как изобщо се справяте с бабите?

  • 3 180
  • 52
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 656
 newsm78
Защо ли съм на мнение, че въпросната заблуда за баби и гледане на внуци се внася именно от самите баби?
Колко пъти съм чувала "айде, искам внуци да гледам" от разни комшийки...
Ако още в началото уточнят, че искат само за да им се радват, може би много недоразумения ще бъдат избегнати.

# 46
  • Скопие/Асеновград
  • Мнения: 158
При нас ситуацията е следната: със сина ми се гледаме и се забавляваме сами, а от няколко месеца ходи на ясла, а аз от месец и нещо - на работа. Майка ми е на 600км и няма как да помага, ако трябва да свърша някаква работа навън.Навсякъде се носим заедно, а вечер няма излизане след 8, защото господинът спи.Свекърва ми е изгледала най-големия внук, сега гледа и сестра му. Сменят се с другата баба, живеят по един месец у девер ми и жената просто няма един миг спокойствие- през седмицата е с деца денонощно,събота и неделя си отива, за да изпере, изчисти, сготви за цяла седмица и пак се повтаря същото отначало. Все пак ние сме млади, не може от човек на 50-60 години да има нашата енергия. Не вярвам да има човек, които да издържи  колкото и голямо да е желанието да помогне. Така че организация и това е.
А като допълнение, майка ми е на гости при нас за Коледа и се убедих, че няма даже и теоретични шансове баби да гледат сина ми - първия ден си извадил всички дрехи от шкафа и ги пляснал насред дневната, оскубал листата на фикуса ми бенджамин, който гледам като писано яйце, у нас беше все едно е паднала бомба. Joy Всеки ден са подобни приключенията,така че ние ще си се гледаме и занапред, без баби.А бабите и дядовците имат по няколко часа събота или неделя да си играят и да се поредват на внуците. Grinning

# 47
Един съвет бих дал. Никога ама никога не търсете помощ от ваши родители, опитайте се да се справяте сами. Родителите колкото ида се стремят да помага и колкото са добронамерени почти винаги пречат. Несъзнателно но го правят. Те дори са в състояние да развалят взаимоотношенията на младите защото несъзнателно им се бъркат в живота.

# 48
  • Мнения: 689
Един съвет бих дал. Никога ама никога не търсете помощ от ваши родители, опитайте се да се справяте сами. Родителите колкото ида се стремят да помага и колкото са добронамерени почти винаги пречат. Несъзнателно но го правят. Те дори са в състояние да развалят взаимоотношенията на младите защото несъзнателно им се бъркат в живота.
Абсолютно съм съгласна, но да имаше кой да ми каже това по-рано. Ако живот и здраве имам второ дете вече ще знам. Грешката, която допуснах сега, няма да позволя да се повтори.

# 49
За това още нямам 2-ро дете...знам какво ме чака и не ми се хваща на хорото... Sad
Сега ми е лесно - детенце поотрасна, на никакви баби не разчитам, имам и мога да си позволя детегледачка...може и да е егоистично от моя страна, но това е.

# 50
  • Мнения: 150
Добре де,ще си кажа,че барем ми олекне  Crazy Най ми става гадно,когато питам майка ми какво ще прави например утре(с презумцията евентуално да оставим малкия и да забегнем за няколко часа),а тя веднага почва:"Ох  ooooh!,утре имам страшно много работа,толкова съм напрегната,не знам как ще сколасам!!!Защо,кажи?"Еми след такава тирада кво да кажеш  Crossing Arms  Tired
Звучи ми толкова познато. Все едно, че аз съм го писала. И на всичкото отгоре ако се окаже, че тази "СТРАШНО МНОГО РАБОТА" е например - фризьор - тогава ми става най-криво. А когато се съгласи да помогне го прави с коментари: "много ме боли крака; много съм изморена; днес успях да си почина само 1 час" и т.н. до безкрай. Всеки път се заричам да не я моля вече за нищо и за съжаление все се налага. А още повече, че със сестра ми сме израснали при баба и дядо до 7-ми клас. Тя просто не знае какво да си гледаш сам децата.

# 51
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Оооох  ooooh!, тези баби.......... Praynig

# 52
  • Мнения: 1 884
Добре де,ще си кажа,че барем ми олекне  Crazy Най ми става гадно,когато питам майка ми какво ще прави например утре(с презумцията евентуално да оставим малкия и да забегнем за няколко часа),а тя веднага почва:"Ох  ooooh!,утре имам страшно много работа,толкова съм напрегната,не знам как ще сколасам!!!Защо,кажи?"Еми след такава тирада кво да кажеш  Crossing Arms  Tired
Звучи ми толкова познато. Все едно, че аз съм го писала. И на всичкото отгоре ако се окаже, че тази "СТРАШНО МНОГО РАБОТА" е например - фризьор - тогава ми става най-криво. А когато се съгласи да помогне го прави с коментари: "много ме боли крака; много съм изморена; днес успях да си почина само 1 час" и т.н. до безкрай. Всеки път се заричам да не я моля вече за нищо и за съжаление все се налага. А още повече, че със сестра ми сме израснали при баба и дядо до 7-ми клас. Тя просто не знае какво да си гледаш сам децата.

Лелее, и при мен е така. Когато помоля майка си да го гледа, почват уговорки, много ме боли крака, много ме боли кръста... Не съм излизала от година и половина, ако искате ми вярвайте. На кафе не съм ходила с приятелки от лятото, когато беше по-топло и излизам с детето. За ресторанти и дискотеки дори не си и помислям. Ужасно е, чувствам се затъпяла, огорчена и ми е много тежко, че точно майка ми отказва да ми помага. Говоря за просто излизане - фризьор, кафе за 1 час, малко шопинг, все такива малки радости. Не става въпрос за оставяне за цели дни или пък нощи.

Общи условия

Активация на акаунт