Здравейте, имам детенце на 1г и 7м, със съпругът ми се замисляме често за второ, но. Тук идва но-то. Немога да се реша, от една страна го искам, от друга ме е страх от "пустото" раждане. Имам две бременности, едната спонтанен аборт в 7ми месец-раждане без упойка-мъртъв плод, второто ми беше секцио по спешност. Имам доста травми и от двете, първото- отношението беше потресаващо, само дето не ме и набиха. Второто пък доста трудно се възтанових, уж съм с ниско кръвно, а на масата съм вдигнала 190-150, прекарах 56ч в реанимация, после цял месец ми беше тежко да вдигна и 1л, но в тази болница лекарите бяха прекрасни, обясняваха, интересуваха се. За жалост затвориха родилното и ще трябва пак да търся друга болница. Моля разкажете, как премина вашето раждане, как се държаха лекарите с вас, болеше ли😀. Това последното е доста тъпо, но са ми много интересни подобни истории.
- Публикувана: 16 фев. 2023, 01:10 ч.
- Последно мнение: 6 март 2023, 20:12 ч.
Второ дете?
Здравейте, има тема за секциото, има и тема смешно ли е раждането. Там има доста коментари. А иначе по въпроса - ами не, беше като разходка в парка 😁, разбира се че болеше. Първото ми раждане беше в общинска болница и честно казано положителните моменти леко ми се губят на фона на пренебрежението и прочие. За сметка на това за второто ми раждане платих в нещо като частна болница с избор на екип. Всичко беше на ниво, отношението беше прекрасно, помагаха ми за всичко, което имах нужда. Първото ми раждане беше нормално, второто - секцио. Нормалното раждане ме боля повече.
Според мен най-важното е лекарите, и като цяло персоналът, да се държат добре и разбира се да са добри специалисти. Започнете от там - потърсете добра болница, където ще получите адекватно отношение.
Моята бременност беше безпроблемна, докато не влязох в 9 месец и се оказа, че поне от седмица-две съм с много високо кръвно. Следях се в частна болница, уж за да получа по-добро отношение и в последствие условия при престоя. Нищо подобно - пропуснати изследвания, нито веднъж измерено кръвно, иначе много мило отношение. В крайна сметка следящият ме АГ отказа да ме прегледа и ме прати в друга - държавна болница, където няколко часа по-късно родих секцио по спешност. Докато ме подготвяха за раждането имаше моменти с по-грубо отношение, но то беше защото бях много неподготвена психически и изплашена и неволно мърдах докато слагаха абокат/катетър и т.н. По едно време обаче едната акушерка започна да ме успокоява и да ми казва как всичко ще мине и ще си гушкам бебето, да не се притеснявам и след това някак си се надъхах и изтърпях кротко всичко. Бях с ден повече от другите майки в реанимация, спах почти постоянно 2 дни, не можех да виждам добре заради кръвното, дори бебето си не бях виждала и въпреки това не съм травмирана от преживяното, защото акушерките и лекарите бяха прекрасни. Бих родила там още 100 пъти.
Ако финансово сте подготвени и наистина искате бебче, запознайте се с условията в болницата, която сте избрали, и ако ви е устройва, действайте.
Моята бременност беше безпроблемна, докато не влязох в 9 месец и се оказа, че поне от седмица-две съм с много високо кръвно. Следях се в частна болница, уж за да получа по-добро отношение и в последствие условия при престоя. Нищо подобно - пропуснати изследвания, нито веднъж измерено кръвно, иначе много мило отношение. В крайна сметка следящият ме АГ отказа да ме прегледа и ме прати в друга - държавна болница, където няколко часа по-късно родих секцио по спешност. Докато ме подготвяха за раждането имаше моменти с по-грубо отношение, но то беше защото бях много неподготвена психически и изплашена и неволно мърдах докато слагаха абокат/катетър и т.н. По едно време обаче едната акушерка започна да ме успокоява и да ми казва как всичко ще мине и ще си гушкам бебето, да не се притеснявам и след това някак си се надъхах и изтърпях кротко всичко. Бях с ден повече от другите майки в реанимация, спах почти постоянно 2 дни, не можех да виждам добре заради кръвното, дори бебето си не бях виждала и въпреки това не съм травмирана от преживяното, защото акушерките и лекарите бяха прекрасни. Бих родила там още 100 пъти.
Ако финансово сте подготвени и наистина искате бебче, запознайте се с условията в болницата, която сте избрали, и ако ви е устройва, действайте.
Аз съм с 3+ спонтанни аборта в малки седмици. Ами на моменти не вярвам да имам дете на моменти не знам искам ли . В държавното Аг беше гаддно . На моменти вярвам но ..... и тъй , ходим в Надежда.
Аз ме е страх от нова бременност.
Иди на психиятър или което е за страха. Имаш 1 дете може са са 2 .
Аз ме е страх от нова бременност.
Иди на психиятър или което е за страха. Имаш 1 дете може са са 2 .
Решението дали и кога да имате второ дете е Ваше. Детенцето ви е още доста малко, насладете се на ранните му годинки. Една бременност особено проблемна и второ бебе "крадат" от времето и вниманието, което бихте отделили докато детето е 1. Отделно, ако очаквате бременност, през която да се налага да лежите повече, да се пазите, с по-голямо първо детенце ще ви е по-леко.
Относно страха от раждане, намерете добър лекар, който да ви вдъхва спокойствие и увереност.
Аз имам 2 естествени раждания, в 2 различни болници при един и същ лекар. Всичко мина в рамките на нормалното.
Относно страха от раждане, намерете добър лекар, който да ви вдъхва спокойствие и увереност.
Аз имам 2 естествени раждания, в 2 различни болници при един и същ лекар. Всичко мина в рамките на нормалното.
Решението дали и кога да имате второ дете е Ваше. Детенцето ви е още доста малко, насладете се на ранните му годинки. Една бременност особено проблемна и второ бебе "крадат" от времето и вниманието, което бихте отделили докато детето е 1. Отделно, ако очаквате бременност, през която да се налага да лежите повече, да се пазите, с по-голямо първо детенце ще ви е по-леко.
Относно страха от раждане, намерете добър лекар, който да ви вдъхва спокойствие и увереност.
Аз имам 2 естествени раждания, в 2 различни болници при един и същ лекар. Всичко мина в рамките на нормалното.
Относно страха от раждане, намерете добър лекар, който да ви вдъхва спокойствие и увереност.
Аз имам 2 естествени раждания, в 2 различни болници при един и същ лекар. Всичко мина в рамките на нормалното.
100% съм съгласна с вас. И аз имам син на 2г. също искам второ, но точно това казвам на хората, които ми казват как щели да растат заедно, малката разлика била добро решение..
То е още малко и искам да отдам цялото си внимание само на него.
Нека да стане на 3,4 и тогава с опитите.
Пък и ме ревнува от други бебета, дори и от баща си. 🤦🤦😁👼🏻
Едва се навих на второ - не ми се искаше пак да съм бременна (т.е. тромава, с крампи, киселини и запушен нос), страх ме беше най-вече от упойката. Но сега се радвам че се случи. Като ги гледам какви сладки сестрички са (на 6г и на 1г8м), как се гушкат, играят, каката помага на малката да си обуе чорапчето... радвам се че имат си имат една друга.
Аз съм едно дете и никога не ми е липсвало че нямам брат или сестра докато не видях каква радост са си една на друга.
За раждането: и двата пъти планово секцио. Нямам никакви оплаквания. На избрания ден отидох сутринта, измериха тоновете, подготвиха ме: упойка, катетър, абокат, извадиха мъника и ме преместиха в реанимация. 2 пъти ме раздвижваха и на другия ден вече бях в стая и взех бебката. Боли си като ме пусна упойката - особено при ставане или кихане. Но си имах подготвени обезболяващи и си взимах. Беше си търпимо.
И двата пъти бях в държавна болница - намираше се по някоя крива акушерка или санитарка, но хич не ме бъркат. Аз съм там зяради лекарите и да сме добре с бебето.
Разбира се решението си е само Ваше и на партньора Ви, но ако се колебаете единствено заради страх от раждането - това е само ден/седмица (с престоя), а детенцето си е за десетилетия напред. 😊
Аз съм едно дете и никога не ми е липсвало че нямам брат или сестра докато не видях каква радост са си една на друга.
За раждането: и двата пъти планово секцио. Нямам никакви оплаквания. На избрания ден отидох сутринта, измериха тоновете, подготвиха ме: упойка, катетър, абокат, извадиха мъника и ме преместиха в реанимация. 2 пъти ме раздвижваха и на другия ден вече бях в стая и взех бебката. Боли си като ме пусна упойката - особено при ставане или кихане. Но си имах подготвени обезболяващи и си взимах. Беше си търпимо.
И двата пъти бях в държавна болница - намираше се по някоя крива акушерка или санитарка, но хич не ме бъркат. Аз съм там зяради лекарите и да сме добре с бебето.
Разбира се решението си е само Ваше и на партньора Ви, но ако се колебаете единствено заради страх от раждането - това е само ден/седмица (с престоя), а детенцето си е за десетилетия напред. 😊
Аз също много исках децата да са с малка разлика, защото растат заедно и са по-задружни.
Ако имате възможност идете на психолог.
Има една техника пренареждане на матрицата на раждането има книга с подобно заглавие и специалисти в тази област вече и в България. Намерете информация и контакти и действайте. Възможно най-скоро. Имате желание излекувайте страховете си, за да не се повторят.Груб персонал съм чувала и в държавна и частна болница,за съжаление и те не са роботи работят много за много ниски заплати.
Ако имате възможност идете на психолог.
Има една техника пренареждане на матрицата на раждането има книга с подобно заглавие и специалисти в тази област вече и в България. Намерете информация и контакти и действайте. Възможно най-скоро. Имате желание излекувайте страховете си, за да не се повторят.Груб персонал съм чувала и в държавна и частна болница,за съжаление и те не са роботи работят много за много ниски заплати.
Аз родих Януари първото си детенце. 
Много ме беше страх от раждането, опитвах се да не мисля за самия процес. Родих много бързо, естествено раждане, болеше ужасно. Сега също не е много лесно гледането на дете, умора, безсъние, ноо само като го погледнеш и ти минава всичко.
Отношението не винаги ще е хубаво, в крайна сметка едни 3-4 дни в болницата ще ги изтърпим. Да са живи и здрави, важното е да е сте добре и детето ви да е добре. Винаги ще има по- странни хора, за съжаление, голяма част от медицинския персонал не са от най-милите, но и много зависи от нашето отношение към тях.
Аз не мога да се оплача от моя престой в болницата и с радост и без колебание ще родя второ детенце живот и здраве като дойде времето и нашето порасне малко.
Много ме беше страх от раждането, опитвах се да не мисля за самия процес. Родих много бързо, естествено раждане, болеше ужасно. Сега също не е много лесно гледането на дете, умора, безсъние, ноо само като го погледнеш и ти минава всичко.
Отношението не винаги ще е хубаво, в крайна сметка едни 3-4 дни в болницата ще ги изтърпим. Да са живи и здрави, важното е да е сте добре и детето ви да е добре. Винаги ще има по- странни хора, за съжаление, голяма част от медицинския персонал не са от най-милите, но и много зависи от нашето отношение към тях.
Аз не мога да се оплача от моя престой в болницата и с радост и без колебание ще родя второ детенце живот и здраве като дойде времето и нашето порасне малко.
Препоръчани теми