ЗА или ПРОТИВ брака

Защо бъркате сватба и брак. Сватбеното тържество зависи от финансовите възможности. Не ти трябват пари, за да се бракуваш. Необходими са ти документи и двама свидетели. Записваш си час в общината, на уточнената дата отиваш със свидетелите, питат те искаш ли, подписваш се и това е. 

Вси4ки омъжени жени които са писали тук правят връзка м/у сватбата и брака, защото за тях това е едно прекрасно изживяване и мил спомен. Останалите без брак ( сватба ) се 4удят как да разграни4ат 2-те....
Аз съм за брака. Всяка жена иска брак, иска ДА Я ПОИСКАТ ЗА БУЛКА, това  е един вид признане, 4е мъжа до нея я иска и за маика на децата си. Просто всяка жена би била щастлива, да види на колена мъжа на ме4тите си молеики я да му стане жена............ако на някои му е неприятно да види и изживее тази сцена бих казала, 4е не се интересужа от мъжа до себе си.....и не иска да е с него. Не отри4ам 4е има много семеиства които живеят добре и без брак, но аз съм за брака ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА, А НЕ МЪЖ И С4ИТАМ 4Е ЖЕНИТЕ СЕ 4УСТВАТ ПО ДОБРЕ КАТО СА ОМЪЖЕНИ.
 По темата, 4е няма нищо ве4но............... и да си без брак и с брак все  тая.....така, 4е по добре с БРАК     

Всеки има право да решава за себе си.

Ами мен ме поиска за майка на децата му и без това признание, а директно И двете ни деца са планирани и желани. Обмисляме идеята и за трето

И хайде този път едно момченце, че три такива красавици много ще ви дойдат и не знам как ще се оправяте с кандидатите 

Нямаме претенции за пола. Но за сега се въздържаме, че на мен много ми дойдоха 6 год. майчинство.
Сори за офф-а.

Аз съм за брака, въпреки неуспешния си първи такъв; не мога да го обясня точно, така го чувствам на този етап. При мен има и чист прагматични съображения - борим се за бебе и не ми се иска всички да сме с различни фамилии , но това е повърхностно казано, иначе има и много други причини.

Ами чак За и Против, не съм. Омъжих се и изобщо не съжалявам. Сватбата беше много семпла, но беше каквато аз си я избрах и каквато си я направихме. Обичаме се много с или без брак. Имаме чудесно дете, планираме скоро второ.

Според мен няма значение с брак или без. Аз мислех да не се омъжвам - независимо от това дали съм бременна и чакам дете; мъжа ми уж и той не искаше ама ми предложи(незнам защото беше махмурлия ли или заради родителите му). Така че общо взето както го чувстваш.

Аз съм категорично против брака. Няма сила, която да ме накара да се правя на идиот, да ме дърпат във всички посоко, да ме карат да се снимам с един куп непознати роднини, да ме карат да играя хора и ръченици, каквито ненавиждам и  най-вече да похарча един куп пари за един единствен ден. С предишния ми приятел имахме 12-годишна връзка. Със сегашния сме заедно от 4 години. Дъщеря ни е на 8 месеца. Факта, че не сме женени не променя нито отношенията ни, нито качеството на грижите към детето ни. То носи неговото име и това, че моята фамилия е различна не означава, че е ощетена по някакъв начин.  Дъщеря ни има двама родители, които се обичат и живеят заедно.

Е, много грубо, защо така , някои от нас намират очарование в сватбите, макар че тук се коментира по-скоро брака, а не сватбата, а той не винаги предполага правенето на идиот с играенето на хора и ръченици...

На кой както му харесва, и двата варианта не са лоши, когато намериш човека подходящ за теб.

Извинявай, но ако свързваш брака само със сватбата, звучи доста повърхностно.

И аз това щях да напиша, ама Рефлекс  ме е изпреварила.  По- важно е ти и приятелят ти дали искате да го направите и какво вие мислите за брака. Както вече си разбрала за правата и интересите на детето няма какво да се притесняваш- по закон и брачните и извънбрачните са равни. Т.е. не е нужно да бързаш с решението си само защото чакаш бебе /да се роди живо и здраво/ или заради нечии родители, ако не се чувствате готови.
Не мисля, че бракът ми е дал или ми е отнел нещо повече от приятелката ми, която живее с мъжа, с който се обичат и от който има дете, без брак. И ние и те сме семейства. Аз не се чувствам по- сигурна от нея- и с брак и без брак пак можеш да останеш на улицата и без туй дето сте го събирали двамата. Бракът не е единствената форма за уреждане на материалните въпроси при евентуална раздяла /обикновената съсобственост пак ще ти свърши работа/ и не винаги е достатъчна психологическа бариера да си вземеш куфарите. По- скоро такава бариера са децата. Е, аз бях булка и наистина беше много хубаво- ама за нея това не е важно, а и тя може да стане, ако един ден й се прище- пък било то и след 20 години.
Аз решх, че ще сключа брак, защото така го исках; явно съм човек, за който тези неща имат значение- въпрос на светоусещане, на вкоренено чувство за спазване на традиция...не мога да кажа точно.
И аз като Смърфиета виках, че сватбата е още един повод за купон, на което мъжът ми,  добави че и разводът също може да бъде такъв. Така че не чувствам брака и като бреме. Бракът е като всичко останало- какъвто си го направите.
Каквото и съжителство да избереш ти пожелавам повече щастие и по- малко сълзи.