години е това дете?
Но като порастне и установи, че животът му е провал - да обвинява баща си и себе си.
Не мога да повярвам какви деца има. Че и не ти се обажда.

# 46
  • Мнения: 414
Да споделя от опит. Сама отгледах детето и никой не ми е помогнал. Градина, училище, доктори, уроци... Преди месец сина ми каза отивам да живея при тати и си тръгвам. И оттогава не говори с мен, не ми вдига телефона, баща му също. Там му е по добре защото контрола е занижен, развали си успеха, има 15 забележки за лошо поведение, чух че е пушил трева... Но казва на майка ми, че там  му е по добре и винаги е искал да живее с баща си. Изпипай си нещата юридически и не се отклонявай от тях за да не попаднеш в този ад, като мен. Не си мисли че бащата ще помисли за някой освен за себе си.

Много тъжно.
На колко години е това дете?
Но като порастне и установи, че животът му е провал - да обвинява баща си и себе си.
Не мога да повярвам какви деца има. Че и не ти се обажда.
На 14.

# 47
  • Мнения: 32 295
Не е пълнолетен, но достатъчно голям за да реши.
Да не би да си била твърде строга с него?
Явно бащата е боклук, щом позволява детето му да стигне това ниво.
Ама ще му натежи синчето като порасне и не може да намери работа.
Той и ще е мързелив.
Тогава може бащата да го изгони и да ти го връчи.
Но да ти кажа може и да ти звънне за парички за трева.
Вече ти ще решиш да ли да му даваш или не.
Може да му кажеш, че е избрал баща си и да иска от него.

# 48
  • Мнения: 414
Не е пълнолетен, но достатъчно голям за да реши.
Да не би да си била твърде строга с него?
Явно бащата е боклук, щом позволява детето му да стигне това ниво.
Ама ще му натежи синчето като порасне и не може да намери работа.
Той и ще е мързелив.
Тогава може бащата да го изгони и да ти го връчи.
Но да ти кажа може и да ти звънне за парички за трева.
Вече ти ще решиш да ли да му даваш или не.
Може да му кажеш, че е избрал баща си и да иска от него.
Да, строга съм. Но смятам, че на тези години така трябва да бъде. Това са най-опасните години. Надявам се , че ще успея да се преборя в съда. Съжалявам само, че не го направих още някога когато го напуснах. Затова казвам на авторката на темата - бягай и всичко да мине през съд.

# 49
  • Мнения: 32 295

Да, строга съм. Но смятам, че на тези години така трябва да бъде. Това са най-опасните години. Надявам се , че ще успея да се преборя в съда. Съжалявам само, че не го направих още някога когато го напуснах. Затова казвам на авторката на темата - бягай и всичко да мине през съд.

Ами хубаво е да се вгледаш малко в себе си.
И в това колко строга си, че да ти избяга детето и да не ти се обажда.
Да отблъснеш детето си до такава степен, не говори добре за теб.
Лошо няма да си строга и да изискваш да учи и развива.
Но ако му забраняваш какви ли не забавления, нищо чудно, че е избягал.
Накарала си го да отиде в другата крайност само и само да подиша малко въздух.
И да спечелиш какво ще постигнеш. Детето пак може да избяга и то скоро. Остават му малко до пълнолетие и точно твоята строгост ще го отблъсне.

# 50
  • Мнения: 414

Да, строга съм. Но смятам, че на тези години така трябва да бъде. Това са най-опасните години. Надявам се , че ще успея да се преборя в съда. Съжалявам само, че не го направих още някога когато го напуснах. Затова казвам на авторката на темата - бягай и всичко да мине през съд.

Ами хубаво е да се вгледаш малко в себе си.
И в това колко строга си, че да ти избяга детето и да не ти се обажда.
Да отблъснеш детето си до такава степен, не говори добре за теб.
Лошо няма да си строга и да изискваш да учи и развива.
Но ако му забраняваш какви ли не забавления, нищо чудно, че е избягал.
Накарала си го да отиде в другата крайност само и само да подиша малко въздух.
И да спечелиш какво ще постигнеш. Детето пак може да избяга и то скоро. Остават му малко до пълнолетие и точно твоята строгост ще го отблъсне.
Не че ти дължа обяснения, но само да вметна... Нищо не се забранява. От нищо не се лишава. Има вечерен час, не може да отиде на кино от 22,30 ч, трябва да си подреди чантата за училище... Неща които сега са позволени.

# 51
  • Мнения: X
Ssliigg, дано съда да ти върне детето при теб. Добра идея е да посещавате терапевт и детето и ти, за да ти дадат насоки как да се сближите отново и да поправите връзката помежду си. Никак не ми харесва, че бащата не му дава да ти се обажда, нито съдейства по някакъв начин. Както и да е, най-важно е детето и неговото (както и твоето!) емоционално състояние. Точно това е, върху което трябва да поработите, но с добър психолог и подкрепа. Успех!

# 52
  • Мнения: 12 893
Аз не мисля, че съдът много ще помогне. Какво, с вериги ли ще го оковеш у вас? Ще отиде на училище, оттам - у баща си. Какво ще направиш? Не се сещам да имаш полезен ход.

# 53
  • Мнения: 32 295

Да, строга съм. Но смятам, че на тези години така трябва да бъде. Това са най-опасните години. Надявам се , че ще успея да се преборя в съда. Съжалявам само, че не го направих още някога когато го напуснах. Затова казвам на авторката на темата - бягай и всичко да мине през съд.

Ами хубаво е да се вгледаш малко в себе си.
И в това колко строга си, че да ти избяга детето и да не ти се обажда.
Да отблъснеш детето си до такава степен, не говори добре за теб.
Лошо няма да си строга и да изискваш да учи и развива.
Но ако му забраняваш какви ли не забавления, нищо чудно, че е избягал.
Накарала си го да отиде в другата крайност само и само да подиша малко въздух.
И да спечелиш какво ще постигнеш. Детето пак може да избяга и то скоро. Остават му малко до пълнолетие и точно твоята строгост ще го отблъсне.
Не че ти дължа обяснения, но само да вметна... Нищо не се забранява. От нищо не се лишава. Има вечерен час, не може да отиде на кино от 22,30 ч, трябва да си подреди чантата за училище... Неща които сега са позволени.

За поведението му си има причина. anie11 е права.
Наистина се замисли да посетите терапевт.
Защото и съдът да ти го върне, пак ще отиде при баща си.

anie11, от първия и пост разбрах, че детето просто не се обажда. А не че бащата не дава.
Макар че знае ли се...

Замислих се и друго. Децата са податливи на манипулация. Да не би нещо бащата да му влияе, да му дрънка лъжи, да го настройва. Или някои други роднини.

# 54
  • Мнения: 5 274
Пиши ми на лично. В момента съм под същите манупулации от 14г. Ми дъщеря. Заплахи, че ще отиде при баща си. Аз до сега сама я бутах толков време дори без издръжка. Училища, танци, частни уроци. На 3 места съм работила за да я изуча. Сега ако някоя нейна приятелка и се похвали, че е била на купон с преспиване или чалготека тя започва да мо извива ръцете, че ако не я пусна ще отиде при баща си. Това всичко е от годините, през които при всяко вземане от баща и, той и цялата му рода и говориха колко съм луда и проста. Вчера ми казва, че не училището е най-важно в живота, а житейския опит. Колкото и да обяснявам, че той ще дойде чак след като се изучи и работи и създаде семейство и деца и ако бърза да го натрупва сега после няма да има необходимото време за учене и тя ми отговаря "бахти филмарката". От миналата година я затресе пубертета и толкова се промени, сякаш това е друго дете. Но така е, няма ли единомислие и разбирателство между родителите без значение дали са заедно или не това става с децата. И не само с децата ма разведените. На една приятелка синовете и гледаха 15 години тормоз върху майка им и в момента, в който по-големия вдигна ръка на майка си, тя тогава се усети и се изнесе от там, но те не я последваха, беше твърде късно.

# 55
  • Мнения: 18 381
Мисля си, че когато човек се мъчи да свърши сам неща, които обикновено вършат двама, неминуемо занижава качеството.
Например докато си заета постоянно с други (битови) неща или да изкарваш пари, нямаш толкова време да общуваш с детето, да се забавлявате заедно. И проблемите идват може би оттам.
А другият родител, включвайки се по-рядко, посвещава цялото си внимание на детето и всички срещи стават малък празник. И ей ти го готиния татко, а ти лошата.
А, да, и като си претоварена се изнервяш, и това се отразява - повече забележки, липса на търпение и т. н.

Те децата имат други приоритети, не "да се изучат". Дори аз, която бях отличник, на 14 години не съм си казвала "Ох, хубаво, че са нашите, че да се изуча, колко ли им е трудно!" (майка известно време издържаше трима ни, хич не съм се замисляла дали й е било лесно или трудно, сърдита бях, че не одобрява ученическата ми любов. Кой ти мисли за учене, плащане на сметки и др. на 14 г.)?!

Последна редакция: сб, 19 ное 2022, 11:10 от Lorelada

# 56
  • Мнения: 41 682
Не всички деца пренебрегват ученето заради модите в средата им. Аз например давах на две писти - с приятелките гледах да съм по модите, ама тайничко сама за себе си мислех за бъдещето. Това още до седми клас, а след това в Немската даже не беше и трудно, защото всички бяха така.

# 57
  • Мнения: 32 295
Злодеида, моят брат обича повече родата на баща ми и него повече от майка ми.
Просто защото те на работа не го учеха. Те го глезеха и му угаждаха. Ако поискаше чиния да си измий, баба ми направо кресваше - стой, няма да миеш, да не ти стане нещо на пиленцето. И го казваше  с тъп селски смях.
А майка ми нейните родители на труд го учеха.
Така става като няма единомислие във възпитание.
След развода баба ми си позволи да отвлече брат ми. Имаше  дело и съдът отсъди брат ми да живее там за известно време. В съда и брат ми заяви, че иска при баща си.
Той баща ни не му пукаше, той грижа за нас не е проявявал.
Бабката вършеше мизериите.
Баба ми дори убеди брат ми през това време когато живееше там, че майка ми не му е майка и тя всъщност го е родила. И той повярва, че и го заявяваше и на майка ми.

Последна редакция: сб, 19 ное 2022, 12:21 от Елора

# 58
  • Мнения: 18 381
Не всички деца пренебрегват ученето заради модите в средата им. Аз например давах на две писти - с приятелките гледах да съм по модите, ама тайничко сама за себе си мислех за бъдещето. Това още до седми клас, а след това в Немската даже не беше и трудно, защото всички бяха така.
Разбира се, но това е нещо, което се подразбира от само себе си (че ходиш на училище и там имаш определени цели), вълнуващи обаче са други неща.
От 6 клас реших да бъда юрист. Само че не приписвах като заслуга на майка си това, че работя по въпроса. Но черна точка, че не харесваше момчето, ДА! Expressionless

# 59
  • Мнения: 6 798
Охх чак настръхвам от последните истории. Но не мислете, че раздялата с бащата е причината. Същото, че и по-лошо, щеше да се случи и ако не бяхте предприели раздяла. Не си слагайте вина за това. Дори добре сте постъпили, че сте се разделили с подобни индивиди, способни да прецакат живота на детето си,за да угодят на своето Его. Това са долни душици и децата някога ще го осъзнаят. Дано само не е късно. Вие като майки сте взели най-правилното решение - раздяла с индивида. Така показвате, че подобно поведение не се толерира. Урокът, обаче, ще бъде научен на една по-късна възраст. След време децата ще се върнат при вас.

Общи условия

Активация на акаунт