не я понасям.............свекърва ми???

История стара като света,но ако така продължи ще се стигне до семейна терапия-не само свекървата,но и вие ще имате нужда от помощ.стресът е нормален отговор от твоя страна,но ако е продължителен,това може да доведе до емоционална нестабилност и в отношенията със съпруга.Има няколко варианта,но нещата няма да се променят от самосебе си -свекървата има психологичен проблем,който няма да изчезне от самосебе си.

Аз ще бъда, може би най-груба.
От теб по-нагла  форумка, не съм виждала.
Ще се обоснова защо!
Сложила си твоя, и на детето снимка на аватара си!Под нея пише Варна! Значи,на тебе не ти дреме,че някой може да те разпознае
Щом като толкова нагло, злепоставяш свекърва си, пред цяла България,защото,повярвай ми голяма е вероятността,  да и стигне да очите или ушите,значи ти нямаш никакви скруполи.
Ако аз съм на свекърва ти на мястото,и разбера,че ме одумваш толкова нагло и с тези епитети,досега щях да ви изгоня от жилището.Защото съм сигурна ,че живееш на етаж,построен от тях.И окото ми нямаше да мигне.

Evana, не знаеш какви са отношенията им. Не я познаваш свекървата.
Момичето си споделя огорчението и яда.

И каква е разликата, ако се оплаче анонимна и като се е оплакала от профила си и се вижда снимката?

Разликата е двулично да пазиш добър тон, с човек, който не харесваш и не понасяш. Въпрос на избор, явно.

стана въпрос и за тъщите,но не познавам нито една ,която да се меси толкова грубо като всеизвестните свекърви .нима женските майки обичат по-малко децатаси? явно мъжката част от човечеството си е по-калпава и вечно трябва някой да им търчи по гъза. след като мъжа ти не я е отрязал , значи малко или много му е приятно някой да го води на лекар и да го обгрижва като бебе. 

Няма нищо по-хубаво от това да се казват нещата с истинските им имена.
Защо да не си каже момичето какво и е.Ти като не искаш не чети.И да стигне до нечиите уши едва ли ще изненада някой.
Те си знаят че не се обичат.
И какво да се излага с това че е обидила някой.
Излага се свекърва и.....и е редно всички мами със синове да си вземат поука от такива неща...недопустимо е такова поведение.
Не може да се месиш в живота на младото семейство.Не може да се натрапваш там където не си добре дошъл.
А знаеш ли колко пъти аз съм се молила моята да ме изгони, че най-накрая да се отделим със съпруга ми....дори и да е на квартира.Хич не ми дреме че къщата била нейна.
Ако обича и държи на детето си, ще уважава и избора му на съпруга и ще се отнася с уважение към нея.
Не само да изискват да ги наричаме "майко", а да си спечелят с любов и разбиране подобно отношение.

Ние успяхме да си извоюваме така блянуваната независимост, като се преместихме на 150км. от родния град на съпруга ми. И един ден не сме живяли там. Завършихме образованието си в друг град и направо се преселихме във Велико Търново. Тук нямахме никакви познати и близки, не познавахме и града, но...решихме, че ще живеем или в София, или в Търново. По стечение на обстоятелствата, първото предложение за работа на съпруга ми беше в Търново и той прие. Така, с една кола багаж, за 5 часа си намерихме квартира и започнахме от нищото.
Имаше упреци, драми и какво ли още не, но ние избрахме спокойствието и не съжаляваме!
Свекърва ми е опак човек, трудно ми е да я понасям, но е майка на съпруга ми и за ден - два се изтърпяваме все някак.
Много пъти се опитвах да променя отношението и спрямо мен, но, за съжаление, безрезултатно. Мечтаех за свекърва, с която да се разбирам, която да ме съветва, да ми бъде опора, която да запълни малко от празнотата от липсващата ми майка, но...не се получи, въпреки желанието ми. Чуждото свое не става, още повече, когато майката отказва да приеме, че детето и е пораснало и има право на собствен живот.
И все пак, въпреки непрестанното отхвърляне, продължавам да си бия главата в стената, без да знам защо - по-силно е от мен.
Наскоро поканих свекърва си на гости. Знаех, че е в отпуска и помислих, че това е една добра възможност да се сближим. Съпругът ми щеше да е зает, а ние двете щяхме да ходим по магазините, по разходки. Помислих си, че ще е чудесно, ако стане.
Е, обадих и се, поканих я и знаете ли какво ми отговори? Каза ми, че нямала работа там, когато синът и бил зает. Какво щяла да прави само с мен?!
Поля ме с вряла вода. Почувствах се като куче, просещо малко внимание. Целият ми ентусиазъм се изпари.
За жалост, много малко време ми държи влага. Винаги се заричам да прекратя опитите, но....минава време и аз пак започвам с илюзиите. Чудя се само, докога ще се залъгвам, че нещо може да се промени!

Толкова ли е трудно да намерим общ език? И, щом аз я приемам като майка на съпруга ми, толкова ли е трудно тя да ме приеме като избраницата на сина си?

Sunrise, и при нас ситуацията е 1:1 .. и ключовия момент е че се виждаме за ден-два и не можем да се издразним яко.., някой път в стремежа си да помогне свекито така яко сгазва лука, защото аз мразя тя да ми планира времето и да ми съставя организация

Ох, и аз се дразня понякога, но през повечето време ми е мъчно.
Наясно съм, че човек не може да е харесван от всички, но на мен не ми пука за всички, а за семейството, а тя е част от него. Искаше ми се да се разбираме повече, а не да се държим като непознати.
Тормозя се, че не намирам правилният подход, но може би тя просто си е такава. Не се променя човек на тази възраст. Не ми остава нищо друго, освен да се примиря, но....как ми се иска нещата да стоят по друг начин....

За съжаление това е истината...