Тревожна Привързаност (Anxious Attachment)

За съжаление, при тези хора мисълта за Раздялата не е като при нормалните хора. При тях това е по-страшно от смъртта!  Няма положение "какво толкова, животът продължава". Не!!! Те изпадат в тотална истерия и дупка, здравето им се влошава, психическото им състояние удря дъното и са способни на абсолютно всякакви изпълнения, включително опасни за живота на единия или другия.

Аз в младостта си страдах от много лека форма на описаното, но имах за кратко отношения с мъж, който доста се доближаваше до състоянието на авторката.
Тъкмо поради това, отношенията ни бяха кратки.
Мисля, че една от причините е крайно ниска себеоценка, поради някаква травма - обикновено нанесена от родител (по-скоро майка), за който се предполага че трябва да е любящ и грижовен, но всъщност е бил дистанциран, токсичен и агресивен. Възможно е да е имало и силно предпочитано дете.
Тъжна работа - да, на авторката ѝ трябва специалист
Всъщност, май още страдам от такова състояние, но съм се научила да го контролирам - в смисъл, че ефекта от филмирането остава само за мен с всичката му вреда.
Но, и това минава лека-полека.
На мен ми помага оформянето на някаква дългосрочна цел и преследването ѝ - например ремонт на жилище, планиране на почивка която трудно бих си позволила, подготовка на детето за по-добри срочни оценки, такива работи.

Като съдя по себе си, това важи не само за връзките, а за всичко в живота.
Просто няма сиво, а само черно и бяло.
Всяко малко нещо води в главата ти до катастрофа.

Колкото и да е гадно да си призная, трудно се живее с такива хора.Но авторката явно се опитва, щом дори е чела Attachment theory , ако просто не признаваше проблема и се оплакваше от лошите мъже, тогава щеше да заслужава критика.
А сега всички тези постове, дето я наричат токсична са злоба.

Този форум трябва да идва с предупреждение преди пост "Публикуването тук може да доведе до сериозни травми за вашата психика"

Какъв е мъжът във връзката, не знам, но знам, че да се живее с човек с поведение описано от авторката, е ад под небето. Да търси помощ си е напълно адекватен съвет и няма никаква злоба в такива коментари. Партньорът й не е длъжен да търпи емоционално насилие заради проблемите й, понеже е мъж. Защото ако бяха разменени ролите, както е имало много теми, съветите са веднага да се изчезва от такъв човек.

моя скромен опит ми говори че или трябва някой да ви разклати зверски и по грубия начин да ви обясни това онова или да останете за известно време без партньор и да помислите над грешките в държанието и най-вече в мисленето ви

Много е тежко. Даже невъзможно. Оня не беше такъв, но го отключи в последните години. Преди имахме спокойна връзка, като такъв тип драми нямаше. В последните години е непрекъснато писане, обаждане по 20 пъти на ден, следене, преследване из квартала, стигнахме до полицията....

това аз го наричам маниащина а не тревожна привързаност хахахахха съжалявам

А ако този мъж с поведението си отключва всичките тези страхове и неврози в теб?

Била съм в сходна позиция преди години и не осъзнавах, че реално мъжът до мен ме превърна във вманиачено чудовище, а аз вярвах ли вярвах, че той е възможно най-добрият избор за мен - умен, добър, красив, перспективен, любвеобилен и все подобни глупости.
Приличах много ( не изцяло, де..) на описаното от теб. След като се разделихме, страдах много ( ама МНОГО) около година. Нищо не ми помагаше, освен времето. След като мина това време, прекарах достатъчно време сама и след като срещнах подходящият човек разбрах, че всъщност не съм този изверг, който се опитваха да ми насадят, че съм. Спокойна съм, имам самочувствие и получавам безкрайно много любов и внимание.

Та… Не си мисли, че проблемът може да е само в теб.

Абе друго е да си сложиш сам диагноза, къде къде по- непрестижно е да заявиш, че просто си лош човек, емоционален насилник и егоист.

Понеже тук сте опитни жени, имали различни връзки ще насоча фокуса на друго място.
Защо има мъже, с които се чувстваш сигурно, удобно, не те карат да ревнуваш, живееш спокойно, и такива които те водят до психиатричната клиника? Дори и с тези, с които сте се разделили. И аз съм такава, даваща, разбираща, обичаща, но ,като усетя манипулации, лъжи, изневяра, ставам звяр и мога да ти съсипя живота. И както има мъже,за които съм незабравима, така и такива за които съм била бройка. Дотук всичко си е окей.
Всеки си тръгва по пътя.

Ноо...защо с някои мъже се чувстваш добре, дори и временно пребиваващите, несериозните връзки, а други успяват да извадят всичко най- лошо от теб и ти изпиват цялата енергия и сили? Защо?
Нали ние сме едни и същи хора.
Та, исках да кажа, че вероятно авторката попада на такива енергийни вампири и не само в нея е вината за, такова отношение.

То че има такива мъже, има. Ако си читава и горе долу здрава психически, ще ги усетиш на към втората среща.

Хм....тези дни гледах видео в Тик Ток относно психологически факти. Един от тях бе, че ако момиче е израстнало с незаинтересуван или липсващ баща, като жена ще има склонност да влиза в отношения с емоционално дистанцирани мъже.
Нямам представа какво е емоционално дистанциран мъж, но това доста ме разтревожи - аз също имам дъщеря, а искам да изчистя баща ѝ напълно от живота си. От моя живот.
Може би това е мъж, който е по-сдържан........и това провокира нейната реакция, налична поради травма от друг човек.
И аз съм забелязала, написаното то теб, Хепи Док - различни хора провокират различно поведение в нас.
Според мен вариантите са два:
1. Или се обграждаме само с хора, с които даваме най-доброто от себе си (което обаче доста ни стеснява кръга и нивото на достъп - имам предвид, че голяма част от тези хора може изобщо да не са свободни за нас);
2. Работим върху себе си и проблема си и не допускаме никой да ни влияе.
Някой беше писал, че може би приятелят е хлъзгав човек и това предизвиква нейната реакция. Да, възможно е - имам връзка с точно такъв мъж. Но моят вътрешен мир е моя лична отговорност. А и ако някой реши да си разваля отношенията с мен е изцяло губещата страна.
Някой друг беше писал, че самолечение е може би възможно, но отнема години - да, отнема. Защо да ги прахосва?
Ако аз бях наясно, че имам проблем, още преди години щях да работя върху себе си и животът ми сега вероятно щеше да е друг.
Аз също се присъединявам към масовия съвет авторката да посети терапевт за да разбере на какво се дължи тази неувереност и как да я контролира.

Ходи ли на лекар да ти предпишат нещо? Има хапчета за всичко.

Ха де, и аз това имах предвид с предния си коментар

Терапия. Психолог ще обясни най-добре, но това:


всъщност вероятно е класическото поставяне на партньора на мястото на токсичен родител. Т.е. вероятно е като дете да сте имали такава динамика с единия или двамата си родители ("ти си целият ми свят и следя настроенията ти, за да не бъда застрашен, за да не ме изоставиш") и това не е излекувано, затова сега го прилагате във връзките си. Любовта за вас е условно нещо, което зависи от вашето вкопчване и послушание, с две думи - биване на изтривалка, само и само да не ви оставят. Фиксацията е от там според мен.