"Мъж ли е – виновен е
Съдейки по огромния дял на мъжете в затворите, в обществото се е загнездило убеждението за неговата виновност по презумпция.
На микроравнище (семейна клетка или влюбена двойка) голяма част от мъжките индивиди са изпитали на свой гръб тази теза. До настъпването на пълната зрелост на отношенията им мъжът вече се е примирил не само с факта, че е виновен априори, но и че е поставен под перманентно съмнение. Той трябва да е готов във всеки един момент да извади щит срещу възникнали спрямо него подозрения от какъвто и да било характер. Хайде – ако иде реч за нещо, което реално е свършил (което е напълно доказуемо, като да подреди миялната, без да счупи чашите, или да изнесе прането, без да изпуска бельо в кофата за миене на пода), някак си може и да се отдума. Как обаче се доказва нещо, което не си направил? Как, да кажем, се отвръща на обвинението „Ти онази кокошка ли погледна с влажни очи?“. По кой точно начин да удостовериш, че не си я гледал? Ако си имал късмет посоченото злоумишлено и преднамерено деяние да е било извършено на улицата – теоретично можеш да отърчиш по магазините и офисите; да се примолиш горестно на шефовете по сигурността да прегледаш записите от всички охранителни камери и най-накрая да откриеш онзи, който потвърждава, че в посочения момент не си гледал онази кокошка. Което съвсем не означава, че в следващия момент няма да ти се подметне: „Да, защото си се бил загледал в някоя друга!“. "
Съдейки по огромния дял на мъжете в затворите, в обществото се е загнездило убеждението за неговата виновност по презумпция.
На микроравнище (семейна клетка или влюбена двойка) голяма част от мъжките индивиди са изпитали на свой гръб тази теза. До настъпването на пълната зрелост на отношенията им мъжът вече се е примирил не само с факта, че е виновен априори, но и че е поставен под перманентно съмнение. Той трябва да е готов във всеки един момент да извади щит срещу възникнали спрямо него подозрения от какъвто и да било характер. Хайде – ако иде реч за нещо, което реално е свършил (което е напълно доказуемо, като да подреди миялната, без да счупи чашите, или да изнесе прането, без да изпуска бельо в кофата за миене на пода), някак си може и да се отдума. Как обаче се доказва нещо, което не си направил? Как, да кажем, се отвръща на обвинението „Ти онази кокошка ли погледна с влажни очи?“. По кой точно начин да удостовериш, че не си я гледал? Ако си имал късмет посоченото злоумишлено и преднамерено деяние да е било извършено на улицата – теоретично можеш да отърчиш по магазините и офисите; да се примолиш горестно на шефовете по сигурността да прегледаш записите от всички охранителни камери и най-накрая да откриеш онзи, който потвърждава, че в посочения момент не си гледал онази кокошка. Което съвсем не означава, че в следващия момент няма да ти се подметне: „Да, защото си се бил загледал в някоя друга!“. "
