Здравейте!
Стигнах да тук,защото наистина от всичко,което ми се случи се обърках,изтормозих и се оказах на 40 години,и да никъде.Искам да прочета чужда и странично мнение.Знам,че може да срещна много критики,на съм готова и за тях.
Имам връзка от 12 години,като от 6 години сме семейство.Всичко беше чудесно и бях еднакво влюбена,както на първата ,така и на шестата година.Някъде там,шестата година забременях.Малее,виках от щастие и радост .Бързо обаче ми мина.Тежка бременност,последвала загуба на плода и гонене от работа,защото съм бременна .Мъжът ми също остана без работа и отидохме на морето да работим.Върнахме си и се опитахме да започнем ня чисто,но той в стремежа си да изкара пари,залитна по-казината.Удър голям за мен .Така се вкопчих да го спасявам,че забравих за себе си.Ставах и лъгах с мисълта да го измъкна.Той ме тормозеше психически,палел е дрехи на коридора ,ровил е из апартамента,рисувал е със спрей по-стенате.Вьрвате ли ,че поне на 10 човека съм звъняла за помощ ,влючително на близките му и никой,никой на помогна.
И не знам къде намери сили душата ми,че изведнъж сложих точка на всичко.Той взе да спира с казаното и вече една година не ходи.Дори е регистриран ,като зависим и не го пускат никъде.Промяната в него а голяма ,благодарение ня мен.През това време направих още един спонтанен ,майка ми почина.Искам да отбележа,че въпреки всичко аз постигнах много.Развих се професионално ,подобрих самочувтвието си и започнах да се обичам повече.Но имам проблем с него.Той спря да ходи на казино,но стана един мързилевец.Когато почива е с майка си,за на малкото се заяжда.Днес не ми говори ,но и той не знае защо.В апартамента има двеста неща ,които един мъж трябва да свърши и не ги върши.Вчера в единствения ми почивен ден чистех,днес чопли семки и слага обелките на масата .Да не споменавам колко стиснат е станал.
Не знам,понякога много ме е яд на Мин си и ,че много дадох и нищо не направих с живота си.Губя надежда,че ще имаме пак нормални отношения
Стигнах да тук,защото наистина от всичко,което ми се случи се обърках,изтормозих и се оказах на 40 години,и да никъде.Искам да прочета чужда и странично мнение.Знам,че може да срещна много критики,на съм готова и за тях.
Имам връзка от 12 години,като от 6 години сме семейство.Всичко беше чудесно и бях еднакво влюбена,както на първата ,така и на шестата година.Някъде там,шестата година забременях.Малее,виках от щастие и радост .Бързо обаче ми мина.Тежка бременност,последвала загуба на плода и гонене от работа,защото съм бременна .Мъжът ми също остана без работа и отидохме на морето да работим.Върнахме си и се опитахме да започнем ня чисто,но той в стремежа си да изкара пари,залитна по-казината.Удър голям за мен .Така се вкопчих да го спасявам,че забравих за себе си.Ставах и лъгах с мисълта да го измъкна.Той ме тормозеше психически,палел е дрехи на коридора ,ровил е из апартамента,рисувал е със спрей по-стенате.Вьрвате ли ,че поне на 10 човека съм звъняла за помощ ,влючително на близките му и никой,никой на помогна.
И не знам къде намери сили душата ми,че изведнъж сложих точка на всичко.Той взе да спира с казаното и вече една година не ходи.Дори е регистриран ,като зависим и не го пускат никъде.Промяната в него а голяма ,благодарение ня мен.През това време направих още един спонтанен ,майка ми почина.Искам да отбележа,че въпреки всичко аз постигнах много.Развих се професионално ,подобрих самочувтвието си и започнах да се обичам повече.Но имам проблем с него.Той спря да ходи на казино,но стана един мързилевец.Когато почива е с майка си,за на малкото се заяжда.Днес не ми говори ,но и той не знае защо.В апартамента има двеста неща ,които един мъж трябва да свърши и не ги върши.Вчера в единствения ми почивен ден чистех,днес чопли семки и слага обелките на масата .Да не споменавам колко стиснат е станал.
Не знам,понякога много ме е яд на Мин си и ,че много дадох и нищо не направих с живота си.Губя надежда,че ще имаме пак нормални отношения
