Много ме страх от смъртта. Тя прави живота безсмислен

  • 2 148
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 46
Не вярвам на врачки, баячки и други. Преди бях вярваща християнка, сега и това не съм . Страхувам се, че “бог” всъщност е природата, няма душа, няма усещане за справедливост и, че когато умрем просто се превръщаме в храна за червеите. Че изчезваме безкрайно, никога няма да видим близките си или да почувстваме нещо отново, след като умрем. Представям си смъртта като състоянието на  сън, това ме ужасява, в състояние е да ме подлуди, защото в такъв случай животът няма смисъл и ние сме просто едно нищо, една прашинка. 🙈

# 1
  • Мнения: 31 697
Занимаваш си главата с глупости.
Вместо да си живееш живота.
Рано или  късно ще умреш и ще разбереш какво има отвъд.
Така че живей пълноценно и не го мисли.
И при двата варианта печелиш.
Ако има живот след смъртта - печелиш.
Ако няма - печелиш. Щото няма да съществуваш.
С тия мисли сама си правиш живота безмислен.

# 2
  • Мнения: 46
Не мога, разбираш ли? Откакто се замислих в дълбочина за това, не мога да си намеря място. Говорих с брат ми и той, като учен, смята, че бог няма и ние най-вероятно преставаме да съществуваме, когато умрем. Той обяснява всичко, от еволюцията до смъртта,  много логично с физични процеси. Душа нямаме, според него, а това са биохимични процеси. Сега аз не знам къде се намирам, всичко около мен ми се вижда сиво, мрачно, студено, страшно. Животът се крепи на конец, всички сме ходещи мъртъвци и след това храна за змии и червеи. 🙈 Мисля, че ще полудея.
Вие не виждате ли колко ужасно и безсмислено е всичко 🤯
Занимаваш си главата с глупости.
Вместо да си живееш живота.
Рано или  късно ще умреш и ще разбереш какво има отвъд.
Така че живей пълноценно и не го мисли.
И при двата варианта печелиш.
Ако има живот след смъртта - печелиш.
Ако няма - печелиш. Щото няма да съществуваш.
С тия мисли сама си правиш живота безмислен.

# 3
  • Мнения: 31 697
Не, не виждам.
Имаш проблем.
Отиди на психолог.
А брат ти като е учен, не ми е авторитет.
Той не знае всичко. Даже нищо бих казала.
Науката се развива непрекъснато.

# 4
  • Мнения: 2 495
Мисля, че си в депресия и при нея го има този страх от смъртта. Всичко изглежда черно и безмислено. Всички се страхуваме от смъртта, но успяваме да изтикаме тази мисъл към периферията и тя да не ни подлудява.
Всеки има различно мнение за смъртта, но никой не се е върнал от оня свят, за да разкаже, на кратко. Тук има теми показващи обратното, така че дебатът продължава. За всяка теория се намират доказателства.
Та, мисля че имаш нужда от психологическа подкрепа, която да те стабилизира.

# 5
  • Мнения: 46
Благодаря ти! ❤ Аз се чувствах чудесно допреди няколко дни. Не бях мислила задълбочено по темата докато с брат ми не заговорихме за това и той не се обоснова много логично и с научни аргументи. Естествено не е отрекъл категорично нищо, тъй като никой със сигурност не знае какво става, когато умрем. Но ме накара да се замисля и е логично просто да изчезнем, защото мозъкът не е отделна част от тялото. Изпитвам неистов страх и физическа болка при мисълта, че никога няма да видя близките си и че няма да ме има. 😥
Мисля, че си в депресия и при нея го има този страх от смъртта. Всичко изглежда черно и безмислено. Всички се страхуваме от смъртта, но успяваме да изтикаме тази мисъл към периферията и тя да не ни подлудява.
Всеки има различно мнение за смъртта, но никой не се е върнал от оня свят, за да разкаже, на кратко. Тук има теми показващи обратното, така че дебатът продължава. За всяка теория се намират доказателства.
Та, мисля че имаш нужда от психологическа подкрепа, която да те стабилизира.

# 6
  • Мнения: 113
Много ми стана тъжно, когато те прочетох. Тъжно е това,че мислиш по този начин. Какво ти се е случило,за да спреш да вярваш в Бог? Въздухът,тревата,водата-всичко е Бог. Той е любов. Любовта към близките ни, любовта към животните... Не бива да те е страх от смъртта. Всички  все някога ще умрем,така е. Животът не е безмислен,той е безценен дар. Радвай се,че можеш да му се насладиш. Промени мирогледа си. Нямаш ли мечти, които искаш да сбъднеш? Ако искаш посети психолог,може би той би могъл да разбере ,откъде идва цялото това черногледство.

# 7
  • Мнения: 46
Имах много мечти, цели и желания, но страхът погубва всичко. 🤯
Вярвах в бог, но осъзнах, че Библията е като детска приказка и в нея няма нищо доказуемо. След това вярвах в прераждането, но брат ми и твърденията на известни учени, които прочетох, ме разколебаха. Тъжно ми е, че науката най-вероятно ще излезе права и ние просто ще пукнем. 😞
Много ми стана тъжно, когато те прочетох. Тъжно е това,че мислиш по този начин. Какво ти се е случило,за да спреш да вярваш в Бог? Въздухът,тревата,водата-всичко е Бог. Той е любов. Любовта към близките ни, любовта към животните... Не бива да те е страх от смъртта. Всички  все някога ще умрем,така е. Животът не е безмислен,той е безценен дар. Радвай се,че можеш да му се насладиш. Промени мирогледа си. Нямаш ли мечти, които искаш да сбъднеш? Ако искаш посети психолог,може би той би могъл да разбере ,откъде идва цялото това черногледство.

# 8
  • Мнения: 223
Замисли се имала ли си проблем преди да се родиш. Притеснявало ли те е това, че не съществуваш. Не, нали? Тогава защо те е страх, че ще ти се случи пак? То е същото. Това при положение, че смъртта е краят, в което силно се съмнявам. И според мен лично животът е безсмислен, но не защото ще завърши със смърт, а защото истината е след нея и това цялото нещо тук в човешки тела е напълно излишно преживяване. Не бой се, за съжаление е много малко вероятно смъртта да е краят, по вероятно е да е началото. А науката да си завре аргументите дето слънце не огрява.

# 9
  • Мнения: 1 138
Един познат казваше така:
“ Абе гледай на смъртта като отърване от всичко. Ще се отървеш от това да работиш, от проблемите, от това да се притесняваш за болни деца, родители, за твоето здраве. Ще се спасиш от данъци, кредити, от това дали ще имаш пари да покриеш текущ разход- ще събереш ли за почивка, ще си платиш ли тока….”  Ей такива неща. Ще си починем от всичко. Той живота изморява. Но сега си тук и започни да правиш най- любимите неща с най- близките хора.
И аз съм имала такива моменти, но отминават.
Когато баба и мама са били по- млади мен ме е нямало( и не ми е пречело), сега тях ги няма, а аз съм тук. ( на тях не знам дали им пречи, само аз съм тъжна, че ги няма)
Усмихни се!

# 10
  • София
  • Мнения: 38 499
Като организирала вече колко...4 погребения, ще ти кажа едно нещо:
Животът е за живите.
Всеки ден ставаш, миеш зъбите, работиш, вървиш напред и това е.
Ако седнеш да ревеш колко е гадна смъртта...
Не остава време за живота.

# 11
  • Мнения: 46
Не, но сега ме притеснява, защото вече съм се родила и съществувам. Харесва ми да живея, искам да живея и се надявам, че има още нещо след смъртта, че не сме просто прах. Най-много и заради близките ми. Без тях всичко би било толкова тъжно.
Благодаря на теб и на останалите за подкрепата!
Замисли се имала ли си проблем преди да се родиш. Притеснявало ли те е това, че не съществуваш. Не, нали? Тогава защо те е страх, че ще ти се случи пак? То е същото. Това при положение, че смъртта е краят, в което силно се съмнявам. И според мен лично животът е безсмислен, но не защото ще завърши със смърт, а защото истината е след нея и това цялото нещо тук в човешки тела е напълно излишно преживяване. Не бой се, за съжаление е много малко вероятно смъртта да е краят, по вероятно е да е началото. А науката да си завре аргументите дето слънце не огрява.

# 12
  • Raleigh, NC
  • Мнения: 48
Не вярвам на врачки, баячки и други. Преди бях вярваща християнка, сега и това не съм . Страхувам се, че “бог” всъщност е природата, няма душа, няма усещане за справедливост и, че когато умрем просто се превръщаме в храна за червеите. Че изчезваме безкрайно, никога няма да видим близките си или да почувстваме нещо отново, след като умрем. Представям си смъртта като състоянието на  сън, това ме ужасява, в състояние е да ме подлуди, защото в такъв случай животът няма смисъл и ние сме просто едно нищо, една прашинка. 🙈

хм напротив, смъртта осмисля живота ни. Ако ти се чете, можеш да цъкнеш на името ми и да прочетеш едно две преживявания които имах по време на упойка които описах в друга тема сега наскоро, Бог не е безличен изобщо.

Също бих ти препоръчал апокрифното евангелие на Йоан (Apocryphon of John), не знам има ли го преведен но ако си на ти с английският може да потърсиш версията на gnosis.org с превода на Stevan Davies

Според мен Бог е Природата, Той е Душата от която еманираме ние. Всъщност, според мен си в периода на така наречената тъмна вечер на душата. Малко ми идва ню ейдж това и ме дразни, но според мен описва добре такива периоди в които изпадаме в криза. Аз съм в такъв период сега. Аз бих разсъждавал върху тези чувства, какви са, защо ти идват точно сега ...

"Горе" е хубаво а тука се мъчим. Или както казва Вера Кочовска в едно интервю, тука се лъжем а горе е истината. И вярват.

# 13
  • Мнения: 42
Имах много мечти, цели и желания, но страхът погубва всичко. 🤯
Вярвах в бог, но осъзнах, че Библията е като детска приказка и в нея няма нищо доказуемо. След това вярвах в прераждането, но брат ми и твърденията на известни учени, които прочетох, ме разколебаха. Тъжно ми е, че науката най-вероятно ще излезе права и ние просто ще пукнем. 😞


Вярата няма нужда от доказателства. Иди при опитен свещеник и му сподели за колебанието си и за съмненията си. Те са част от пътя на израстване във вярата. Може да прочетеш някой православен катехизис или апологетика. Например "Нашата надежда" на Архимандрит Серафим Алексиев.

# 14
  • Мнения: 472
Така като гледам как се развиват технологиите може и безсмъртни скоро да станем. Ско имаш инстаграм виж Bryan Johnson, спря стареенето и даже се подмлади. Ето ти една нова гледна точка, в която място за депресия няма. Спорт, сън,качествена храна и добавки, медитации. С такива неща ти препоръчвам да се захванеш . Чак за психолог/психиатър не е работата Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт