Мизерни и гадни години. И двамата ми родители работеха в голям завод, в който заплати даваха някак пожелателно. Караха го на аванси все. Беше истински празник да вземат залата и никога не се случваше да е на датата. Пооправиха се нещата, когато заводът стана частен, но не изцяло, заради самата индустрия не може да бъде такъв на 100%.
- Публикувана: 17 окт. 2023, 14:18 ч.
- Последно мнение: 17 май 2024, 14:41 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3
Да се чуди човек как оцеляхме тези години 
Наистина беше трудно, но бяхме млади, току що завършила, специалист и работа- никаква, абе не беше лесно, ама на 
и деца отгледахме, че вече и внучета имаме
Наистина беше трудно, но бяхме млади, току що завършила, специалист и работа- никаква, абе не беше лесно, ама на и деца отгледахме, че вече и внучета имаме Така е, оцеляхме и преживяхме, но защо трябваше да минем през всичко това?
За да потвърдим мъдростта, че това, което не те убива те прави по-силен?
Можеше иначе да е, без такива катаклизми.
Май Нелиса беше от нашия санджак, ние такива кризи, каквито описвате, почти не сме усетили. Баровете, дискотеките и ресторантите бяха пълни всяка вечер, не като сега, само петък, събота и неделя. И всичко си имахме и купоните, които даваха не сме ги ползвали, преди няколко години ги намерих, като разчиствах на майка ми. И по Тракия експрес ни изпращаха пълни кашони с храна, по това време бяхме студенти в София.
То и аз съм била още ученичка)1997г. вече студентка), и въпреки че имах баба и дядо на село, откъдето взимахме доста провизии, животът на семейство с подрастващи деца си беше сложен- сметки, дрехи, битови разходи.Носех храна от село на семейството на приятелка, които бяха много зле при двама работещи родители и то не на мизерна работа.Беше си доста сложен период.Скоро попитах родителите на моя позната( доста по-млада) защо са останали само с нея- тя е 91 или 92 набор.Те казаха- несигурните години и трудности ни отказаха от още деца.
Ами баща ми така ни е изгубил кучето...бил се наредил на опашка за хляб или кисело мляко...аз малко дете на 2-3 годиники и кучето се изтръгнало от ръката му.Той мислил,мислил и си останал на опашката.Имал е надежда,че куче-ще се върне..Като взел за каквото чакал,тръгнал да го търси ..ама няма куче.
И така и не са го намерили.
Но явно положението хич не е било весело,щом не е напуснал мястото си на опашката,за да дири кучето.
И така и не са го намерили.
Но явно положението хич не е било весело,щом не е напуснал мястото си на опашката,за да дири кучето.
Скоро попитах родителите на моя позната( доста по-млада) защо са останали само с нея- тя е 91 или 92 набор.Те казаха- несигурните години и трудности ни отказаха от още деца.
Синовете ми са с 4 години разлика, учили са в едно и също училище. Когато големия тръгна в 1ви клас, паралелките бяха 10. Четири години по- късно, бяха само 4.
Май бъркате Виденовата зима (96-97г.) и тази на 90та година. Купони и опашки имаше при втората, при първата нямаше пари, по-точно не стигаха, защото инфлацията ги обезценяваше. Тогава работех в частна фирма, в един момент ни плащаха по два пъти на ден. ММ беше на държавна работа, работеше буквално за кило сирене.
Тц, 90- та имаше купони.Бях дете и се редях наравно с нашите на опашките....
Купоните бяха в началото на 90-те...няма как да го забравя.
Детето малко,няма мляко,сутрин в 5ч сме се редили по опашки в магазините 🤬
Как сме се радвали на консерви и кашкавал купени от руснаците по “вторият”начин...
И като пускаха хамбургски салам в магазина опашката ставаше огромна,но чакахме...
Детето малко,няма мляко,сутрин в 5ч сме се редили по опашки в магазините 🤬
Как сме се радвали на консерви и кашкавал купени от руснаците по “вторият”начин...
И като пускаха хамбургски салам в магазина опашката ставаше огромна,но чакахме...
