Решавам да правя на гаджето си таратор. Имам всички налични продукти, вкл. орехи, копър, чесън... Приготвям и сядаме. Почваме да хапваме, аз обаче, нали съм тщеславна- още след първата лъжица очаквам бурни аплодисменти. Вместо това, гаджето ми предлага да ми разкаже как баба му правела таратор. Бурно възмущение нахлува в главата ми, ама че тъпо- викам си- с баба си ще ме занимава, вместо да ме боготвори за свършеното... Но аз- младо гадже- мълча и слушам. И започва той: "Първо, баба почистваше орехите, също и чесъна, и ги счукваше заедно..." И така, мноооого подробно и бавно ми разказва, така че разказът му да изпълни цялото време на тараторопоглъщането. И последното му изречение, на последната лъжица беше: "И накрая баба ми слагаше маааалко краставичка". Да, чак тогава разбрах какво съм пропуснала.
Е това беше едно от нещата, с които този мъж ме спечели. Сега ми е съпруг
Сега, когато правя таратор, винаги почвам от краставицата.