Звездни компромати - Януари' 23

Марин Върбанов. Ражда се през 1932 г. в Оряхово, остава сираче на 2 годинки и е осиновен от бездетните Тота и Иван Върбанови.Има смелостта да кандидатства в непрестъпната Художествена академия и да влезе да учи за художник. Това се случва през 50-те години на миналия век, комунизмът в България е победил, а след СССР и ние признаваме, че и в Китайската народна република е възтържествувал. Отношенията между държавите стават приятелски, топли. Следва размяна на студенти.
През 1952 г. младият Върбанов - бъдещият известен майстор на гоблена, направил революция в това изкуство, научава за възможността да замине за Пекин. Кандидатства и се оказва единственият ентусиаст. Решението да тръгне предопределя живота му. Години по-късно синът му, Феникс, ще си спомни, че баща му му е разказвал как вярва в прераждането, защото, когато попада в град Хан Джоу, има чувството, че се е разхождал из него. Днес там има академия на името на Върбанов. Прераждане... Дори са му викали Китайчето.

Сун - Студентка по живопис , изящна като рисунка върху порцелан от династията Мин, от благородно семейство с корени от столетия назад в историята на поднебесната империя. Фамилията й Хуай Куей означава Уханно цвете.  




Баща й е виден китайски интелектуалец – филолог, писател, преподавател по древнокитайски език, историк. Майка й завършва американски колеж, следва химия и преподава английски език.

Любовта. И трудностите.
 Връзките с чужденци са табу в Китай на Мао Дзедун, нищо че България е „братска“ страна. Марин е порицан в Академията, а на Сун гледат като на национална предателка. За да се виждат, двамата прибягват към хитрости. Измислят си таен език. Когато Сун заплита дългата си коса на една плитка, среща ще има, когато плитките са две – днес няма да стане. Срещите им са извън града. Там, в хралупата на едно дърво, двамата имали „пощенска кутия“, в която криели любовните си писма. Решили, че ще се женят.

Връзката им е силна, но незаконна... Възможно ли е да я узаконят? Просто в българо-китайските взаимоотношения няма такъв случай и затова няма и правни норми как да се реши. Оказва се, че Марин и Сун поставят прецедент, стигнал до самия Мао. Сун е запозната с традициите и тежката бюрокрация в страната си. Пише десетки писма до всякакви инстанции. Положението изглежда почти безнадеждно, докато едно писмо не стига до бюрото на дясната ръка на Мао Дзедун - Джоу Енлай. И той след дълъг размисъл го резюлира с “да”! Нека се вземат!
Години по-късно, когато Сун е вече известна бизнес дама в Китай, в офиса ѝ няма дипломи на стената, но това рамкирано писмо на Джоу Енлай е окачено на видно място.

През 1957-ма в Пекин се ражда първото дете – Боряна с китайско име Цяо Хун, което означава Малка дъга.  Две години по-късно, през 1960 г., тримата пътуват за България.



Легенди се разказвали как баба Тота посрещнала снахата китайка. В нейните очи била кльощава, недохранена. “Мале, сине! Що си ми довел? Какво е това извънземно? Хилаво, слабичко! Дай да го охраним”, рекла 100-килограмовата достолепна господарка на дома. Всички винаги са викали на съпругата на Марин Върбанов Сунчето, но баба Тота ѝ викала Анка - тя си знае защо. Както и едва ли е подозирала, че на сина ѝ в далечен Китай са му дали името Ван Ман - значението му е “десет хиляди години”, а символът - знакът за безкрайността.



В София, за да се издържат, пекинската аристократка Сун мие чинии в студентския стол. В мизерните условия обаче Марин е щастлив, Сун го вдъхновява и той твори денонощно. Става преподавател по текстил, после доцент и професор в Художествената академия. Основава катедрата „Текстил и мода“ ( а по-късно гобленната секция в Университета Ню Сауд, Сидни, Австралия ). Марин Върбанов се е превърнал в име, проправяйки пътя на модерния гоблен. Той съчетава наученото за тъканите и коприната в Китай с уменията си на скулптор и създава фантастични триизмерни композиции.
Изважда гоблена и стенния килим от стаята за гости и ги превръща в ценно приложно изкуство, което украсява много международни зали, галерии, изложби. Нашият творец не е просто забелязан, неговият талант е толкова ярък, че той печели редица награди.

След 3 години живот в таванска стаичка семейството се премества в къща на ул. „Оборище“. През 1962 г. се е родил Феникс и Сун хвърля пъпа му в академията. Буквално.
Името му е дадено от баща му. „Феникс означава възраждане ...“, а китайското му име  е Сяо Сун („Малкото борче“),

„ Майка ми беше силна портретистка, но също правеше гоблени. В ателието имаха тъкачки и се работеше без почивка. Идваха големи поръчки, включително от Тодор Живков за резиденцията му в Арбанаси. Едновременно с това купонът си течеше. Гостуваха ни Стефан Данаилов, Янчо Таков, майка ми направи много хубав портрет на Невена Коканова. Майка ми готвеше невероятно, приятелите ни се шегуваха, че на Оборище е първият китайски ресторант.“ От посолството понякога я снабдяват с непознатите в България соев сос и китайски гъби, заедно с новини за роднините й. Сун се превръща в софийска забележителност, работи като дизайнер в Центъра за нови стоки и мода, облича се артистично – има колекция от красиви копринени етнодрехи, дългата й коса е разделена на път по средата в духа на хипи модата и е със страхотно чувство за хумор.



Българският й е перфектен, но част от чара й са дребните, волни или неволни грешки, както когато казала на столична красавица „Вие сте голяма краставица“ или поискала в магазин за месо агнешки акъл вместо мозък. С Марин използват китайския като таен език вкъщи, когато не искат децата им да ги разберат. Феникс научава майчиния си език много по-късно, когато отива да учи за по-дълго в Китай.
Сун се връща в родината си чак през 1974 г., едва след като режимът в Пекин омеква. Когато застава на прага на дома си, роднините й не я познават, майка й буквално трябва да се ощипе, мисли, че сънува.

През същата 1974 година Марин Върбанов е поканен от министерството на културата във Франция да създаде ателие за съвременни гоблени.



 През 1976-а цялото семейство се мести в Париж. Феникс не знае френски и след многото приятели и веселия живот в София се чувства във вакуум. Тогава открива света на картините, рисуването, прави първите си графики с мастило. В свои води започва да се чувства едва когато влиза в Художествената академия. Не бърза да я завърши, следва цели 8 години, докато в един момент лично ректорът не го вика, за да го подсети, че може би е дошло време и да се дипломира.



През 1980 г. Марин Върбанов участва в панаир на изкуствата и галериите в Гран Пале, където се запознава с Пиер Карден. Дизайнерът е очарован от таланта и смелостта на българина, който прави революция в гоблена и от салонно изкуство с ретро привкус го превръща в модерна инсталация. Купува шест от творбите му за центъра си по изкуства Espace Cardin на Пето Авеню в Ню Йорк. Карден се запознава и със Сун и й се оплаква, че не може да пробие на китайския пазар, чуждите фирми там не са добре дошли, а и китайските жени още са подвластни на униформите, наложени по време на Културната раволюция. „Сега в Париж продавачките в елитните магазини говорят китайски, но след Мао китайките още не са се чувствали свободни да носят минижуп и да се обличат различно“, казва Феникс.

Сун предлага да помогне на Пиер Карден и така се ражда... Мадам Сун. Тя организира първото модно дефиле в Пекин през 80-те, не другаде при това, а в Забранения град. Отваря ресторант Maxim’s, първия чуждестранен ресторант изобщо, с мебели, докарани от Париж, който скоро се превръща в културен център. Правят се рокконцерти, изложби, светски партита. Милицията редовно е викана да го затваря.
„Спомням си как Карден слизаше на летището в Пекин, разперваше ръце и казваше – това е мое! Могъщ, силен човек, който гледаше към бъдещето, склонен към планетарен риск. Той първи стъпи не само в Китай, но и в Индия и Япония, затова се смяташе за новия Марко Поло. Чист бизнесмен, който можеше да коли и беси, много самолюбив, но имаше голяма слабост към майка ми“, спомня си Феникс. А тя е като негова реклама – костюмите му стоят фантастично на елегантната й фигура. През 1989 година, след като танковете на площад Тянанмън стъпкват първите прояви на демокрация и интернационалните фирми напускат презглава Китай, Карден казва, че продължава с бизнеса си и разчита Сун да му отвори и нови врати.


В началото на 90-те тя прави първата агенция за манекенки в Китай. Феникс си спомня как пътувал с майка си и едно от нейните момичета за САЩ за конкурса на агенция „Форд“, където китайката се класира четвърта. Той дори флиртува с тази „висока, стройна и красива мома“: „Момичетата от севера са високи, в агенцията на майка ми имаше по метър и 80-90.“ Сун организира великолепно шоу „Пет династии“ с фантастични костюми, музика и танци, с което обикаля света и представя историята на Китай. Тя организира и паметното първо гостуване на шаолински монаси в София. Снима се и в „Последният император“ на Бертолучи. Режисьорът вечерял в Maxim’s, когато я вижда и й казва, че тя ще играе императрицата във филма, в който участва и дъщеря й Боряна – като декоратор. Всъщност Сун има кинозакалка още от България, снимала се е в сериала „На всеки километър“ и в „Слънцето и сянката“ на Рангел Вълчанов.