Имам чувството , че в болниците не работят хора , а даже незнам как да ги анрека. Как може да си толкова злобен и да не се опиташ даже и да помогнеш. Възмущението ми се вдига до N-та степен. За съжаление това не се случва само с възрастни хора . И пак за съжаление живота на всички ни зависи от благоволението на някой лекар. Дали иска или не , дали му е кеф днеска или не...
- Публикувана: 7 ян. 2007, 01:04 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2007, 00:21 ч.
Отвратена съм
Касиди, съжалявам много за загубата ти.
Голяма част от лекарите са едни алчни търгаши, престъпници и продажници! Това е мойто мнение. Есента като имаше грип, баба ми една седмица стоя с 38-39 и лекарят не благоволи да дойде да я види, защото е доста възрастна. А тя всеки ден по-зле. Една седмица всеки ден сме му званяли. И накрая аз отидох а аптеката и като обясних какъв вид кашлуца, възраст, температура и още някакви работи и самоизписах един много силен антибиотик. Добре че и аптекарят беше много свестен и взе присърце случая и така, да е жива и здрава баба му, се вдигна на крака.
И аз само си мисля, дано има съдба и за тези ални и безчувствени животни.
Голяма част от лекарите са едни алчни търгаши, престъпници и продажници! Това е мойто мнение. Есента като имаше грип, баба ми една седмица стоя с 38-39 и лекарят не благоволи да дойде да я види, защото е доста възрастна. А тя всеки ден по-зле. Една седмица всеки ден сме му званяли. И накрая аз отидох а аптеката и като обясних какъв вид кашлуца, възраст, температура и още някакви работи и самоизписах един много силен антибиотик. Добре че и аптекарят беше много свестен и взе присърце случая и така, да е жива и здрава баба му, се вдигна на крака.
И аз само си мисля, дано има съдба и за тези ални и безчувствени животни.
Същият кошмар го преживях през август 
. Майка ми започна да завалва говора си, извиках Бърза помощ веднага. Дойде един пич (впоследствие разбрах, че е фелдшер), каза че е вдигнала кръвно и си тръгна.
Втори ден - завалян говор и не може да става от леглото, болки в главата... викам пак БП. Идват и казват, че е за Неврологично отделение със съмнение за инсулт. Взимат я, връща се след 1 час - нямала данни за инсулт!
Трети ден - вече е като парцал, само лежи със затворени очи в къщи и едвам говори. Последва жестока криза - инсулт пред очите ни. Викам ги. Идват... "А, тази жена що е още тук?"... А де? Що е още тук?!... зъбя се отчаяно аз...
Отиват с татко в линейката отново до Неврологично... след 2 часа звъня на татко да го питам, какво става... той казва, че не искат да я приемат и още стоят в БП. Като им слуша коментарите вдига кръвно 240... отписват я. Отчаяна звъня на сестра ми, тя звъни на неин бивш съученик, па баща му бил доктор в тази болница... след 10 мин. баща ми ми звъни и казва, че майка са я приели. Връзки
!
Сутринта да й занесял дрехи... ама сутринта изпаднала в кома, на обяд починала... съобщава ни завеждащата отделение (само тогава видяхме любезно отношение).
Караха ни да подпишем нещо, че сме доволни от лечението - отказах... поисках аутопсия. Ходих да говоря с патоанатома..., поисках документа от аутопсията... нямали практика да го дават на роднини. Стоял в архива. Още никой не ми го е дал. Отвратена съм, отвратена съм от всички.
Писах жалба до Министерството на Здравеопазването. Отговориха ми точно 1 месец след смъртта й: "Всичко, което е било по силите на докторите е било направено... Три дена й е оказвана медицинска помощ... лекувана е с това, това и това... Късмет..."
Лъжи, лъжи... много лъжи.
Не вярвам вече на доктори, нещо повече - ненавиждам ги и знам, че са неграмотници. Новите завършват с царски пищови, а старите лежат на стари "слави". И че майка ми си замина на 60 години, без да й се окаже никаква помощ. Просто я изчакахме да си замине.
Никога няма да го преодолея това. Бях там, гледах, а с нищо не можах да помогна.
. Майка ми започна да завалва говора си, извиках Бърза помощ веднага. Дойде един пич (впоследствие разбрах, че е фелдшер), каза че е вдигнала кръвно и си тръгна. Втори ден - завалян говор и не може да става от леглото, болки в главата... викам пак БП. Идват и казват, че е за Неврологично отделение със съмнение за инсулт. Взимат я, връща се след 1 час - нямала данни за инсулт!
Трети ден - вече е като парцал, само лежи със затворени очи в къщи и едвам говори. Последва жестока криза - инсулт пред очите ни. Викам ги. Идват... "А, тази жена що е още тук?"... А де? Що е още тук?!... зъбя се отчаяно аз
...Отиват с татко в линейката отново до Неврологично... след 2 часа звъня на татко да го питам, какво става... той казва, че не искат да я приемат и още стоят в БП. Като им слуша коментарите вдига кръвно 240... отписват я. Отчаяна звъня на сестра ми, тя звъни на неин бивш съученик, па баща му бил доктор в тази болница... след 10 мин. баща ми ми звъни и казва, че майка са я приели. Връзки
! Сутринта да й занесял дрехи... ама сутринта изпаднала в кома, на обяд починала... съобщава ни завеждащата отделение (само тогава видяхме любезно отношение
).Караха ни да подпишем нещо, че сме доволни от лечението - отказах... поисках аутопсия. Ходих да говоря с патоанатома..., поисках документа от аутопсията... нямали практика да го дават на роднини. Стоял в архива. Още никой не ми го е дал. Отвратена съм, отвратена съм от всички.
Писах жалба до Министерството на Здравеопазването. Отговориха ми точно 1 месец след смъртта й: "Всичко, което е било по силите на докторите е било направено... Три дена й е оказвана медицинска помощ... лекувана е с това, това и това... Късмет..."
Лъжи, лъжи... много лъжи.
Не вярвам вече на доктори, нещо повече - ненавиждам ги и знам, че са неграмотници. Новите завършват с царски пищови, а старите лежат на стари "слави". И че майка ми си замина на 60 години, без да й се окаже никаква помощ. Просто я изчакахме да си замине.
Никога няма да го преодолея това. Бях там, гледах, а с нищо не можах да помогна.
Съжалявам... съжалявам, съжалявам....
Иска ми се да не бъде така... Не вярвам обаче да се оправят скоро нещата:-((При мойта майчица стана почти същото:-((( Даже след инсулта, когато с триста зора дойде бърза помощ, след безумното чакане от 2-3 часа в Пирогов пред неврото... ТАМ Я ОБЯВИХА ЗА ШИЗОФРЕНИЧКА
Човек с инсулт... Не искам и нямам сили да разказвам повече. Но незная какви са тия хора... не те просто НЕ СА ХОРА:-((( Лекар трябва да е призвание, а не начин за корумпиране 
Отвратително е и за съжаление не е нищо ново и необичайно. Още съжаляваме, че преди 11 години изпратихме моята баба в болница с надеждата, че последните й дни ще бъдат облекчени. Никаква информация оттам не се получи, единствено баща ми е успял да види нещо, което и до ден днешен отказва да сподели с нас. единственото, което каза тогава, беше "ако имах пушка, щях да ги застрелям". За вми пловдив иде реч. Е, нещата никак не са се променили към по-добро за тези години. И си мисля, че е по-добре човек да си е вкъщи, сред близките, отколкото в някаква болница, където хора, на които мястото им е в затвора, но никога няма да идат там, щото "гарван гарвану око не вади", да издевателстват над него в последните му мигове. Доктори, пфу.
Касиди, ужасно е когато се сблъскаш с действителността. На мен преди три години ми се случи. Но в болницата бяхме със семейството до майка ми непрекъснато. Защото си искаха болногледач. Може би това е причината да бъде все още сред нас. А когато една старша сестра ме попита "Какво ви е зор за бабичките" 
. Забърсах коридора с нея, за да й покажа, че майка ми е по-млада от нея или поне така изглежда. Следващата ми реплика беше, че ще лети от 6-тия етаж, ако още веднъж ми се наложи да викам някоя от тях повторно. Имаше няколко бабички без придружители и ми беше жал да ги оставя на милостта на мед. сестрите и санитарките.
Ако иска, в тази тема може някой да подкрепи българските медици.
. Забърсах коридора с нея, за да й покажа, че майка ми е по-млада от нея или поне така изглежда. Следващата ми реплика беше, че ще лети от 6-тия етаж, ако още веднъж ми се наложи да викам някоя от тях повторно. Имаше няколко бабички без придружители и ми беше жал да ги оставя на милостта на мед. сестрите и санитарките. Ако иска, в тази тема може някой да подкрепи българските медици.
Отвратена съм и аз от това, в което са се превърнали болниците и много лекари.
Баща ми преди три години беше здрав и прав мъж, работеше като стана това. Започна да завалва говора си вечерта и го заведохме в спешното - без да ни кажат, че е инсулт, го върнаха вкъщи, вместо да го приемат и му предписаха хапчета. После разбрахме, че е трябвало на инжекции в болницата.
След една седмица падна , извикахме Бърза помощ, но не го взеха- да продължавал с лекарствата. На другия ден състоянието му се влоши и хукнахме да търсим невролог- същата, която ни прие първа в спешното, била завеждаща неврологичното- дойде и каза, че е за болница и защо не сме реагирали навреме?
Заведоха баща ми на скенер не на легло, а го слагаха на количка и с раздрънканата линейка в друга болница- от местенето получи трети инсулт.
Същата завеждаща неврологичното отделение подминаваше баща ми като малка гара, докато не се принудихме да дадем пари, за да благоволи да му обърне внимание. Тя съответно ни се "отблагодари", като каза, че имала някакви хубави лекарства, които много трудно се намирали, да си ги купим от нея. Зет ми се поинтересува и разбра, че ги има и в някои аптеки на по- ниски цени. Каза и го и тя много се обиди, че какво- търговка ли сме искали да я изкараме.
Сега ми се къса сърцето като гледам как баща ми ходи с проходилката до терасата, не може да говори и какво остана от него. А можеше всичко да сме забравили, ако бяхме попаднали на добър лекар. Но има ли такива въобще в нашия град?!?
Баща ми преди три години беше здрав и прав мъж, работеше като стана това. Започна да завалва говора си вечерта и го заведохме в спешното - без да ни кажат, че е инсулт, го върнаха вкъщи, вместо да го приемат и му предписаха хапчета. После разбрахме, че е трябвало на инжекции в болницата.
След една седмица падна , извикахме Бърза помощ, но не го взеха- да продължавал с лекарствата. На другия ден състоянието му се влоши и хукнахме да търсим невролог- същата, която ни прие първа в спешното, била завеждаща неврологичното- дойде и каза, че е за болница и защо не сме реагирали навреме?
Заведоха баща ми на скенер не на легло, а го слагаха на количка и с раздрънканата линейка в друга болница- от местенето получи трети инсулт.
Същата завеждаща неврологичното отделение подминаваше баща ми като малка гара, докато не се принудихме да дадем пари, за да благоволи да му обърне внимание. Тя съответно ни се "отблагодари", като каза, че имала някакви хубави лекарства, които много трудно се намирали, да си ги купим от нея. Зет ми се поинтересува и разбра, че ги има и в някои аптеки на по- ниски цени. Каза и го и тя много се обиди, че какво- търговка ли сме искали да я изкараме.
Сега ми се къса сърцето като гледам как баща ми ходи с проходилката до терасата, не може да говори и какво остана от него. А можеше всичко да сме забравили, ако бяхме попаднали на добър лекар. Но има ли такива въобще в нашия град?!?
Касиди, ужасно е когато се сблъскаш с действителността. На мен преди три години ми се случи. Но в болницата бяхме със семейството до майка ми непрекъснато. Защото си искаха болногледач. Може би това е причината да бъде все още сред нас. А когато една старша сестра ме попита "Какво ви е зор за бабичките" . Забърсах коридора с нея, за да й покажа, че майка ми е по-млада от нея или поне така изглежда. Следващата ми реплика беше, че ще лети от 6-тия етаж, ако още веднъж ми се наложи да викам някоя от тях повторно. Имаше няколко бабички без придружители и ми беше жал да ги оставя на милостта на мед. сестрите и санитарките.
Ако иска, в тази тема може някой да подкрепи българските медици.
. Забърсах коридора с нея, за да й покажа, че майка ми е по-млада от нея или поне така изглежда. Следващата ми реплика беше, че ще лети от 6-тия етаж, ако още веднъж ми се наложи да викам някоя от тях повторно. Имаше няколко бабички без придружители и ми беше жал да ги оставя на милостта на мед. сестрите и санитарките. Ако иска, в тази тема може някой да подкрепи българските медици.
И аз съм псувала Бърза Помощ в една тема, и 300 пъти тогава благослових, че Пирогов ми е под носа буквално.........а оттам ме насочиха към Детската Педиатрия, където за 20 лева буквално ти облизват подметките-и ти обясняват всичко, и с усмивка те изпращат, и,и,...ясно е.
Ако не са познанствата на моя близка сред лекарските среди, сме за мустака, признавам си. Знам как се отнасят към тебе, когато влизаш в кабинета с протекция.И не, не ме е срам, защото когато се касае за здравето -мое или на член от семейството ми-въобще скрупули и задръжки нямам.
Същата обаче тази моя позната ако знаете какви неща ми е разказвала.......
...............тази случка ще ви се стори направо песен. Ако ми даде позволение, някой ден специално ще отворя тема и ще разкажа.Разберете, за лекарите освен една голяма досада сме и ПЕРФЕКТЕН НАЧИН ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ПАРИ......ама в буквалния смисъл на думата.
Това, за което пишеш не се случва само на старите хора 
За съжаление се наложи да лежим с Калина по различни болници и преживяхме такива безумия, че дори не ми се захваща да пиша...
За съжаление се наложи да лежим с Калина по различни болници и преживяхме такива безумия, че дори не ми се захваща да пиша... Разберете, за лекарите освен една голяма досада сме и ПЕРФЕКТЕН НАЧИН ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ПАРИ......ама в буквалния смисъл на думата.
Black diamond, ти нали беше от Бургас? Коя завеждаща неврологично отделение имаш предвид?
Съчувствам на всички вас за преживяното
Не отвратително, ами направо нечовешко е това, което разказвате!
Но... не знам как да го кажа... не съм преживявала лично такава драма, и все пак си мисля, че... пари, връзки, заплахи, ако щете. Трябва да има някакъв начин, животът е най-важен. Как да си простя, ако знам, че съм могла да спася мой близък, като бутна пари на когото трябва. Дреме ми, че поощрявам корупцията. Но от друга страна човек не знае, нали все пак сме свикнали да вярваме на лекарите?!
И как след толкова гаври няма нито един осъден лекар? Защото, както казва майка ми, всички пърдят в едно гърне. Но мисля, че не е далеч моментът, когато някой няма да издържи и ще свети маслото на някой лекар. Даже се чудя как не е станало досега...
Ох, да не дава Господ да изпадаме в такива ситуации!
Съчувствам на всички вас за преживяното
Не отвратително, ами направо нечовешко е това, което разказвате!Но... не знам как да го кажа... не съм преживявала лично такава драма, и все пак си мисля, че... пари, връзки, заплахи, ако щете. Трябва да има някакъв начин, животът е най-важен. Как да си простя, ако знам, че съм могла да спася мой близък, като бутна пари на когото трябва. Дреме ми, че поощрявам корупцията. Но от друга страна човек не знае, нали все пак сме свикнали да вярваме на лекарите?!
И как след толкова гаври няма нито един осъден лекар? Защото, както казва майка ми, всички пърдят в едно гърне. Но мисля, че не е далеч моментът, когато някой няма да издържи и ще свети маслото на някой лекар. Даже се чудя как не е станало досега...
Ох, да не дава Господ да изпадаме в такива ситуации!
Black diamond, ти нали беше от Бургас? Коя завеждаща неврологично отделение имаш предвид?
Съчувствам на всички вас за преживяното Не отвратително, ами направо нечовешко е това, което разказвате!
Но... не знам как да го кажа... не съм преживявала лично такава драма, и все пак си мисля, че... пари, връзки, заплахи, ако щете. Трябва да има някакъв начин, животът е най-важен. Как да си простя, ако знам, че съм могла да спася мой близък, като бутна пари на когото трябва. Дреме ми, че поощрявам корупцията. Но от друга страна човек не знае, нали все пак сме свикнали да вярваме на лекарите?!
И как след толкова гаври няма нито един осъден лекар? Защото, както казва майка ми, всички пърдят в едно гърне. Но мисля, че не е далеч моментът, когато някой няма да издържи и ще свети маслото на някой лекар. Даже се чудя как не е станало досега...
Ох, да не дава Господ да изпадаме в такива ситуации!
Съчувствам на всички вас за преживяното
Не отвратително, ами направо нечовешко е това, което разказвате!Но... не знам как да го кажа... не съм преживявала лично такава драма, и все пак си мисля, че... пари, връзки, заплахи, ако щете. Трябва да има някакъв начин, животът е най-важен. Как да си простя, ако знам, че съм могла да спася мой близък, като бутна пари на когото трябва. Дреме ми, че поощрявам корупцията. Но от друга страна човек не знае, нали все пак сме свикнали да вярваме на лекарите?!
И как след толкова гаври няма нито един осъден лекар? Защото, както казва майка ми, всички пърдят в едно гърне. Но мисля, че не е далеч моментът, когато някой няма да издържи и ще свети маслото на някой лекар. Даже се чудя как не е станало досега...
Ох, да не дава Господ да изпадаме в такива ситуации!
Да, срам ме е , че съм българка!
преди години за подобно изречение от моя страна, форумът ме разпъна, разпнаха ме на кръст, но това е меко казано......няма как да пресъздам настроенията срещу едно мое такова изказване.
а баба ти на 70 години изобщо не може да се каже, че е възрастна жена, крайно ми е неприятно като чета "баба на 70 години, или баба на 60 години". Така, че жена на 70 години не може да се третира като "бабичка."
а отвращението ти е съвсем нормална реакция, на цялата ни скапана действителност.
Да, срам ме е! Чела ли си темата?...Много хора ги е срам и не ме интересува ще ме разпнат ли.