Здравейте. Ще споделя с вас терзанията си относно едни несигурни отношения, които продължават вече година и няколко месеца. Иска ми се да видя нещата от различна гледна точка, тъй като съм пълна с въпроси относно това как да постъпя. На 19 съм, преди повече от година, подтикната от скуката в една дъждовна вечер, си свалих приложението "Tinder", не съм очаквала нищо сериозно, нито пък съм търсела нещо конкретно. Не съм и предполагала, че едно първоначално нищо незначещо запознанство в интернет ще ми донесе толкова сълзи и, че въпросното момче ще вземе такава голяма част от живота ми. Първо искам да уточня, че и двамата бяхме от различни градове, а аз съм по-малка от него с почти 5 години, което и се превърна в любимата му фраза "ти си твърде малка и неопитна във всичко". Започнахме да си пишем всеки ден, да се чуваме по телефона, да се опознаваме, след известно време отношенията ни така да кажа, градираха-той отвори темата за евентуална среща, редовно ми обещаваше, че непременно ще дойде. Наивно му вярвах, после последваха обяснения от типа "не съм и предполагал, че ще се привържа към теб, но ето, че ме е грижа за теб, мисля те", това така ясно ми се е запаметило в главата, просто се привързах. И всичко беше цветя и рози, въпреки, че не все още не се бяхме виждали, когато изведнъж се отдръпна, отговаряше ми през часове, причината -класика в жанра-беше се запознал с друго момиче, продължително увърташе и се опита да извърти нещата, че точно защото му пука за мен и не иска да ме нарани, е най-добре да спрем комуникацията си, или да поддържаме чисто приятелски отношения. Много зле ми се отрази всичко това, мислех си да му предложа да си споделяме повече, щях да му пратя малък подарък за коледа. Блокирах го в социалните мрежи, но от мислите си не успях да го блокирам, така изминаха три месеца, в които се чувствах празна, ходех като призрак, сънувах го и постоянно мислех за него, много ми липсваше. Писах му и така започна отново нашата история, оказа се , че и той ми е писал по-рано. Подновихме контакт, най-после се видяхме, заспивахме прегърнати, най-озадачаващото за мен беше фактът, че искаше да се запозная с майка му. Даваше ми смесени сигнали, до сега не мога да разбера какво точно му се върти в главата, колкото и разочароваща и трудна да е за приемане истината, една част в мен ми казва, че просто се е възползвал от мен. Уточнявам, че той е този тип вятърничави "хора на изкуството", които си имат чар и могат да те омаят с думи. Когато се запознахме бях в лош период, което и вероятно е причината да се привържа толкова силно. Въртя се в някакъв омагьосан кръг, борейки се с опустошаващи мисли. Трудно ми е да приема, че никога няма да получа любов от този човек.
Благодаря на всеки, който ще прочете историята ми, ще се радвам да чуя мненията Ви.
Благодаря на всеки, който ще прочете историята ми, ще се радвам да чуя мненията Ви.
