Публикувана: 24 дек. 2006, 12:22 ч.
Последно мнение: 28 дек. 2006, 11:42 ч.

Коледа е, а аз НЕ съм добрата фея за дъщеря си.

3 049
43
1

Гост

# 30 26 дек. 2006, 13:49 ч.

Мнения: 6 167

mm, както казах, не се изказвам в защита на насилието Stop

но, както и ти каза, не можем от един постинг да преценим каква е
конкретната ситуация.
информацията ти е полезна, разбира се.

това, което си мисля е, че след като жената пише очевидно разкаяна от случилото се,
не е много логично да затвърждаваме чуствата й , че ' не е добрата фея' и да
насаждаме нови и нови угризения , 'взела си е бележка' и както всички останали никога няма да посегне повече на детето си, всичко ще тече по мед и масло с дълги, напоителни и най-важното ефективни обяснения.

затова мисля, че темите за насилие над деца би следвало да бъдат изнесени и обсъждани
в по-широк контекст.

това е лично мое мнение.

# 31 26 дек. 2006, 15:21 ч.

Мнения: 3 500

Чакайте, чакайте що за крайни мнения изразявате тука.Майката е съсипана от това, което е направила.Според мен тя не е търсила одобрение, а е имала нужда да сподели стореното, да се разкае по някакъв начин,да облекчи тая болка, която сама е причинила на себе си чрез стореното.Тя обича детето си, сигурна съм.Ако тя смяташе, че това е нормално, ако е ежедневие може би нямаше да пише тук и както повечето казват "да драматизира" толкова.Също така тя споменава, че това е инцидентен случай, че винаги се е стремяла да подиска всичко отрицателно и да изразява само любовта си.Аз мисля, че е много лесно да се говори, когато не си в положението на другия.Представете си, че тя сама отглежда детето и няма никаква помощ отникъде, че няма къде да разпусне или да презареди батериите.Или пък например, че има някакви други проблеми.Нима, това че е майка я прави някакъв безчувствен робот, настроен на програма "прекрасна майка".Не оправдавам постъпката й и в този смисъл подкрепям изложеното от мм, за да може прочитайки го следващият път да има сериозна преграда пред себе си.Но от друга страна нека не бъдем толкова жестоки, защото наистина не знаем какво е положението й.Факт е, че тя съжалява и то смятам, че е искрено.По-добре ли беше да го скрие.Така, че обръщам се към авторката: Дано повече това никога не се повтори, следващият помисли за болката, която ще си причиниш, за това самобичуване и колко вреди е донесло на теб и най-вече за бебето.Знаеш, че то има нужда от теб и от любовта ти.Бъди щастлива!Аз те прегръщам и ти пожелавам да бъдеш по-силна.

# 32 26 дек. 2006, 16:07 ч.

Здравейте, майчета.Прочетох по няколко пъти всяко едно от мненията, които сте ми изпратили.За пръв път се престраших да пиша във форума, който понякога чета, но в който нямам време да пиша, тъй като съм доста заета.Писах, защото ме болеше толкова много, че исках да го споделя с някой, от когото тоя срам няма да е толкова, толкова унизителен.Писах, за да могат да го прочетат повече майки и те да не допуснат същата грешка.Това се случи само веднъж преди няколко дни, мога да ви уверя, че не съм разтърсила детето с всичка сила, нито съм го ударила безмилостно.Просто я плеснах, раздрусах столчето в което седеше и креснах "престани вече".Казвам ви го с подробности, защото виждам, че някои тук вече са ме обявили за насилничка.Не се оправдавам, не искам успокоение или одобрение или каквото там си мислите.Защото не мога да бъда наранена повече от това, което си причиних на себе си и което изпитвам пред детето си.Боли ме, срамувам се от себе си, не мога дори да се понясям.Постоянно плача от няколко дни и не мога да се примиря с това, че си изтървах по тоя глупав начин нервите.Адси много ме боли и адски много съжалявам.Ежеминутно се самолинчувам, не мога да спя, само това ми е в главата.Никога не ме е боляло толкова в живота ми.Боли ме от самата мен.От това, което се оказа че мога да направя.Никога повече няма да го направя отново, защото ако го изживея още веднъж просто ще полудея.Тази вина ме измъчва безкрайно.Обичам детето си повече от всичко на света.И никога не съм искала да й причиня зло.Сама я отглеждам и няма кой да ми помага, защото родителите ни не желаят де гледат внучето си, няма при кого да я оставя дори за минутка.Таткото е много грижовен.Но е по цял ден на работа, а вечер се прибира повече от скапан.Не мога да говоря с него и да му кажа за това, защото после никога не ще мога да го погледна в очите, страхувам се да му го кажа, а понякога толкова много искам.Той вижда, че нещо ме измъчва, но не ме е питал.Едва ли предполага, че е това, тъй като знае, че винаги съм се старала да бъда прекрасна майка.Това което мм е писала много ме притесни, още повече.И сега се страхувам толкова много, че въобще не можете да си представите в какво състояние се намирам.Не ми се празнува, нямам желание за нищо, просто не знам какво да правя.Отчаяна съм, и толкова боли.А детето ми е прекрасно.Просто не мога да пиша повече.Изинявайте, но трябва да бъда силна, толкова искам да го преодолея, да върна времето назад и пак да прегърна детето си и да знам, че съм тази, която е направила всичко за нея.Но не мога да върна времето назад.А от това още повече боли.

# 33 26 дек. 2006, 18:37 ч.

Мнения: 765

Предполагам насъбрало ти се е , но то горкото не е виновно . Аз повишавам тон , но никога не съм я разстърсвала или удряла , макар че ми е идвало да измета стаята с нея. Никога . И да ти кажа не е сложно - като видиш , че ти избиват нервите остави я за минута , иди в другата стая и се успокой . Не само , че истерийте скапват детето , те скапват и теб . В крайна сметка важно е да знаеш , че това не е правилното отношение към дете , било то и на 8 месеца . Ти го знаеш , след като се чувстваш виновна , но при рецидив се замисли как да си помогнете , аз бих поговрила с някой - лекар , свещенник , приятелка , близък човек - разговорът е терапия . Кой каквото и да ми говори , за мен не е нормално да удариш бебе , било то и леко и нищо че не помнело , защото то не помни , но ти -да . Изместваш приоритетите си на родител - чудиш се защо искаш да посегнеш и страдаш , вместо да му се радваш , а и двете го заслужавате . Нищо не е загубено - посто не го прави вече , защото точно ти си нейната фея , тя друга няма и не иска . Има много начини да бъдеш строг , не удряй . Весела Коледа ! Peace

# 34 26 дек. 2006, 18:41 ч.

София
Мнения: 903

edna majka, я се стегни. Бъди силна. Включвам се за трети път в тази тема, защото последното, което си написала наистина ме потресе. Не се обвинявай толкова строго - да, направила си грешка, но както ти самата казваш искрено се разкайваш и няма да се повтори повече.
Моля те, не се връзвай на 100% на писанията на ММ. Всичко това, което тя го е писала наистина го пише по дебелите книги, но аз като една обикновена майка, която също е правила грешки от този род, и която също гледа абсолютно сама детето си, искам да те уверя, че надали това, че леко си пляснала бебето си ще му навреди по някакъв начин ( нито сега, нито в бъдеще).
Така че успокой се и престани да мислиш за това. Както ти сама си писала напоследък само за това мислиш, та дори не можеш и да спиш. Не мислиш ли, че ако опиташ да се успокоиш, ще бъдеш в състояние да се погрижиш по-добре за детето си отколкото сега. Бъди сигурна, че то не е запомнило това, че си го шляпнала по дупето, но със сигурност сега усеща, че нещо не е наред с теб и сигурно и то се чувства зле.
Според мен е добре да споделиш всичко това със съпруга си. Все пак той е най-близкия човек до теб в момента и детето е и негово. Почти 100% съм убедена, че той няма да те осъди толкова строго, колкото ти си мислиш. По -добре го сподели с него и с негова помощ се съвземи, за да изкрате приятно празниците.( това разбира се е само твое решение). По този начин ще бъдеш най-полезна и на себе си , и на бебето и на съпруга си.

Сигурна съм, че няма да повториш никога повече грешката си. Недей да страдаш повече ( мисля, че достатъчно много се самолинчуваш). Помисли за бебето си, гушни го и прекарайте най-хубавите празници на света. Стискам ти палци да се съвземеш по-бързо и ти пожелавам Весела коледа и приятно посрещане на Новата година. smile3525

Надявам се, че ще пишеш по-нататък какво си предприела, защото твоя последен постинг наистина ме притесни. Целувам и теб и бебето ти. Hug

# 35 26 дек. 2006, 19:26 ч.

Мнения: 703

Мила,истината е,че си сбъркала!Но с това светът не свършва!По-важното е,че си разбрала грешката си и съжаляваш.Спри да плачеш,да се връщаш назад и да страдаш,усмихни се,прегърни малкото същество,с което Бог те е дарил,то ще усети твоята обич и ласка ,и никога,никога повече не си позволявай слабости,за които ще се разкайваш!Животът е труден и напрегнат,всички ние сме небезгрешни човешки същества,затова се случва и това да изпуснем нервите си!Но недей повече да го правиш пред и върху детето си-то нито разбира какво става,нито защо става,нито може нещо да направи!Може само да се уплаши и плаче!Пази го,обичай го,колкото можеш повече го прегръщай и целувай,защото казват,че "детето расте от целувките на мама", и бъди сигурна,че за него ти наистина си една прекрасна,добра фея,не само по Коледа,но и завинаги!
Пожелавам ви от сърце,на теб и твоето семейство,здраве,любов и късмет,много усмивки и винаги да сте щастливи!Весела Коледа!

# 36 26 дек. 2006, 23:27 ч.

Елин Пелин
Мнения: 209

Всяка една от нас е изпадала в подобна ситуация и после е съжалявала за постъпката си, но и ние сме хора: дишаме, боледуваме и страдаме, но единственото, което ни различава от някои хора е, че сме Майки!
И аз съм грешила много пъти относно дъщеря си, но тя продължава с думичките, които направо ме разтапят :"мила мамо, сладко мамо"!
Не мога да искам повече от нея!

# 37 26 дек. 2006, 23:52 ч.

Мнения: 2 039

Цитат на: __ZLATO__ в вт, 26 дек 2006, 19:26

ММ,какви са тези крайности,какво е туй чудо Shocked

# 38 27 дек. 2006, 11:35 ч.

Мнения: 703

# 39 27 дек. 2006, 11:36 ч.

Мнения: 319

Първо - честита Коледа на всички! Да сте живи и здрави и много щастливи. За останалото има мастеркард! bouquet

Пък сега към ММ - що не вземеш да се регистрираш - и баба знае да дава съвети в анонимност! Ти да не си мислиш, че тук пишат стадо идиотки, които никога не са чували що е насилие? Някои даже и книга правим по този въпрос. Което не ни пречи да се поскарваме на децата, че и да ги поплясваме по дупето, като правят бели. Че то ако трябва всеки път да им прощаваме, те половината досега да са се изпотрепали или да са се превърнали в диви животинчета! Ти направо ни изкара луди за връзване! Айде по-спокойно и недей да внушаваш на жената, че едва ли не е извършила най-голямото престъпление на света. Теб да не би да не са те поплясквали вашите? Или те са ангели в човешки образ? А и жената е разбрала, че не това е начинът да си изкарва нервите и съжалява! Ти още малко на публичен линч ще я закараш! Благодарско за изложената информация за насилието, но айде да не изнасяме случая във вестниците, какво ще кажеш? (мен дори ме гложди подозрението, че си падаш малко журналист - ей така се раздухва една дребна случка до 2 средни страници във вестника с тлъсто заглавие отгоре, което - както обичайно - няма нищо общо със съдържанието на статията, пък камо ли с истината!). И да знаеш, че не се заяждам с теб, нито пък с някоя от мамите тук!

# 40 27 дек. 2006, 21:32 ч.

Мнения: 9 903

Божеее, ще ме уморите. Създавате комплекс на жената за години напред. Всъщност тя си го търси - чувства се по-виновна, отколкото е. Аз пък съм сигурна, че много от майките и в този форум са стигали до шамарчета, и да, шамаросвали са или пошляпвали по памперса или по ръчичката бебетата си под 1 година. Пуснете една търсачка, когато проработи, и ще прочетете. Какви феи, какви пет лева, какви американски и френски статистики. Още малко и социалните ще алармирате. Ако вас не са ви шляпали като деца, шляпали са вашите родители, и смея да твърдя, това не ги е убило, осакатило или повредило психически. Сигурно ще ми извадите обратни примери, но наистина мисля, че драматизирате. Хубаво е човек да е информиран, но понякога не е хубаво - когато твърде много се влияеш от прочетеното. Но не ми казвайте, че удареното 8месечно бебе след време ще стане агресивен наркоман или нещо подобно, защото правило няма.

# 41 27 дек. 2006, 22:12 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Edna maika, не разбирам защо пишеш така, все едно се е случило нещо непоправимо? Shocked

Всички си изпускаме нервите понякога и правим неща за които после съжаляваме. Но не може постоянно да се живее с чувството на вина. Прегърни си детенцето, целуни го и то ще усети колко го обичаш. Много е мъничко и има силна нужда от майчина ласка Peace

# 42 28 дек. 2006, 10:41 ч.

Мнения: 3 500

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=138823.0

Ето една подобна тема.И наистина се успокой вече.Мнения най-различни, това, което чувстваш само ти си го знаеш.Може би случилото се ще доведе до нещо положително - ще бъдеш по-внимателна, ще обичаш по-силно детенцето, ще бъдаш още по-всеотдайна.Преоткрий себе си, от какво имаш нужда.Може би това, че си постоянно сама, липсва ти помощ, внимание и някой да ти показва, че си обичана, че и ти си човешко същество, което има чувства, а не е само домакиня и майка, е част от причината.Успокой се и гледай напред.Успех! Hug

# 43 28 дек. 2006, 11:42 ч.

София
Мнения: 18 679

Това, което се е случило, не е хубаво Confused

Хубавото е, че ти самата го осъзнаваш. Не допускай да се случва отново. Не е толкова страшно, но не бива да си го позволяваш никога повече. Вече са ти обяснили защо.
А сега стига се тормози, иди си гушни бебчето и всичко ще е наред Hug

И от сега нататък - любов и търпение Heart Eyes

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

Не знам как да продължа и какво е редно

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Бившата му!

Причина:

Причина: