След смъртта......

Свекърва ми почина преди повече от 6 месеца и 3-4 месеца след това идваше в съня ми, не постоянно, но доста често, направо се бях побъркала, не знам страхувах ли се, изобщо не знаех какво да мисля, просто исках това да спре. Сънищата бяха различни, но все от рода, че тя е жива и че никога не е умирала, примерно един от сънищата: идвам си от работа и тя си е вкъщи и ме поздравява, аз естествено се шашкам и се разтрепервам от страх и й казвам ти нали не си вече м/у живите, а тя казва че никога не е умирала, в друг сън ми се оплакваше колко я боли(беше болна от рак), после пък един път насън ми каза да нося черно на струването, аз и казах че нямам черна блуза, а тя ми каза ако нямам да взема една нейна и ми обясни къде в гърдероба е, ако пък не да си сложа чер шал, друг път тъкмо я слагаме в ковчега тя се развика че е жива и пита защо я погребваме и мноого други сънища да не ставам подробна. Да знаете направо бях се побъркала, сънищата ми бяха толкова истински, с такива подробности си ги спомнях после, направо нямам думи и винаги се събуждах разтреперана и като че ли с нечие присъствие, абе не искам да си спомням, може би нещо недоизказано е останало м/у нас и затова ме е посещавала толкова начесто насън, незнам
Аз тогава си мислех че съм се побъркала, ама сега виждам(в добрия стар форум ), че не съм сънувала такива неща само аз, ако бях видяла по-рано темата, може би малко щях да се поуспокоя, направо бях изкукуригала от страх.
Посъветваха ме да запаля свещ за да спрат тези неща, не че в периода на сънищата не съм ходила на гроба й да паля свещи, но може би като си нароча за какво ще паля и като нарека свеща за успокоение на душата й...
След струването(6м.) малко се поуспокоиха нещата и сега все по-рядко я сънувам.
Моля да ме извините, стана малко дълъг поста ми, обаче с кого друг да споделя. Е, споделяла съм с мъжа ми, но нали ги знаете мъжете: "разстроена си и затова, ще ти мине, не го мисли толкова"

Но ме заинтригувахте с тази литература за живота след смъртта, ще прочета нещо по въпроса, който не ми дава мира, как не съм се сетила по-рано да си взема такава книга

Здравейте и от мен. Нека и аз да ви разкажа какво ми тежи. Преди 2 години и 7 месеца изгубих брат си, който беше едва на 24 години. Тогава аз бях бременна (на 5 месеца и половина) с прекрасната ми дъщеря, която той не можа да види. Сега след толкова много размисли, защо това се случи, ми тежи следното нещо: Моите родители живеят в къща на два етажа - единия беше предвиден за брат ми като се ожени, а вдругия живееха те. Аз докъто още не бях омъжена все се карах и сърдех на нашите, че за брат ми са се погрижили, а за мен не са. Винаги им го натяквах, че  всичко е за брат ми а за мен няма нищо. Нали знаете, че човешката простотия е голяма. Ненадейно обаче братчето ми почина и от този момент мен ме измъчва мисълта затова,че бях много алчна. Веднъж го сънувах и той ме попита: "како оправи ли документите за къщата?" От тогава мира нямам.Самообвинявам се затова, че съм говорила така. Сега къщата остана празна, защото аз съм омъжена и майка ми и баща ми са сами. Сега имам семейна голяма къща, и си мисля, че брат ми ми остави и неговата част от бащината ни къща. Винаги се обвинявам за случилото се и винаги ще съжалявам.

Баща ми почина, след внезапно заболяване, мозъчни опреации и т.н. С него винаги сме имали специална връзка, по-различна от отношенията с майка или сестра ми. 27 дни не можех да спя, дори не можех вода да пия. Денят, в който почина, отидохме на свиждане и после не можах да тръгна, седях на една пейка в двора на Пирогов и като че ли някаква сила ме приковаваше към пейката. Той тогава е починал. После го сънувах всяка нощ и все ми се усмихваше, даже веднъж ме запозна с лекарката, която е извършила аутопсията му. (Когато погледнах в съобщението за смърт- наистина това беше името на лекарката.) Не знам откъде събрах сили на погребението му да поговоря малко - какъв беше, какво обичаше... И досега обаче не ме напуска усещането, че съм пропуснала да кажа нещо много важно и не мога да отгатна какво. Надявам се някога да ми каже. А всъщност дълго време след смъртта му го чувах да се смее. Знам психолозите ще кажат- слухови халюцинации от скръбта. Но мога да се закълна, че наистина го чувах.

моята баба която ме е гледала изцяло докато не тръгнах на училище / майка ми е била на 18 като ме е родила / та тя почина в ужасни мъки , единствено дядо ми и помагаше завсичко а тя лежеийки години нареди почти го беше уморила незнам какво го крепеше човека за да не си отиде той преди нея, майка ми работеше в чужбина и не си дойде ... оправда се с това че и трябвали средства и неможела да отдели време за което съжалявала, вуйчо ми си ходеше веднъж месечно и си мислеше че е достатъчно за да е в помощ на дядо ми / вйна ми не харесваше баба ми защото все пак и е свекърва . а и тя беше лоша свекърва найстина  / но аз я обичах страшно много и малко ми е гузно че сега живеейки на другия край на българия неуспях да съм донея в тези последни нейни мигове поне , неможах и да отида на погребението и заради бебка /  странното е че я сънувах точно в деня когато почина , не точно нея но сънувах едни очи които са изпълнени с болка и донякаде ярост , все едно очи на бебе но изведнъж невинноста се превърна в омраза почти
немога да забравя тези очи и всеки път си мисля дали не е трябвало да съм донея през тези години , а и аз като майка ми си подвих опашката и я изоставих - нея която ме е отгледала  и благодарение на нея не съм в някакъв дом безпризорна или без роднини и близки ,  винаги ще ми тежи и няма да мога да се примиря с това но няма какво да направя сега вече - освен да съжалявам

Съжалявам за случилото ти се Анжелика. Ако нямах абсолютната убеденост, че след смъртта живота продължава, не бих пускала тази тема. Прочети книжката която цитирах в началото!

  Растроих се като чета тези неща,а всъшност са толкова реални и естествени.Истински вярвам и съм убедена,че починалите са просто в друго измерение.Ще разкажа накратко една история с мен,може и да няма никаква връзка но за мен няма случайни неща.Преди три години почина дядо ми който не ми е кръвен дядо но си беше нашия дядо.Точно една година след смърта му се бяхме приготвили да му изнасяме в църква помен и докато се щурах и бързах във вкъщи нещо да не забравя,чух дъщеря ми да вика че сме имали папагал на балкона.Отидох и видях един средно голям красавец от вида "корела"примамихме го със семена от хамс(терите итой си влезна вътре.Чувала съм,че да ти кацне пиленце е на късмет.Два дни след това разбрах ,че съм бременна,а преди това около 2 години правихме опити за второ.Та........

Мила, няма съвет, който да може да ти помогне. Смъртта не може да се поправи - тя просто е преход от едно състояние в друго, а в доста случаи и дълго чакана награда и почивка за човека. Моята майка почина преди 40 дни. Не съм я сънувала, от както почина съм плакала само веднъж, все още се чувствам куха отвътре. Ние с нея не си казвахме много често, че се обичаме, но винаги и било така. ЗНАМ, че сега е по-добре, защото почина от кислородна недостатъчност, в следствие рак. Все още не мога да вляза в църква, но всеки ден мисля за нея. Много е важно да пуснеш починалия човек да върви по пътя си. Това е най-трудното, но колкото повече плачеш, толкова повече го задържаш и душата му не може да продължи нататък.
Това е като в живота - ако наистина обичаш някого трябва да му дадеш пълна свобода. Той трябва да избере дали да остане. Това е  голямата тайна в любовта, само че е почти невъзможно да го направиш.
Целувам те много и ти казвам - мисли за човека с любов и му пожелай на добър път. Той ще дойде и ще ти даде знак

Интересно... и при нас стана нещо такова. Тъкмо бях забременяла- май същия ден го разбрах (след около 2 год. опити и спонтанен аборт), когато майка ми каза, че е кацнал папагал на балкона. Много беше хубав. Купихме му клетка. После му купихме и компания- женски папагал. Отначало много се целуваха, е след няколко дена мъжкият започна да я кълве- нещо се разлюбиха. Женския умря (купили сме го болен), а малко по-късно и мъжкият (заразил се и той). Стана ми много мъчно, страхувах се, че ми е отлетял късмета... Тогава състоянието на баба ми изведнъж много се влоши. Почина месец преди да родя...