Здравейте!
От известно време се анализирам, защото виждам в себе си неща, които ме смущават и едно от тях е следното: забелязвам, че в живота си, все намирам нещо, към което да се “фиксирам” по ужасно нездравословен начин и да правя целия ми живот да се върти около него, забравяйки за всико останало.
Забелязах го за първи път като съвсем малка (сигурно съм била на 5-6 годинки) с нездравословното ми “зарибяване” по едно детско сериалче.
После, като тийнейджър, новата ми мания стана футбола (гледане, не спортуване) - превърна се в център на моята вселена - ставах с мисли за предстоящите мачове, лягах броейки дните до началото на идния сезон - за броени месеци се превърнах в енциклопедия по въпроса и правех и невъзможното, за да си следя любимите първенства (дори и за сметка на недостиг на сън).
Последва нова мания, отново като тийнейджър - реших да отслабвам. Хвърлих се и там с пълни сили, останах кожа и кости, развих анорексия и все пак, със започването на университет и промяна на фокуса към учене, успях да я преборя.
Завърших уни, започнах работа и това се превърна в новата ми обсесия - поемах всички проекти, ставах с лаптопа, лягах с лаптопа, спях по 5-6 часа на нощ и намирах живота си за перфектен - шефовете ме обожаваха, чувствах се супер успешна…но: уикендите умирах от скука, защото центрирайки се върху работата, без нея животът ми беше ужасно празен.
С жъненето на професионални успехи получих и оферта за страхотна нова работа. Приех я. Тръгнах си от старата фирма и се замислих как целият ми труд остана там. Да, с усилията си създадох чудесни неща, но нищо от това не остана с мен.
Това ме накара да отместя фокуса от работа към личен живот - сега работя балансирано, но новата ми мания е създаването на успешна връзка - пак нездравословно много се центрирам над партньора, притискам го едва ли не и цялото ми настроение се определя от настроението във връзката.
Животът ми изглежда някак празен - имам работа, приятели и хобита но някак слагам огромен фокус върху само един сегмент от живота си и не знам как да стана по-умерен човек, който успява да отделя внимание и да получава радост/да се наслаждава и на други неща в живота си, без да се фиксира над само едно нещо, около което да се върти цялата му вселена…Ако имате някакви съвети, ще съм благодарна.
От известно време се анализирам, защото виждам в себе си неща, които ме смущават и едно от тях е следното: забелязвам, че в живота си, все намирам нещо, към което да се “фиксирам” по ужасно нездравословен начин и да правя целия ми живот да се върти около него, забравяйки за всико останало.
Забелязах го за първи път като съвсем малка (сигурно съм била на 5-6 годинки) с нездравословното ми “зарибяване” по едно детско сериалче.
После, като тийнейджър, новата ми мания стана футбола (гледане, не спортуване) - превърна се в център на моята вселена - ставах с мисли за предстоящите мачове, лягах броейки дните до началото на идния сезон - за броени месеци се превърнах в енциклопедия по въпроса и правех и невъзможното, за да си следя любимите първенства (дори и за сметка на недостиг на сън).
Последва нова мания, отново като тийнейджър - реших да отслабвам. Хвърлих се и там с пълни сили, останах кожа и кости, развих анорексия и все пак, със започването на университет и промяна на фокуса към учене, успях да я преборя.
Завърших уни, започнах работа и това се превърна в новата ми обсесия - поемах всички проекти, ставах с лаптопа, лягах с лаптопа, спях по 5-6 часа на нощ и намирах живота си за перфектен - шефовете ме обожаваха, чувствах се супер успешна…но: уикендите умирах от скука, защото центрирайки се върху работата, без нея животът ми беше ужасно празен.
С жъненето на професионални успехи получих и оферта за страхотна нова работа. Приех я. Тръгнах си от старата фирма и се замислих как целият ми труд остана там. Да, с усилията си създадох чудесни неща, но нищо от това не остана с мен.
Това ме накара да отместя фокуса от работа към личен живот - сега работя балансирано, но новата ми мания е създаването на успешна връзка - пак нездравословно много се центрирам над партньора, притискам го едва ли не и цялото ми настроение се определя от настроението във връзката.
Животът ми изглежда някак празен - имам работа, приятели и хобита но някак слагам огромен фокус върху само един сегмент от живота си и не знам как да стана по-умерен човек, който успява да отделя внимание и да получава радост/да се наслаждава и на други неща в живота си, без да се фиксира над само едно нещо, около което да се върти цялата му вселена…Ако имате някакви съвети, ще съм благодарна.