неразбории със свекито помощ

определено съм свикнала на спокоен живот. За всички мизерии до сега които ми е направила само един единствен път за 7 години съм и повишила тон. Не искам а и не съм възпитана да крещя по по - възрастни хора и ми се ще някак си да сме по задружни и това ме тормози. А пък тя е и млада жена не е възрастна много и се чудя

Eva23, тук ти се дадоха множество съвети. Универсалният съвет е да говориш със свекървата. Обикновено при такива разговори ще се изпокарате или ще има промяна за няколко дни. Това, сигурно ти е ясно вече.

Да си отровиш живота години наред, за да запазиш това жилище, е доста рисковано. За теб и семейството ти. Мъжът ти е на твоя страна, но ако и ти си заявиш правата и започнат разправии, тази жена ще извади ядрени оръжия. Като чета какви ги върши, все още се спазва благоприличе само, защото ти си разумна и си мълчиш. Сигурна съм, че ако реагираш грубо и ти, ще стане мазало, на каквото тя явно е готова. Май за нея е съвсем нормално да се крещи, да се правят циркове и разправии. Сигурна съм, че едва чака подобно развитие на нещата, за да се развихри истински.

Представи си детето ти да става свидетел на всички тези глупости. Всеки ден. Ами като поотрасне малко и свекървата започне да го обработва? Въпрос на време е. Представяш ли си с какво ще се пълни детската главица? Тогава ще трябва не само да се пазиш от нея, а ще се опитваш да пазиш семейния мир, но и ще внимаваш постоянно дали това не се прехвърля и на детето ти... Освен, ако наистина не можеш да удариш ключ и да не я пускаш. Не знам как би го постигнала. Може би с цената на хиляди скандали, грозни сцени и много нерв, докато не кротне или не се избиете. Или мъжете не се разберат да ви изплатят вашия етаж, за да напуснете това жилище, което с тази жена ми се вижда нереално.

Познавам семейства, които са направили отделянето след 5,6,10 години и всички до един се чудят какво са чакали и на какво са се надявали? И защо са наказвали семейството си толкова време с подобно напрежение. Свекървите не се променят, с годините само стават по-лоши. 

Ако се решиш да се изнесеш, пари се печелят, толкова лесно, колкото се и губят. Всяко начало е трудно, всеки наем или кредит ти се струва в началото убийствен. С времето парите се обезценяват и вноските, за каквото и да са те, не са така тежки. Има много хора със заеми и кредити, но живеят спокойно и задружно. Въпрос на избор е. Труден, но все пак избор.

Каквото и да решиш, пази си нервите. И семейството.

Ох определено труден избор да. Дали кредит и цял живот заем или цял живот нерви и двете си имат минуси. Просто не е излязло жилище което да ми грабне окото и да кажа да това е нашият дом. Сигурно ако нещо ми хареса толкова много няма да се замислям. А до тогава стискам палци да издържа

Eva23, това не би трябвало да те задържа. Въпроса е какво може да си позволите. Не искам да се заяждам с никого и не го казвам за сравнение, но излезеш ли извън БГ няма начин - заема е за цял живот, освен ако не си някоя кратуна дошла с милиони или примерно звезда от класата на Стоичков. Ние вече три пъти продаваме и купуваме и рефинансираме не знам колко пъти 30 годишни заеми и не ми прави впечтление че дължа ужасно много пари на банката и си казвам това е моята къща. И даже да не ми е идеално-няма идеално и няма достатъчно това което ни харесва винаги е над възможностите ни:) И в БГ започва да става така-неминуемо е. Така че заема не го приемай тежко,или като някаква невъзможност, а като положителна насока. Цените малко или много се качват ще си го изплатите ще имаш нещо насреща, от това което ще оставите все някои ден ще има част ваша. Но това е тема на друг разговор. Въпроса е че това няма много да ти разреши проблемите със свекървата ако сте в един град    По това се разлиават по интелегинтните хора-знаят си мястото, съобразяват се с другите, поучават се от грешките си и не се срамуват да ги признаят. Явно оправия няма да има с тази жена, така че каквото ти помогне да намериш своето и на твоето семейство спокоиствие си заслужава.

Напълно си права. Не давам нищо на бебка да се ползва от други, а ако има някой болен въобще да не се появява при детето. На много от моите им стана криво, ама свекърва ми не дойде веднъж да помогне откак се е родила бебка, че остава и болна да ми пристига. Хич даже и не ми пука- щом е за бебо-всички други да се гръмнат. На мъжа ми не му става много кеф като говоря така ама аз болни деца не гледам и разни приказки не слушам. Може и да бъркам ама по главата ми не разрешавам да се ходи. Напълно си в правото -не се давай!

Уж не се давам ама нещо ми се изчерпаха силите. Но и доста кротна което си е си е . Малко по нормално се живее. ПРеди бяха всекидневни изблици сега са ако успее да се добере до нас което още се случва.

Lana2004 не съм сигурна с доход от около 800 лв грубо да дадеш 400-500 за заем нищо не остава просто няма как за сега

eva23 нямаш представа колко добре те разбирам.При мен нещата са даже по зле.Ние живеем в тристаен апартамент със свекъра  и свекървата и трите и котки/мразя котки/, но си права как с доход от 600-700лв/докато бях в майчинство дори и по малко/, с кредити които 1/3 от дохода да излезеш на квартира? Моята не е чак толкова зле , но е вярно че между две жени при това от различни поколения не може да има разбирателство. Докато го нямаше детето нещата бяха добре, ние не се  задържахме много в къщи, но когато се роди синът ми нещата се влошиха.Още през първата седмица от изписването се скарахме за къпането на малкия и отам се започна...Докато беше бебе съм обикаляла улиците по цял ден само и само да не се прибирам в къщи/забравих да спомена , че съм от друг град и не мога да отида никаде/.Та така де не ми се връща назад. Сега нещата са малко по-добре, дори ще правим ремонт-ще разделяме банята и ще слагаме междинна врата за да отделим нашата стая. Много искам да си поговорим пак, много е хубаво да споделяш с някой който те разбира, но сега съм на работа.

Аз също бих се радвала. Наистина когато човек не е преживял не може 100% да разбере. А и при нас има 2 кучета и една котка ама ...

Евичка взех ти icq-то, ако мога довечера ще ти пиша.

Мила Марусия съжалявам за преживяното аз поне от това не срадам въпреки,че свеки цял живот е живяла така и тя счупени крака и пр. и ми е разказвала мога да си представя поне малко. Преди да се оженим винаги е казвала колко лошо било да се бъркат,да не си признават грешките,а сега самата тя ги прави и май наистина не ги осъзнава. Карали сме се заради нея и като кажа примерно ,че ако някога напусна мъжа си сигурно ще е заради нея ми е казвала,че тя нямало да допусне да изляза от тук да сме мислили преди брака. Мъжа ми цял живот гледал лош пример на семейство поне за моя радост е е научил от грешките и му се гади от разправии, но уви такива има. При мен е доста по търпимо положението, но смятам,че може да бъде и по добро еми не съм улучила и почвам да се убеждавам,че всичко иде от възпитанието и това което носиш в главата си. Гледала съм до мен свекърва - майка ми имам брат. Тя носеше снаха си на ръце живееха при нас с втория мъж на майка ми който е мой баща но не и на брат ми. Еми видяла съм просто страхотно отношение и сега това ми се вижда просташко и просто от инат да не е моята а нейната. Дано поне сега си по-добре 

Човече, регистрирай се и остани? 

   Аз съм от отбора, дето е случил на свекърва... и тя е случила на мен., но нищо.  Присъедини се.., защото  около мен с.Кипи от свекита и майки.

Ох да,за един термометър толкова нерви не бих похрчила.Ще и го дам,даже ще и го пдаря,та да не ме занимава повече.Тя като не може  то  аз ще си купя нов...
Не се коси,ти страдаш  а не тя..а може и нарочно да иска да те дразни,и като види че си ядосана да се се кефи...Такa че не и давай аванта.