ЗА или ПРОТИВ брака

Няма ЗА и ПРОТИв, ако искаш. Аз лично мечтаех да се видя булка, сватбата ми беше най-щастливият ден в живота и не съжалявам . Но това си е мой избор.

Ние сме заедно от 4 години, от няколко месеца живеем заедно. Този месец спряхме да се пазим и чакаме двете чертички по Коледа. Не мислим да се женим честно казано. Не съм си мечтала за това, пък и ми се струва голям цирк. Скоро гледах едно предаване по Бтв "Такъв е животът" и щях да падна. То едни чалги бяха...просто без думи останах. Не искам да обидя някой просто ....хич не е по мой вкус.  Мислим може би като си направим един отбор шаферчетата ... Да си призная като малка като гледах сватбените албуми на майка ми и баща ми и винаги съжалявах, че не са ми оставали от тортата.... пък тя такава хубава снимка има. Да не ги караме да съжаляват и те....

и аз не искам да те обидя, но въпросът е за брака, не за сватбата.

Ако хората са читави - няма никакво значение. Имаме приятели с две момиченца /на 6 и 3 годинки/. По "семейни" без брак хора и по-грижовен татко не съм виждала!!!

Аха! Теб те интересуват юридическите и социално-финансови аспекти...Ами първо, към момента нещата търпят промени, в момента се обсъждат промени в семейния кодекс. Тези промени са точно в посока на това да дадат почти еднакъв статут на двойки, които съжителстват заедно (със или без деца) като този на двойки, сключили граждански брак.
Но към момента всичко това все още са само проекто-закони, тъй че поживьом, увидем...Що се отнася до сега действащите закони, ако таткото признае детето и му даде името си, то това дете ще има всички права (по отношение на баща си) каквито би имало и ако бяхте семейна двойка, т.е. ще има права на наследник, както и да получава издръжка от баща си (дано да не се стига до там).  Сега по отношение на разни социални привилегии, ако решите да не "узаконявате вашата връзка"  и ако самата ти нямаш доходи, можеш да търсиш някакви социални помощи, или евентуално добавки, защото дохода на член от семейството ще се изчислява без да се има предив дохода на бащата (понеже формално погледнато не сте едно семейство). И сигурно детски ще е по-лесно да получиш, обаче те пък едни детски!!! Обратната страна на медала е, че от тази или от миналата година въведоха семейното подоходно облагане, което, когато имате едно или повече деца, ви дава облекчение върху данък общ доход, който ти и мъжът ти плащате. Това облекчение означава че доходите на бащата или на майката (по ваш избор), върху които се дължи ДОД, се намаляват с една сума в зависимост от това дали имате 1 или повече деца и така на практика плащате по-малък данък.
Друго което съм чувала е, че самотни майки не чакат ред за записване за ясла....
и както виждаш нещата са малко или много на кантар.
аз мисля че решението за и против брака трябва да се взема повече от гледна точка на принципи и етична позиция или ако щеш цялостна визия за живота, а не толкова от тази прагматична гледна точка....но това си е лично мойто мнение....

Да права си..моя грешка. Просто не мисля, че в момента животът ми е по-различен от "брачния" т.е. разликата е само една сватба и един подпис. От там и объркването.

И аз съм на това мнение.
Ние решението за брака го взехме когато бях бременна в края на 7-я месец. За около 2 седмици си оправихме документите и се разписахме. Сега живот и здраве сме решили на лято да слючим и църковен брак, но това е божа работа
При нас брака се оказа спънка от инансова гледна точка, няма да навлизам чак в пълни подробности само ще вметна че немога да вземам детски. Да знам че 18лв не са много но все пак...

И при нас имаше такива намеци от страна на майка ми... обаче ние не искахме да се женим.. Едно за това, че вече 9 г (тогава) имахме връзка и то някак си няма смисъл вече от подписи и друго, че една сватба отнема ужасно много финанси, които ние нямаме... За единия масраф да си дадем парите, дето ще ни трябват за бебето... Така не се оженихме, между другото дори не сме го обсъждали помежду си... беше ни ясно и на двамата, че не искаме...

За бебето. Защо са е ощетено? Ако е припознато от бащата си има всичко, което и ако имате брак. Вие също имате равни родителски права. Досега аз не съм имала никакви проблеми с това, че нямамм брак, по отношение на институции имам предвид...

Мисля, че ако не искате няма защо да го правите "заради родата"

И в чисто психологически аспект.... Ако реша да се разделя с бащата на детето си няма да имам формалности като развод и разделяне на родителски права (освен ако един от нас не заведе дело за права). Това от своя страна ни кара да мислим по-трезво при критични ситуации във връзката. Защото не ми виси на врата мисълта "ужас, ще се разведа" и щото е разправия ще седя с тоз човек. Един вид не ме задържа при него формалната страна. Сега не искам да разпалвам спорове от сорта, че не брака крепи семейството, но когато човек е с необременено с формалности съзнание може по-точно да претегли ситуацията. Това е моето мнение...

Успех и лека бременност!

Въпрос на личен избор. След като се чувстваш добре така с този човек, не виждам защо трябва да се жениш. Един подпис нищо няма да промени, а детето, припознато от бащата има абсолютно същите права, като такова, родено в брак.
Радвай се на бременността си и на мъжа до теб 

Ама законността на таткото е припознаването на детето. С майчинските няма да имаш проблем заради това, че нямаш брак. Ако недай боже нещо се случи с теб бащата е със същите права и като при брак. Разбираш ли, факта, че е припознал детето му дава равни родителски права. Единственото когато нямате брак е, че единия не онаследява другия... детето ви ви наследява и двамата, но вие помежду си не. Мен лично този въпрос не ме вълнува когато се касае до мен...

Аз съм ЗА брака в романтичния му вариант, когато мъжът предложи на жената без тя да го очаква. Това показва че той може да носи отговорност.
Когато обаче брака е по необходимост заради бременност, и с него и без него е все тая.
За мъжете е много изгодно това съжителство без брак - за мен лично ако един мъж не може да ми предложи брак, за нищо на света не мога да разчитам на него.
Освен това ми е много по-приятно да кажа "съпруга ми", отколкото "бащата на детето ми" 

Факта, че е поискал да има дете от дадената жена, за мен е далеч по-значим от факта, че поискал брак. Брака се разтрогва.. детето си е дете!!!! За мен няма такова нещо брак заради бременност. Има бременност заради желанието на двама да имат дете. А случайните бременности по никакъв начин не са повод за брак! 

Аз казвам не съпруга ми, а мъжът ми!!! Но по-ми харесва да кажа бащата на детето ми, точно поради горното дето казах..

Всеки си има право на мнение - моето е такова.
Дразня се че се опитваме да разрушим всичко, което си е било нормална традиция, опитвайки се да сме модерни - аз съм израстнала в семейство с брак и създадох пак такова - така ми харесва 

И аз съм без брак. Живеем заедно повече от 10 год., имаме 2 деца- абе семейтво в пълния смисъл на думата сме. Не се наричаме "майката/бащата на децата ми", а "жена ми" и "мъжа ми". Правата върху децата ни са еднакви.

Щом не ви се жени, не се женете. Много е тъпо да е по принуда от родителите ви. Самата мисъл, че сте взели решение, в следсвие на натиск отвън след време е възможно да създаде напрежение в отношенията ви. Подсъзнателно ще чувствате, че ви е наложено, а не е по собствено желание. Големи сте, самостоятелни сте. Не живеем в миналия век. Това е вашето семейство с или без брак и вие решавате как ще се бъдете по-щастливи. Ако промените решението си, винаги може да се ожените, докато в обратния случай /да се ожените и да промените решението си после/, разводът е много неприятен за всички. Важното е да се чувствате щастливи и свободни в избора си!