До колко са самостоятелни децата ви?

Здравей,моите са на 3 и на4-ри годинки и вече са много самостоятелни-сами се хранят и обличат,дори напоследък ходят сами в тоалетната и  не ме търсят изобщо/за бърсане на дупета и за кураж,щото ги е страх/,Но съществена роля за това има детската градина.Откакто ходят 2-те заедно са по-задружни и самостоятелни и взаимно си помагат.Иначе каката от малка се научи да се оправя самичка ,защото аз бях по-ангажирана с бебето-не че съм я пренебрегвала,но просто докато кърмех нямаше как да храня и нея и вместо да чака ,тя се опитваше да си хапва сама-естествено доста се цапаше,но това е част от самообучението .А малката гледа голямата и я копира Обясни на детето си ,че вече е голяма и трябва да се опитва сама да се справя с всяко нещо.И най-важното-не спирай да я поощряваш с малки удоволствия които знаеш,че обича и я хвали за всеки неин опит . УСПЕХ                            ДЖУЛИ-07.01.2003    ГАБИ-29.12.2003

Голямата е на 6 и половина. Облича се сама, леглото си оправя, подрежда детската и даже помага на малката с копчета и чорапогащници при обличането. Малката е на 3г2м. От мен се иска само да им приготвя дрехи и да ги среша.
Каката искаше сама да се справя още откакто е проговорила. Май първото МА беше от сама, не от мама 
Малката пък, понеже всички и викат бебе, това я амбицира да докаже, че не е бебе и може и сама да се справя.

Моята дъщеря е на 3 и половина години, но вече е доста самостоятелна - облича се и се храни сама, ходи до тоалетна сама, мие си ръцете и зъбите сама, подрежда си играчкитеи т.н. Даже напоследък започна да си отсервира приборите след хранене. Но за поемане на някакви отговорнисти е още малка.

Смея да твърдя, че дъщеря ми(8г.) е много самостоятелно дете.От много малка се облича и храни сама. Докато бях бременна с брат и, често се случваше да не се чувствам добре, а тя изненадващо за мен проявяваше разбиране, даже ми носеше сок, вода, бисквити в леглото Сега ако аз имам работа тя сама си слага яденето, прави сандвичи, приготвя си нескуик, че даже и на брат си приготвя и дава. В събота и неделя често го взима в нейната стая, дава му закуска, а после го занимава докато се събудим с татко и или докато не му пропусне памперса. Сама си пише домашните и си приготвя нещата за училище, подрежда си стаята, бърше прах(малко позамазва), но на този етап е важно желанието....
И аз мисля, че ако поощряваш ежедневно детенце и му казваш че вече е голямо, то само ще започне да се държи като такова.

Дъщеря ми е на 3г. 7м. Сама се храни отпреди да навърши 2г. От скоро си мие зъбите и ръцете сама. При преобличането й е проблем само свалянето на блузите, но се справя някакси. Ходи сама до тоалетната и по малка, и по голяма нужда. Помага ми при сервиране и отсервиране на масата и така...

На 7 год е, и е много самостоятелна. От малка се облича и се храни сама. Сутрин се събужда с алармата на GSM-а си, става, мие се и се облича. Държи да се реши сама. От втората седмица на училище започна сама да си приготва раницата. Помага в сервиране и отсервиране на масата, ако например и се яде филия с нещо, отива и си я маже.
Понякога ми липсва малкото момиченце, което беше 

Щерката е на 9г. Самостоятелна е от към 7г. и половина. Почнах да я оставям сама в нас по цял ден и си се оправяше детото.
Днес за 3-ти път се прибра сама от училище и ме е яд, че не й поръчах да мине да вземе брат си от ДГ.
Сега милия чака... аз съм още на работа...

Голямата ми дъщеря е съвсем самостоятелна отдавна. 
А малката прави всичко възможно да й подражава. Дано скоро я догони

Чета ви и се радвам,че децата ви са самостоятелни.
Незнам аз ли бъркам някъде ама моята е уникална.Сама вкъщи не остава, сутрин аз я обличам и сресвам.Домашните пише под мое ръководство.Имам и много ангажименти с малката и на моменти ми идва в повече.

Синът ми е самостоятелен,може да се оправя добре сам-например да си сложи неЩо за ядене,да си отсервира,да си подреди стаята и т.н.Но си пада малко мързелив и предпо4ита аз да направя вси4ко това вместо него.
Надявам се сега покрай бебето да запо4не да помага пове4е.

Дияна сама си приготвя дрехите за градината, сама се облича. Единствено иска като си ляга вечер тати да ходи да я завие
Тази вечер разходи кучето

От няколко седмици желанието и да прави всичко сама направо ме подлудява. Не дава да я храни някои от доста отдавна, но вече започна да не дава и да я обличаме и събличаме. Тича сама до гърнето, сваля си сама дрехите, вдига си бодито за да не го намокри, върши си работата и се загащва сама-няма да ви казвам как. Но въпроса е че ако я докосна само надава такъв вой, че размирявя цялата къща. В момента сме на такава вълна, че всичко трябва да прави сама.

Прекалила съм с обгрижването на времето и сега е като завързана за мен.

Моите могат да бъдат и много самостоятелни, стига аз да не съм наоколо. 

Гоялмата може да се справи с всичко - да се облича, съблича, къпе, оправя легла, да облече брат си, да се приготви за училище, да отиде да купи това-онова, да приготви закуска или обед за двамата, да си напише и научи, да остане сама и да й има човек доверие, че няма да направи нещо тъпо, да се грижи и за брат си и т.н., и т.н. Но аз не й давам тази възможност. Ако мен ме няма, баща й я оставя и тя се справя перфектно, но ако аз съм с тях /а това е 99.5% от времето/, то просто всичко правя аз. Аз съм много бърза, всичко при мен трябва да се случва с добра динамика и да се прави по точно определен начин. Не мога да понасям /какво не мога да понасям, направо откачам/, ако нещата не стават с определената бързина и по точния начин. И се получава така, че аз я обличам, събличам, водя, взимам, реша, проверявам непрекъснато, къпя /само през зимата де/ и изобщо обгрижвам я максимално. Иначе има задължения вкъщи, да. Това го изтърпявам, но само защото майка ми ме възпира да ходя и да я ръчкам малката постоянно.

Крисо е същата работа. Той даже се справя по-добре и от нея, но все още е на мама лигльото, за което търпя непрекъснато критики. Особено от баща му и вуйчо му. Той умее неща, които други деца на неговата възраст изобщо не могат, обаче аз продължавам да му треперя. Напоследък баща му го взима навсякъде, където пътува и има възможност детето да е с него именно, за да го откъсне от мен. Аз се примирявам с неудоволствие, но съзнавам колко добре е това за детето .

Та така, биха били самостоятелни, и то с голямо удоволствие, ако нямаха майка-ненормалница. 

Моята принцеса е самостоятелна само когато тя поиска  може би когато беше по малка имаше по голямо желание да се справя сама . С храненето , ходенето до тоалетна и сервирането нямаме проблем но откакто тръгна на градина спря да се облича и съблича сама . Аз го отдавам на факта че търси повече внимание и все я поощрявам че може сама , но като каже че неиска няма как да я накарам . А пък все бързаме сутрин за градина - помагам , на тръгване пак бързаме че се стъмва докато си идем пак - помагам . Но всеки път като иска помощ казва Мамо моляте помогни ми и аз как да и откажа

На 8 години е самостоятелна само когато тя пожелае. Всичко може да прави (включително и някои домакински дейности), но трябва да й дойде "отвътре" - ако й кажа "хайде сега..." се започва една нескончаемо разтакаване.

Това за моята дъщеря ли си го писала Абсолютно същата история и при нас!

Големият ми син стана самостоятелен по неволя - работя на смени и когато съм първа смяна тръгвам преди да се е събудил. От 1 клас му се наложи да прави всичко сам - събуждане, обличане, миене, приготвяне на ядене, оправяне на стая, домашни и ходене на училище. Мързи го, естествено, но като вика неволята и тя не идва - взе че се организира чудесно. Ако е на кеф разхожда кучето, пуска прахосмукачка и други такива екстри. От тази година когато закъснявам и му се обадя, взима малкия от ДГ и се гледат в къщи докато се върне някой от нас с татко им. Общо - взето, доволна съм от това , че мога да разчитам на него и да не го мисля през деня.

Според ситуацията.Ако бързаме аз го обличам дребния ,ако имаме време той се справя доколкото може сам.Вече го уча да ми помага в домакинството и готвенето.Искам това да е естествено задължение за него,а не да ги дели на мъжки и женски дейности,когато порасне.

От няколко седмици ми се налага да лежа. За мен не е хич приятно, но пък повлия много добре на дъщеря ми. Мъжът ми се старае много, но домакинството и гледането на детето са нова и непозната сфера за него, така че на моята принцеса и се наложи много неща да прави сама - обличане, вчесване, къпане, ядене, заспиване без приказка... Просто няма кой. Тъй като сега не мога да я занимавам така, както преди, изведнъж се оказа, че тя чудесно може да си играе и сама. С една дума несамостоятелността й се е дължала единствено и само на моето отношение към нея - от една страна съм я подценявала, мислейки я за по-малка отколкото е, а от друга явно ми е било по-лесно да изпълнявам прищявките й, вместо да й се налагам. Така че несамстоятелни деца няма - има само прекаленно грижовни майки. Малко егоизъм от страна на майката по отношение на интересите й и личното й пространство действа много добре на децата.

Офф: Лекси , честито мъничка шушулка!! Лека бременност и здраво бебче ти желая !

Синът ми е на 7 години и също може да се оправя сам ,но когато  той си иска . Вече не помня от колко годишен се къпе сам , напоследък го оставям за около час сам в къщи след училище , докато съм на разходка  със  сетра му.Домашни пише сам , сам си оправя чантата , дори съм го оставяла да пази сестра си  , докато отидна до магазина. Негово задължение е и  изхвърмянето на боклука. Понякога обаче  от ревност ,отказва да прави каквото и да е .   

Честито, Ликси, много се радвам за новата лентичка!