Бързо ли родихте при първо раждане?

Отидох в 8 часа без болки и разкритие и чааааак в 5 часа родих много време се мьчих голяма грешка не прави като мен а изчакай контракциите На мен ми писна да чакам и за това отидох 1 седмица по рано

Ами както са писали и другите мами при всеки е различно.При мен всичко стана много бързо.В 17 часа доки ми даде хапче,в 19,30 отидохме  със мъжа ми в болницата,и вече бях с около 5см разкритие и започна подготовката за раждането.Родих към 21,45часа.Според мен най-болезнени са самите контракции.Всичко зависи от това на какъв екип ще попаднеш,според мен трябва да имаш пълно доверие на твоя доктор,да го слушаш и да вярваш в собствените си възможности.Успех

Не бих казала, че родих нито бързо, нито лесно. Но това всъщност няма никакво значение. Каквото и да преживях в мига, в който си чух бебока да изплаква, нищо друго нямаше значение. Другото се забравя. Два часа по-късно бях готова да родя още веднъж. Усещането е невероятно.

Водите ми започнаха да текагт по малко в 01:30 през нощта, но нямах никакви болки. Периодично се чувах с доктора си. В 14:30 ме приеха в болницата, с много леки болки, почти никакви. Към 15:30 ме включиха на ситема с окситоцин, към 14:15 започнаха истинските болки. Нетърпими бяха между 17:00 и 18:30. След това започнаха напъните. В 19:00 влязох в родилна зала, а в 19:05 бебчо изплака след точно 3 напъна. Дали е бързо или бавно-незнам, нямам база за сравнение.
Сигурна съм, че при теб нещата ще се развият безпроблемно и леко. Успех и леко раждане. 

В 4.00 ме приеха в Майчин дом и в 7.25 родих принцеса Ива. Иначе болките ми бяха от 23 часа но съвсем поносими.

ОХХХ.Това беше най-кошмарната нощ в живота ми.

Болките ми почнаха в 19ч. вкъщи.До 22-30ч. вече бяха непоносими (не ходех,а лазих) и през 10мин. Едва се дотътрихме в болницата в 23-30ч..Там установиха ,че съм с 4 см. разкритие.Спукаха ми водата и ми пуснаха системи в 00:20мин.До 4 часа бях с контракции и напъни и ме качиха на магарето.До 5ч. напъвах (като от болка и умора заспивах между напъните) , но главата на мъника не слизаше-беше се заклещил в таза.Решиха,че ще раждам секцио и започнаха да събират екипа-до 5-30ч. чаках сама в родилна зала с ужасно силни контракции.После ме пренесоха в операционната зала и вече не помня...Само помня,че една жена ме събуди и ми каза "имаш си син' и аз много ясно чувах най - прекрасното нещо-плача на сина ми.

Ако трябва заради него пак ще преживея всичко...

Сега като си припомня,изобщо не беше лесно.Болките ми започнаха в 22.30 в деня на термина ми-съвсем слаби.Тъкмо си гледах новините по БиТиВи,а цял ден пренасяхме мебелите след ремонт(УЖАС!).Реших да не губя време,да събирам багажчето и да тръгвам.Обадих се на мъжа ми да идва,че се почва(той беше нощна смяна )и...наистина се почна.Пътувахме до съседния град и към 23-23.30 ме приеха в предродилното.По пътя болките ми не се усилваха и даже се притеснявах,че избързвам.Имах кофти инцидент,който няма да ви спестя,за да знаете, в случай че ви се наложи.Когато започнаха болките си поставих една свещичка анално,за да се ..... докато съм вкъщи.Много ме беше страх от тая клизма и исках по този начин да я предотвратя.Но....,по пътя имах нещастието вместо бебето да ме напъва друго нещо и се наложи да отбиваме от пътя. Срамна работа,но ми е за урок!И добре че беше нощ!Иначе незнам! Като пристигнахме в болницата-друго кофти нещо-болницата в ремонт и отделенията преместени в друго крило на болницата.Намерихме ги,имах чувството,че 100 часа ме приемат! А и клизмата не ми се размина..След прегледа се установи,че имам един пръст разкритие.Акушерките даже изразиха мнение,че може да родя и другата седмица..Влязох в предродилното и болките ми поспряха.Настаних се в удобна поза и си извадих книга за четене,с което направо предизвиках недоумение в погледите на акушерките.До 2ч. през нощта вс.беше нормално-периодични леки болки-след това започнаха да се усилват и да стават непоносими.Въобще не поглеждах колко е часа,изключих си телефона и започнах да се гърча от болки....По едно време ми изтекоха водите-на два пъти,и това беше най-отвратителното нещо,което си спомням,защото в същото време ми прилоша и върнах вечерята си....Бях като животно в собствената си помия... Молех се всичко да приключи по-бързо.Дойде сутрешната смяна на акушерките.В 7.30 ме въведоха в родилно и ми поставиха системи.Напъните ми бяха слаби,болките много силни.Дойде и докторчето,и с негова помощ ,както и на две от акушерките(които никога няма да забравя!  ),в 9.40 родих прекрасното си бебче.В същия миг,когато го чух да проплаква ,и когато се надигнах да го видя-забравих за болката и бях изпълнена с огромно щастие!!! Смеех се с глас и веднага поисках да ми дадат телефона,за да съобщя новината на таткото и на близките си.Още два часа ме държаха на родилната маса,после с една количка ме преместиха в следродилното.В 12ч.ми донесоха бебока-повит и изкъпан.Невероятно е наистина!Сега синът ми е на 1г. и 5м.,а аз очаквам второ бебче.Живот и здраве,около 25.09.ще ми се случи отново.
Желая успех  и по-леко раждане на всички бъдещи майки,а на всички настоящи-да обичат безкрайно малките си слънчица!

Мими 81,честита рожба!!!Той е едва на 22 дни!Много е сладък.Да ти е жив и здрав и много да те радва!

Благодаря ти boryana_n  ...Виждам,че чакате второ бебе-дано всичко с бременноста е наред и раждането да е мноого леко.

В 3.30ч. ми изтекоха водите, в 7.30ч. родих. Бързо, но за сметка на това мъчително

   Бих се включила и аз с отговора,но.....
   Как не знам кога точно ми е започнало раждането?
   От кой момент се смята,по принцип?
   От започването на силните болки и настаняване в болницата(3 дни преди да родя)?
  От започване на разкритието(2 дни)?
  От настаняването в родилната зала(1 ден)?
   От изтичането на водите(5 часа)?
   От слагането на система(4 часа)?
  От качването на магаре( не помня)..............
     Имах дълго и тежко раждане,но го разбрах чак на следващия ден,след като не ми дадоха бебето,което имаше родова травма,заради това ДЪЛГОто и ТЕЖКОто.
  Надявам се следващия път(живот и здраве) да е по-лесно поне от момента "КАЧВАНЕТО НА МАГАРЕ",защото вече знам как трябва да напъвам.За първото раждане не знаех и бях абсолютно безпомощна с изгонване на бебето.А това е единственото нещо,което можех да контролирам в целия процес,ако знаех как се прави.
    За тези,които ще раждат за първи път искам да прокрищя:
     напъвайте,като за акане!никакви други напъни не вършат работа,както напъните на тези мускули,които напрягаме за да се изакаме!Съжелявам,че никой не ми го беше казал по-рано,предполагам,че щях да спестя родовата травма на бебето ми!

Аз раждах 18 часа .От момента , в който започнаха контракциите -болезнените , до момента , в който се появи слънцесата ми .
Иначе у дома съм си имала контракции цяла нощ , но тях не ги броя.
Като цяло си беше доста мъчително ...нямах разкритие.

3 4аса,но мойто беШе предизвикано 

4 часа от момента, в който започнаха да ми изтичат водите.
- 1 час нямах никакви болки, 
- 1 час някакви почти безболезнени контракции,
- 1 час по-силни, но поносими,
- 1 час в болницата - попълване на документи, преобличане и т.н. ... 10-15 мин. в предродилна зала и още толкова в родилна.
С две думи - много бързо.

 
На мен ми викаха в началото - Напъвай - резултата - аз си напъвам, ама не ми стига въздуха и съответно нищо не става. После - Акай, акай!! И чак тогава започнах да напъвам качествено..