За нивото на образованието на нашите (и чуждите) деца

Абсолютно 

Оставам на страна лошите учебници, където например прочетох, че водата има син цвят и вкус също така. Оставам на страна учителите, много от които не бих пуснала и на стълбите на училището /както казваше моята учителка по литература г-жа Балива   /, в страни и учениците и това на какви ценности ги учим ние родителите...

Училището и университета следва да подготвят децата за живота и работа, а не да ги снабдяват с определен брой наизустени страници. Тази насоченост на българското образование /още от времето на килийното училище/ за мен е най-погрешната и ужасната. Поощряват се тези, които могат най-точно да възпроизведат даден текст, формула, мисъл или разсъждение на някой... а не тези, които могат сами да открият верния отговор, да намерят нестандартно решение на даден проблем, да мислят, да спорят...

ttotov, не мога да обобщя какви са децата. Впечатленията са ми основно от началното училище. Мисля че са като всички други деца, има и добри и лоши. Трудно ми е да кажа дали са по-уверени, но определено знаят правата си и не се притесняват да се оплачат, ако нещо ги притеснява. Тук стимулират така нареченото у нас "клюкарство". Ако някой те тормози или видиш, че друго дете е тормозено, не е редно да се саморазправяш или да пасуваш, а трябва да съобщиш на учител или родител, в противен случай и ти ставаш виновен. Това непрекъснато им го казват под различни форми. Има едни табла в училището, където нагледно с картинки е обяснено как да постъпиш  какво е тормоз и тем подобни, правят се и се поддържат от самите ученици.
Децата няма как да бягат от час, поне в началното училище, защото ако детето го няма в клас и родителите не са се обадили в офиса, да съобщят за причините за отсъствие, от училището се обаждат да питат. Подсъдно е да задържаш детето си в къщи, ако нямаш уважителна причина, а по семейни причини имаш право само на 10 дни отсъствие и то само ако предварително си направил писмено запитване до директора и имаш положителен отговор.
Винаги сутрин преди занятията учителите са на разположение на родителите и можеш да говориш лично с тях. Въпреки че децата не носят тедрадки и учебници в къщи, можеш ежедневно, пак сутрин, да преглеждаш същите в класната стая, ако те интересува точно какво са правили предния ден. Родителски среши се правят всеки срок по една и са персонални.
DiVA, стимулите в нашето училище са стикери Когато децата съберат 10 стикера получават удостоверение, което се връчва официално пред всички ученици и учители. Викат ги поименно, връчват грамотата и им ръкопляскат  Понякога има малки материални награди, близалки, моливчета, гумички или право да обядваш на учителската маса
Синът ми например миналата седмица получи стикер, че е помогнал на друго дете да си реши задачите по математика. Обикновено в час работят на групи и се съревновават коя група ще е най-дисциплинирана или коя ще се справи най-бързо и най-добре с поставената задача. Групите също се награждават със стикери, като съберат определен брои от тях се дава персонален стикер на всеки член от групата. Скоро бяха писали съчинение. Писането отне една седмица, тук не държат бързо да се напредва с материала, както забелязвате. След като завършиха съчиненията си, децата трябваше да си ги разменят и да си ги проверят един на друг, като коригират грешките и напишат мнение. След това съчиненията се проверяват от учителя.

Колко изписах...   

Наистина много съм се чудила защо децата са такива- арогантни, вулгарни и груби. Е, наистина, не всички са такива, но поне 70% са точно това, което описах. Няма и никакво уважение и почит. Наистина не всеки учител заслужава такова, но все пак "Госпожо..." е най- малкото, което могат да кажат, когато виждат учителката си. Другият момент е, че учителят няма права. На мен ми е забранено да гоня ученици, да вземам тяхна собственост, да им пиша отсъствия  ако съм ги изгонила и тн и тн... Нещата просто се навързват. Единственото ми право е да им пиша забележки, което не значат почти нищо, и двойки, които обаче не могат да се пишат за поведение, а от незнание.Има много деца, които се справят добре, но нарушават дисциплината по ужасяващ начин. И смятат това за съвсем нормално Що се отнася до това дали материала е интересен или не... Ами всеки учител си следва собственият учебен план/програма. Не може да си измисли какво да преподава, освен това си има и учебник, който трябва да се следва. Опитвам се да разнообразявам материала, да им давам допълнителни неща и игри, но не мога в 100% от времето си да правя само това, все пак преподавам и лексика и граматика и трябва да спазвам правилата. Освен това училището не е забавачница, учениците отиват за да учат, а не да се забавляват. А по повод изказванията, че учителите не са мотивирани- не е съвсем така. Доста голям процент от учителите са с дълъг стаж и опит и знаят стриктно материала и правилника, просто учениците се променят и не научават това, което им се преподава. Труден период настана за българското образование, но ще трябва да го преодолеем, няма как. Дано за моето дете вече да има диференцирано частно училище, където да го пусна. Че в общинските положението е трагично.
Междудругото истина е, че търговията с учебници и цялото суетене около издаването на нови и нови много затормози образованието и сега почти няма свестни учебници по които да се преподава. Не трябва да се омаловажава и този факт все пак. За заплатите няма смисъл въобще да говоря...

Това с обядването на учителската маса ми хареса! 

Това, което мен малко ме безспокои напоследък, е че не ги учат на краснопис в началното училище.  Много повече ползват компютъра да пишат съчинения, домашни и т.н.  Сега даже всяко дете пише книга с някакъв специялен редактор и слагат даже илюстрации.  Дъщеря ми учи краснопис в Българското училище. 

Мери е изписала много   , няма кой знае какво различно да добавя освен, че сина ми не е в английско училище, а в "интернейшънал" и е 2ри клас .  Домашни има, обикновено 4 листа А4 формат разпечатани само от едната (рядко се случва и от двете страни), това домашно включва математика, граматика и спелинг, дават му го в понеделник и трябва да го върне в петък. Учебници засега няма, тетрадки също , в чантата си носи само екип за спорт, снак и книга,  тази книга чете в определено време за четене, всеки ден има такова и  всяко дете има различна книга. В края на седмицата има "assembly", децата от предучилищната до 5 клас се събират в салона, тогава се раздават наградите, приличат на грамоти, но са по-малък формат, напечатани , красиви, само името на детето се изписва от учителя. Има най-различни , като започнеш от "отлично справил се по мат" , "за работа в екип" до "най-добър певец". Най-интересното е, че тези сертификати се дават на по-новите деца, на които е доста трудно в началото и със сигурност има деца по-добре справящи се от тях, идеята е да се мотивира детето. За "клюкарстването" , отсъствията и непрекъснатата комуникация между родител-учител- директор (получаваме месечен бюлетин по мейла, какво се случва и какво предстои да се случи + извънаредни новини) и при нас я има.  Има нещо като голямо междучасие, когато децата играят, но може при желание от страна на детето да го запишеш на "лего-клуб", "диджари-ду", "оригами"  и още няколко такива, вместо да тича навън то ходи там. Ако пък има интерес към готвенето, футбола, фотографията..., може да ги посещава след училище.  Имат посещения във ферма, където ПОМАГАТ!
Ох..и аз изписах много..

А какво ви е отношението към електронните игри (разните Гейм бой, плей стейшън портабъл, нинтендо и т.н.)  Моето лично е негативно и не допускам децата ми да прекарват много време (повече от час или два на седмица) пред компюътрни игри.   Но повечето ни съседи и приятелчета здраво джасат на игри гледам.

Вие за или против сте?

Против!
Не толкова за гейм бой, и подобни, а за едни други компютърни игри дето трябва да се забранят за под 18, то не до пристрастяване водят ами не знам...

Против съм! Разбрали сме се (засега), че няма да купуваме такова нещо!

Stansi, при нас наказанията са само дисциплинарни. Има си правила какво може и какво не в училището и ако ги нарушиш следва наказание. Не са позволени мобилни телефони, електронни игри и какво ли още не. Учителите имат пълното право да ги приберат и да изискват след това родител лично да дойде и да ги вземе. Прибирали са и пари на учениците, ако им направи впечатление, че имат много джобни. Така хванаха едно дете, което рекетираше съучениците си.
Най-лекото наказание е забележка.
По-тежко наказание е да пропуснеш междучасията. Бях много шокирана, като го видях това наказание. Бие звънецът, децата масово излизат да играят в двора, а няколко дечица идват пред учителската стая и сядат на пода, с лице към стената   седят така половин час, нямат право нищо да правят, дори и да говорят. Тези които аз видях, чоплеха нещо по пода или се опитваха с периферното си зрение да ме разгледат  
Друго наказание е да се повика родител за персонален разговор след училище с учителя.
Най-тежкото е, детето да бъде отстранено от училище за период от време, може да е 1 ден, а може и няколко седмици. Рекетьорът например беше изключен за 2 седмици.
LL Cool J, аз самата съм фен на електронните игри   съответно не мога да ги забраня, а и рядко ограничавам времето. Добре че синът си пада по стратегически игри, иначе ако бяха онези с безумните стрелби, не знам какво щях да правя. Обикновено гледам да уплътня деня на ученика, така че да няма време за тях. Записала съм го на сума ти спортове. Свири и на инструмент. Имаме правило, преди да седне пред компютъра, да си е написал домашното или да реши определен брой задачи, което не винаги го спазваме, вината е моя  

Serendipity,

Какви игри по-точно имаш предвид?  С много насилие ли са, или имат сексуален контекст?  Извини невежеството ми, никога не съм се увличала по електронни игри и не съм наясно с всичко на пазара...

Мери,

Харесва ми идеята за стратегическите игри.  Моята дъщеря много иска да играе и вече започвам да се притеснявам, че с постоянните си забрани ще си навлека повече главоболия на главата.  Имаме плей стейшън портъбъл (подарък на мъжа ми от колеги, ние никога нямаше да го купим ако зависеше от нас).  Препоръчай ми игра, която да е по-малко зло, моля те. 
Изглежда ти си намерила добър баланс за детето си!

Аz нямам все още деца, но искам да ви кажа моето мнение zа обраzованието.

Сложете ръка на сърцето си и честно си приzнайте колко от вас са обсъждали в къщи пред децата си учителите от училището и са zаявявали, че тоzи или онzи учител иzобщо не става zа такъв. Много родители са на мнението, че учителите са от тъпи по тъпи и това отношение  се предава на децата. Племеницата ми е на 11 години и по врене на един такъв раzговор zаяви "Майко, ами тя учителката ми е много проста, zащо се ядосваш". За съжаление се появява един порпчен кръг... родителите настройват детето против учителя, детето не уважава учителя си и той съответно колкото и да се старае не може да научи на нищо това дете.

Според мен има и един друг проблем. От години не е престижно да се учи zа учител. Колкото и да се вдигат zаплатите на учителите, все пак не може да се сравнява със zаплатата на един програмист. Ето zа това учители по матеметика стават теzи, които не са били приети zа програмисти (примерно). Когато постъпих в гимаzията преди 15 години, имахме една млада току що zавършила полувисше по матеметика zаместничка. Е, момичето раzбираше от матеметика по малко от нас...

Гери, на 11г вече децата разбират и виждат много неща и като ги навържат си правят някои изводи сами. Докато синът ми беше в началният курс, въобще не ми беше трудно да защитавам авторитета на учителката му. Дори и да съм имала минимални различия по някои въпроси с нея, като цяло мнението ми е много положително и одобрително. Какво да кажа обаче за учителката по английски, която влиза в час и виждайки боклуци на пода, казва на децата: Добре дошли в Европейския съюз, прасета.  При което целият клас започва да се смее. Тя се ядосва и казва на 10 души, че ще им пише двойки. Всички деца знаят, че за поведение двойка не се пише. Все пак едно от децата много се разстроило, че ще има двойка и се разплакало. Тя пък му се подиграла. Или пък: Какво се смееш като пача. Има и много други подобни.
След като съпругът ми на родителска среща повдигна въпроса пред класната да поговори с нея и да си коригира поведението, за да не се разправяме по нависоко, тя вдигнала сина ми пред целия клас и държала сметка на детето, защо баща му имал претенции относно това което е казала. Е как кажете ми да защитавам авторитета на въпросната учителка. Ами не мога. Те децата вече имат мнение за нея.
И престанете да обвинявате за всичко родителите. Аз не съм виновна, че учителите имат ниски заплати, нито за това, че нямат мотивация или пък са избрали професия, която не им е призвание. Който иска да е учител, да си върши работата. Който не иска - ВЪН ОТ УЧИЛИЩЕ!

  Хайде,да не си крием главата в пясъка.Ти не си ли писала бележки за извинение на отсъствия???В групата където ходи детето ми на ДГ има деца ,на които нито веднъж не съм видяла майките - нито на тържества,нито на родителски срещи.Идват баби и дядовци.
               А,че пишат тук си личи по това,че доста рязко реагират на чуждо мнение и особено когато се чувстват "гузен негонен бягат".Наблюденията ми показват,че претенциите им се определят от парите,а не от грижата за децата им.
               Извинявам се за отклонението от темата,но това също е част от проблемите в образованието.